Решение № 55 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 635/2008 г.

Решение № 55 от 5.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 635/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на определение от 19.09.2008 г., постановено по н.о.х.д. № 854/2008 г. на Бургаския районен съд, с което е одобрено споразумение за решаване на делото между Б районна прокуратура и Д. Н. К.. В искането, поддържано от прокурора при Върховната касационна прокуратура, се сочи, че споразумението противоречи на материалния закон- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Противоречието произтича от приложението на института на условното осъждане при отсъствие на материалните правните предпоставки на чл. 66 НК. Осъденият и неговият з. не се явяват и не вземат становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъдите доводите на Главния прокурор и извърши проверка на атакуваното определение установи следното: Бургаският районен съд е одобрил споразумение между Б районна прокуратура и Д. Н. К., по силата на което той е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, 4 и 5 НК и му е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. Видно от свидетелството за съдимост, К. е осъждан два пъти. С присъда по н.о.х.д. № 569/1987 г. му е наложено наказание от три години лишаване от свобода. С присъда по н.о.х.д. № 293/1988 г. той е осъден на пет години лишаване от свобода. Осъденият К. е изтърпял наказанията на 18.08.1993 г., а деянието, за което е осъден по споразумението е извършено на 24.11.2000 г. При това положение съдът е следвало да констатира, че към момента на деянието той не е реабилитиран по съдебен ред, нито е настъпила реабилитация по силата на чл. чл. 88а НК. Не са били налице материално правните предпоставки на чл. 66 НК, тъй като К. е осъждан и съдът е бил длъжен да не одобрява предложеното споразумение. Ето защо Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намери атакуваното определение за незаконосъобразно, а искането на Главния прокурор за основателно. Поради това и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК