Решение № 11683 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2921/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Л. Л., чрез адвокат С. Каров, против решение 1049/03.11.2023 г., постановено по адм. дело 1923/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлен искът против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Ловеч за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че по делото не са доказани незаконосъобразни действия от страна на служители на ответника, поради и което иска отмяна на решението и присъждане на обезщетението в пълния му размер, заявен в исковата молба. Претендира разноски. Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Ловеч /ОДМВР Ловеч/, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Със съдебното решение е отхвърлена исковата молба на Н. Л. Л., подадена против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Ловеч иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 3000 лв., изразяващи се в обида, притеснение, чувство на безсилие и безпокойство, причинени от незаконосъобразни действия на служители на ответника, състоящи се в незаконосъобразно задържане в РУ - Луковит, отнемане на свидетелството за управление на МПС и прекратяване регистрацията на лек автомобил Нисан Микра , с рег. [рег. номер]. От фактическа страна по делото е установено, че на 15.12.2021 г., около 17:00 часа, в [населено място], Н. Л. Л. е спрян за проверка от служители на РУ - Луковит при ОДМВР - Ловеч, като при проверката след направен полеви тест с Drug Check 3000 е установена употреба на наркотични вещества и/или техните аналози /амфетамини/. На Л. е издаден талон за медицинско изследване 0043419, въз основа на който му е взета кръвна проба за анализ, изпратена след това във ВМА. Въз основа на извършения тест, служители на РУ - Луковит съставили АУАН 509963/15.12.2021 г. и иззели като доказателства свидетелство за управление на МПС [номер] и контролен талон, като също така свалили регистрационните табели на автомобила. След проверката, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, Н. Л. Л. е задържан съгласно Заповед рег. 297зз-113/15.12.2021 г., издадена от Н. Л. Н. младши инспектор ООР при РУ - Луковит. На 15.12.2021 г. е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 21-0297-00013 от ВПД началник РУ - Луковит при ОД на МВР - Ловеч, с която е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, буква б от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. На 15.12.2021 г. е издадена и Заповед за прилагане на ПАМ 21-0297-000132 от ВПД началник РУ - Луковит, с която на Н. Л. е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 2а, буква б от ЗДвП, изразяваща се в прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Заповедите за налагане на ПАМ са връчени на Л. на 31.12.2021 г. и не са обжалвани от него. На 04.04.2022 г. е изготвена Съдебна химико-токсикологична експертиза, според заключението на която в предоставените от Н. Л. Л. биологични проби не се установява наличие на наркотични вещества. Така с Постановление от 12.05.2022 г. е прекратено наказателното производство досъдебно производство 290/2021 г. по описа на РУ МВР - Луковит. От правна страна съдът приел, че предявеният иск е неоснователен, защото не е налице първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно не е налице незаконосъобразен административен акт, от който да са произлезли твърдените в исковата молба вреди. Посочено е, че посочените от Л. действия действително са извършени от служители на ОДМВР - Ловеч, но те са част от производството по издаване и изпълнение на съответните индивидуални административни актове Заповед за задържане на ищеца, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 21-0297-000131/15.12.2021 г., издадена от Г. Д. Г. ВПД началник РУ - Луковит, с която на основание чл. 171, т. 1, буква б от ЗДвП на Л. временно е отнето свидетелството за управление на МПС и Заповед за прилагане на ПАМ 21-0297-000132/15.12.2021 г., издадена от Г. Д. Г. ВПД началник на РУ - Луковит, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква б от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС, собственост на Л.. И трите заповеди не са обжалвани от Н. Л. Л. и са влезли в сила. Посочено е още, че ищецът не се е възползвал и от възможността да възобнови производствата по издадените заповеди, въз основа на заключението на експертизата, като по този начин може заповедите да бъдат отменени. В заключение е посочено, че в случая не се касае за самостоятелни действия, които са незаконосъобразни, а става въпрос за действия, които са част от административно производство по издаване на съответните административни актове. Следователно, за да може Н. Л. Л. да претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди, то той е следвало да обжалва административните актове и те да бъдат отменени от съда по реда на АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че по делото не са доказани предпоставките на закона за основателност на исковата молба. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Ловеч. Правилно административният съд е приел за недоказани доводите на Н. Л. Л. за незаконосъобразно извършени действия от страна на органи към ОДМВР - Ловеч, изразяващи се в задържането му на 15.12.2021 г., отнемането на СУМПС и прекратяването на регистрацията на автомобила му. Както обосновано административният съд е посочил, действията на органите към ОДМВР - Ловеч са част от производство по издаване на посочените заповеди. След като заповедите не са били отменени по съдебен или административен ред, в правния мир те се считат за законосъобразни. Правно нелогично е да се твърди, че от законосъобразни заповеди произтичат незаконосъобразни действия на съответните административни органи, които са ги издали. По изложените съображения първоинстанционният съд е достигнал до правилен и обоснован извод за неизпълнение на състава на реализиране на отговорността на държавата. Не са налице сочените от касатора касационни основания, поради което обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, трето отделение,