Решение № 7392 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12346/2011 г.

Решение № 7392 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12346/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Обединена млечна компания" АД, гр. Пловдив, чрез пълномощника му - адв. Гергана Тодорова, против Решение № 3892/10.08.2011 г. по адм. дело № 6199/2010 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника му - юрисконсулт Калоферова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е второ по ред, след отмяна на Решение № 53/29.07.2009 г. по адм. дело № 165/2009 г. на АС София-град, в частта му, с която е отменен РА № 290800139/15.08.2008 г. на ТД на НАП-гр. София, относно определените на "Обединена млечна компания" /"ОМК"/ АД - гр. Пловдив задължения за корпоративен данък за 2006 г., в размер на 22 362.20 лв. и лихви за забава, в размер на 4495.41 лв. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Отмяната на първоинстанционното решение при първото разглеждане на делото, в посочената част, е постановена с Решение № 10413/9.08.2010 г. по адм. дело № 14004/2009 г. на ВАС, първо отделение. С обжалваното решение, при повторното разглеждане на делото, АС София-град е отхвърлил жалбата на "ОМК", АД - гр. Пловдив против РА № 290800139/15.08.2008 г. в частта му, с която на дружеството са определени задължения за корпоративен данък за 2006 г., в размер на 22 362.20 лв. и лихви, в размер на 4495.41 лв., като неоснователна. Съдът е приел, че в оспорената част, с която не е признато извършеното от дружеството намаление на финансовия резултат за 2006 г., по реда на чл. 23, ал. 3, т. 21 от ЗКПО (отм.), със сумата 149 081.99 лв., във вр. с отписване на на нематериален дълготраен актив /НДА/ по франчайзно споразумение с "Кандия", Франция от 15.05.2001 г., с допълнение към него от 11.09.2006 г., РА се явява законосъобразен. За съда органът по приходите правилно е установил, че липсва основание за извършеното намаление на финансовия резултат, поради това, че сумата не е намерила счетоводно отражение в счетоводна сметка от гр. 70 "Приходи от дейността", като такова отражение /записване/ е направено само по отношение на неплатената част от стойността на НДА, в размер на 298 164.36 лв., при отписването му. За да възприеме този резултат, съдът е кредитирал изцяло заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която поради необходимост от специални знания по относимите за спора въпроси и съобразно указанията на касационната инстанция в отменителното решение, е дала отговор, че извършеното намаление на финансовия резултат за 2006 г. е без основание. Така постановеното решение е правилно. По делото не е било спорно, че за 2006 г. касаторът е извършил намаление на финансовия резултат за данъчни цели, на основание чл. 23, ал. 3, т. 21 от ЗКПО (отм.) с платената от него сума, в размер на 149 081.18 лв., във връзка с отписване на нематериален дълготраен актив по франчайзно споразумение с "Кандия", Франция от 15.05.2001 г., с допълнение към него от 11.09.2006 г. Спорен е бил въпроса за наличие на основание за това отписване на сумата от кредита на сметка 213 "Патенти, лицензии, фирмени марки", като част от стойността на актива и дали за нея има записване по с/ка 2502 "Обезценка на НДА" и на какво основание, както и дали тази сума представлява приход от обезценки по смисъла на чл. 23, ал. 3, т. 13 от ЗКПО (отм.), който да води до увеличение на финансовия резултат и оттук преценката дали са налице невъзстановени суми, като основание за намаление на финансовия резултат по чл. 23, ал. 3, т. 21, вр. с ал. 3, т. 13 и с ал. 2, т. 21 от ЗКПО (отм.). За да отговори на този въпрос и съгласно указанията на касационната инстанция в отменителното решение, съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е дало отговор на механизма на заприходяване на НДА, на стойност 447 246.54 лв. срещу възникване на задължение към доставчика-франчайзодателя, на осчетоводяване на извършеното частично плащане в размер на 149 081.18 лв., на обезценяване на същия НДА през 2003 г. с отчетени разходи за обезценка в размер на 447246.54 лв., с която сума е намален счетоводният финансов резултат в ГДД за 2003 г. преди преобразуването му за данъчни цели по ЗКПО, последващото преобразуване в увеличение със същата стойност на обезценката на НДА, отписването на зачислените НДА през 2006 г. и съответните на това счетоводни операции по дебита на с/ка 213, съответно по кредита на с/ка 40133 и с/ка 2502, с последната от които се сторнира частично обезценката на актива до размера на платената част от задължението към "Кандиа" АД, в размер на 149 081.18 лв. и пр. Въз основа на установения от вещото лице механизъм на счетоводно отчитане на приходите и разходите /сметките от гр. 60 "Разходи за дейността" и от гр. 70 "Приходи от дейността"/ служещи за формиране на счетоводния финансов резултат на ревизираното дружество за данъчни цели, съдът е приел, че извършеното от касатора преобразуване на финансовия резултат в ГДД за 2006 г., по реда на чл. 23, ал. 3, т. 21 от ЗКПО (отм.) в посока намаление с платената /невъзстановена/ част от НДА, в размер на 149 082.18 лв., е без основание. Това е така, поради факта, че същата сума не е намерила отражение по сметките на дружеството от гр. 70 "Приходи от дейността", а такова отражение /записване/ е взето само по отношение на неплатената част от стойността на НДА в размер на 298 164.36 лв. По въпроса дали платената сума от стойността на НДА представлява приход от обезценки по смисъла на чл. 23, ал. 3, т. 13 от ЗКПО (отм.), вещото лице е дало заключение, че не е налице приход от обезценки по смисъла на тази разпоредба, а е налице частично сторниране на обезценка на актив до размер на платената част от този актив, във вр. с прекратяване на договора с доставчика и поради незасягане на с/ки от гр. 70. При тези данни, установени единно и безпротиворечиво от доказателствата по делото и най-вече от приетата съдебно-счетоводна експертиза, съдът законосъобразно е приел, че "ОМК" АД не е имал основание да преобразува финансов резултат в ГДД за 2006 г., в посока намаление, със заплатената сума от 149 081.18 лв., по реда на чл. 23, ал. 3, т. 21, вр. с т. 13 и ал. 2, т. 21 от ЗКПО (отм.). Поради това и изводите му за законосъобразност на оспорения РА в частта, с която не е зачетено това намаление и е определено задължение за внасяне на корпоративен данък за 2006 г. в размер на 22 362.20 лв. ведно с лихва за забава в размер на 4495.41 лв., се явяват правилни. Изложеното обуславя неоснователност на касационната жалба и на поддържаните с нея основания за отмяна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Съобразно този резултат и осъщественото процесуално представителство на ответника, касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение