Решение № 1263 от 6.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Костов срещу решение 4716/11.07.2022 г. по адм. д. 1563/2021 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба главният архитект на Столична община в писмен отговор чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора с искане за прогласяване на нищожността или отмяната като незаконосъобразна на заповед РА-30-561/21.12.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж Стопанска постройка с навес, находящ се в поземлени имот с идентификатори 68134.8440.13, 68134.8400.795 и 68134.8440.15 по кадастралната карта на гр. София, като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесната заповед е издадена от компетентен орган в правомощията му по делегация. Спазена е установената от закона форма. Не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително при съставянето или връчването на констативния акт. Констатираното от длъжностните лица представлява строеж, пета категория, за който липсват строителни книжа. Изграденото не представлява преместваем обект, предвид приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза отговарящ на описаното в констативния акт и закрепен за терена с бетонови фундаменти закопани в земята чрез метални болтове и планки, на места заварени. Процесният строеж не е търпим предвид изграждането му след 2008 г., постоянно видоизменян и разширяван до 2020 г., обосновано от представенено аерофотозаснемане на имота от 2008 г. и свидетелски показания на деклараторите посочени в констативния протокол от административното производство. Като допълнително основание, строежа не е допустим и по общия устройствен план от 2009 г. и планът за застрояване и регулация от 1990 г. за територията. Така постановеното решение е обосновано. Съдът е събрал и обсъдил всички относими доказателства за правилното решаване на делото. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото включително и приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Крайният извод за законосъобразност на заповедта е подробно мотивиран. Настоящата инстанция не приема възраженията на касатора за съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед. В aдминистративното производство е съставен констативен акт 8/01.10.2020 г., в който изграденият строеж е подробно описан с окомерна скица, описани размери и местоположение на строежа, както и приложени декларации на четирима свидетели за изграждане на строежа именно от оспорващия през 2009 г. Присъствието на жалбоподателя по време на проверката не представлява законово изискване за съставянето на акта, а и в него е удостоверено с имена, подпис и дата получаването му от оспорващия. Констативният акт представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила. Въпреки данните за надлежното му съобщаване, възражения срещу него не са постъпили в протеклото административно производство и неговата истинност не е оспорена пред съда по реда на чл. 193 ГПК. Констатациите в него за извършителя на строежа и момента на изграждане не се опровергават и от доводите в касационната жалба. В частност, относно определянето на оспорващия като адресат на заповедта, съгласно § 3, ал. 1 Допълнителните разпоредби на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, адресат/адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Жалбоподателят е определен като адресат на заповедта в качеството му на извършител на строежа, като какъвто е посочен в четири декларации с нотариално заверени дати и подписи, представени към административната преписка, съответно с показанията на разпитаните като свидетели в открито съдебно заседание трима от четиримата декларатори. Тезата на оспорващия и показанията на доведените от него свидетели за изграждането на строежа от неговия баща в по-ранен момент, от една страна противоречат едно на друго, сочещи съответно строителство преди 1986 г. или през 2000 г. Освен това и двамата свидетели, доведени от жалбоподателя, дават показания за извършване през годините на строително-монтажни работи по овчарника в имота, съответно свидетелят Миневски дори сочи неговото премахване и построяване на изцяло нов овчарник и последващо разширяване. Според представено по делото становище от ответника с приложени аерозаснемания на имота от 2008 г. и 2011 г., се установява, че към 2008 г. процесния строеж не е съществувал. Противно на възражението на касатора, съдът не е бил задължен да възложи на вещо лице разчитането на представените заснемания, доколкото по реда на чл. 195 ГПК такова се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. От заснеманията е видно без необходимостта на специалист в областта, че овчарникът фигурира за първи път едва в това от 2011 г., което отговаря и на показанията на свидетелите на административния орган за построяване през 2009 г. В тази връзка, недоказаната по делото теза на оспорващия за собственост на поземлените имоти, в които е построен обекта, доколкото същото би го окачествило и като възложител на строежа, се явява в пряко противоречие с възраженията му срещу определянето му като адресат на заповедта. От изложеното следва, че не е налице пречка заповедта да бъда насочена срещу жалбоподателя, доколкото доказателственият материал разгледан в цялост сочи, че лицето е носител на качеството извършител. Спрямо релевантните факти съдът правилно е приложил материалния закон. Констатираният от служителите на администрацията незаконен строеж е разположен в поземлени имот с идентификатори 68134.8440.13, 68134.8400.795 и 68134.8440.15 по КККР на гр. София. Същият представлява селскостопанска постройка с площ 120 кв. м., за отглеждане на овце. Изграден е от конструкция от дървени греди и колони на места захванати към метални греди и колони посредством планки и болтове, на места със заваряване, с три стени от дървен материал и дървена дограма и от една страна граничещ с тухлена ограда, едноскатен покрив от дървена конструкция, покрит с метални листове /ламарина/, на юг с открит навес. Съгласно изложените параметри, потвърдени и от заключението на вещото лице, констатираното законосъобразно е определено като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Не съставлява съществен порок определянето му от административния орган като такъв от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, вместо като такъв от шеста, доколкото според разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице са компетентни да издадат заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В съставения констативен акт и заповедта недвусмислено е посочено, че обектът представлява стопанска постройка за отглеждане на селскостопански животни, т.е. строеж от допълващото застрояване от шеста категория, за издаването на разрешение за строеж на какъвто по реда на чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ не е необходимо одобряването на инвестиционни проекти. Визираната от касатора разпоредба на чл. 147, ал. 1 ЗУТ е относима единствено към изискването за одобряване на инвестиционни проекти за изброените в разпоредбата обекти, но не освобождава жалбоподателя от задължението за сдобиване със строително разрешение, поради непопадането на констатираното строителство в хипотезите на чл. 151, ал. 1 ЗУТ. В случая, след като не се спори по делото, че разрешение за строеж не е издадено, строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Противно на възраженията на оспорващия, извършеното не притежава характеристиките на преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди от неговите характеристики, както и от предназначението му. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ преместваеми са обектите за увеселителни, административни, търговски и други обслужващи дейности или за временно обитаване при бедствия. Характеристиките на обекта са обусловени от естеството на използваните материали, начина на неговото изграждане и свързването на съоръжението с терена. Според нормата на § 5, т. 80 ДР ЗУТ двете основни характеристики на преместваемите обекти са възможността за преместване в пространството без загубване на индивидуализацията и годността за ползване по предназначение и монтажа, респективно демонтажът да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на терена. От съвкупния анализ на доказателствата по делото е невъзможно нареденият за премахване строеж да бъде квалифициран като преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Същият не може да бъде преместен в пространството, без преди това да бъде напълно разглобен или разрушен, включително и чрез разрязване на заварки, по който начин би загубил целостта и индивидуализацията си като един обект. Освен това предназначението на обекта на стопанска постройка също не позволява категоризирането му като преместваем такъв, доколкото попада извън кръга на тези по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Характеристиката на изграденото като незаконен строеж е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконния строеж са налице предпоставките на търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, които обхващат единствено строежи, изградени до 31.03.2001 г., като освен това следва да са допустими по подробните устройствени планове и разпоредби, действали по времето, когато са извършени, или по сега действащите планове и разпоредби на ЗУТ. Аерозаснемането на имота от 2008 г. безспорно показва, че строежът не е бил изграден към този момент, подкрепено от показанията на свидетелите, чиито декларации за изграждане на строежа през 2009 г. са събрани още в административното производство като приложение към констативен акт 8/01.10.2020 г. Предвид установеният период на изграждане, реализирането на строежа частично извън регулация /поземлени имоти с идентификатори 68134.8440.13 и 68134.8440.15 са земеделска земя извън регулация/ и в противоречие на предвижданията на действащия от 1990 г. подробен устройствен план за застрояване и регулация за територията, не намират приложение разпоредбите за търпимост и строежът следва да бъде премахнат. Предвид изложеното, не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и оспореното решение като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и своевременно заявеното искане на процесуалния представител на административния орган, в полза на Столична община следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,