Решение № 12169 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12695/2014 г.

Решение № 12169 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12695/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ - РА, против Решение № 4902 от 15.07.2014 г., постановено по адм. дело № 11393/2014 г. от Административен съд София-град. В жалбата се твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска да бъде отменено и се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата. Ответната страна - Ирина Костова Къчева, чрез пълномощника си адв. Ст. Рафаилов - АК Сливен, поддържа становище за частична недопустимост на жалбата, поради това, че решението на съда е обжалвано в цялост, вкл. и в частта, с която е отхвърлена жалбата на Ирина Къчева. В останалата част намира жалбата за неоснователна и моли решението на съда в тази част да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решаващият съд правилно е отменил оспорваното уведомително писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Същата е процесуално недопустима в частта, с която се обжалва решението на съда, с което е отхвърлена жалбата на Ирина Къчева срещу отказа на административния орган да й предостави финансово подпомагане в размер на 9 488. 76 лева за природни ограничения в планинските райони (НР1) по подаденото от нея заявление за подпомагане по схеми и директни плащания за кампания 2012 г. с изх. № 02-200-6500/8724 от 21.09.2013 г. В тази част съдебния акт е в полза на касатора, поради което за него не е налице правен интерес от обжалването. В останалата част касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, но е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Ирина Къчева против уведомително писмо за извършена оторизация и финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. с изх. № 02-200-6500/8724 от 21.09.2013 г. на вр. изп. дл. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" (ДФЗ) - Разплащателна агенция (РА), с което й е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно подпомагане на площ (СЕПП) за сумата от 34 652. 70 лв., финансово подпомагане по мярка Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) за сумата от 9 488. 76 лв. и са наложени санкции за бъдещ период по СЕПП за сумата от 12 933. 94 лв. За да уважи жалбата и да отмени оспорвания административен акт в частта досежно финансово подпомагане по Схемата за единно подпомагане на площ (СЕПП) за сумата от 34 652. 70 лв. и да отмени наложените санкции за бъдещ период по СЕПП за сумата от 12 933. 94 лв., а да отхвърли жалбата в останалата част съдът е приел, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроцесуалните правила при разглеждане на заявлението. За този си извод съдът се е обосновал със заключението на назначената по делото експертиза и приложените от вещото лице снимки на заявените парцели, които са актуални - изготвени в края на м. септември 2012 г. и използвани от МЗХ при актуализирането и одобряването на Специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е образувано по подадено от Ирина Къчева общо заявление за подпомагане, като е кандидатствала за подпомагане по СЕПП и НР1 за кампания 2012 г. Заявлението е прието, като отговарящо на всички нормативни изисквания. В хода на производството заявителя е уведомен за наличие на установени площи, заявени повече от един кандидат, като от негова страна е налице потвърждение за принадлежност, като установените застъпвания са отстранени в негова полза. С оспореното писмо е отказано финансово подпомагане и са наложени санкции за бъдещ период, като е прието, че са установени площи, които не отговарят на изискванията за отпускане на помощ от 48.91 ха или 59. 55% по СЕПП и 8.29 ха или 28. 56 % по НР1. Разплащателна агенция, при така възприетите като недопустими площи е приела процент на наддеклариране над 50%, отказала е изплащане на субсидия за годината и е наложила санкции за бъдещ период, съответни на сумата, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ. Съдът, въз основа на заключението на назначената по делото експертиза е установил общ размер на недопустимата за подпомагане площ по СЕПП в размер на 31.83 ха или 31.08 %, както и съвпадение със заключението на административния орган относно недопустимата за подпомагане площ по НР1, в който смисъл съдът се е произнесъл с крайния си акт. Така постановеното решение е правилно. Обоснован на доказателствата по делото е направеният от състава на АССГ извод за незаконосъобразност на спорното уведомително писмо и неговата отмяна в частта за заявените за подпомагане по СЕПП площи. Приложеният от административния орган табличен способ за описание на недопустимите за подпомагане площи, изписването на текстове от нормативни актове и Регламенти не предоставя яснота по отношение на въпроса по каква причина и на какво основание е прието по отношение на даден имот дали е допустим за подпомагане или не. В този смисъл оспорваното пред решаващия съд уведомително писмо, представляващо индивидуален административен акт е немотивиран и не отговаря на изискванията на чл. 59, т. 4 АПК, тъй като в него липсват конкретни фактически основания за издаването му. Това само по себе си обуславя извод за неговата незаконосъобразност. Процесуалният представител на административния орган е направил опит да преодолее този недостатък чрез въпросите си към експертизата, но това не санира процесуалния недостатък на оспорвания акт. Ето защо, като го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. При новото произнасяне изпълнителният директор на ДФЗ следва да изложи конкретни, ясни и безпротиворечиви мотиви относно това кои площи са двойно заявени, от кои лица, каква е площта на парцела след разрешаване на двойно заявените площи и за кои конкретно се приема, че няма такова, като обсъди представените от засегнатите земеделски производители документи за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Следва да бъде посочено има ли и какъв е резултатът от извършените административни проверки, като бъде конкретизирана площта на парцела след тяхното извършване, и се изложат конкретни, ясни и безпротиворечиви мотиви за причините, поради които се приемат някои площи за наддекларирани (ако има такива), в това число да бъде мотивирана получената разлика между декларираната и установената площ на БЗС, независимо дали тя представлява аритметичен сбор на площите след разрешаване на двойно заявените площи, площите след извършената проверка на място (ако такава е извършена) и площта след извършените административни проверки. Излагането на такива обстоятелствени мотиви е необходимо с оглед разкриване действителната воля на издателя на акта и обезпечаване правото на защита на земеделските производители. Ето защо обжалваното съдебно решение следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно по крайния си резултат. Предвид изхода на спора, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е основателно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 25.09.2015 г., съгласно който се претендират 500 лева платено адвокатско възнаграждение.. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 228 вр. чл. 159, т. 4 от АПК Върховният административен съд, трето отделение