Решение № 112 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2296/2008 г.

Решение № 112 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2296/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Н., град С., подадена от пълномощника му адвокат Д, срещу въззивно решение от 06.02.2008 г. по гр. д. № 2752/2007 г. на Софийския градски съд с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касаторите въззивният съд в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил всички доводи и събраните по делото доказателства. Не е съобразено обстоятелството, че понижаването в ранг е отделно наказание, което не му е наложено. Неправилно е прието, че възнаграждението за ранг не може да бъде изплатено, тъй като няма решение на ВСС за това. Ответникът по касационната жалба П. на Република България, град С., оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Софийският градски съд е оставил в сила решение от 15.06.2007 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 11720/2004 г., с което е отхвърлен предявеният от Н. Д. Н. срещу П. на Република България иск за заплащане на сумата 5 170 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за ранг за периода 16.11.2001 г. - 20.12.2004 г. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като за процесния период няма решение на ВСС за определяне претендираното възнаграждение за ранг на ищеца. Съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 5 ЗСВ (отм.) ВСС определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите. След като липсва решение за определяне на това възнаграждение, то не е възникнало и правото на ищеца да го получи. Въззивното решение е правилно. По делото е безспорно, че до 16.02.2001 г. ищецът е изпълнявал длъжността "градски прокурор" с ранг "завеждащ отделение във ВКП или ВАП". След това му е наложено наказание "понижаване в длъжност" и за периода 16.11.2001 г. - 20.12.2004 г. е бил на длъжност "прокурор в районна прокуратура" като не му е изплащано възнаграждение за придобития ранг "завеждащ отделение във ВКП или ВАП". Правилно въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 5 ЗСВ (отм.) единственият орган, който има правомощия да определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите е ВСС. След като в разглеждания случай ВСС не е определил за длъжността, заемана от ищеца за процесния период, допълнително възнаграждение за ранг "завеждащ отделение във ВКП или ВАП", то и такова възнаграждение не му се дължи. Няма основания за касирането на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.