Решение № 1670 от 15.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и АПК вр. чл. 160, ал. 7 от ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение 2720 от 19.12.2019 г., постановено по адм. дело 2019 по описа на Административен съд Пловдив за 2019 г. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт (РА) Р-16001618005681-091-001/26.03.2019 г. и ревизионен акт за поправка на РА П-16001619059746-003-001/12.04.2019 г. за поправка на РА издадени от органи по приходите при ТД на НАП, потвърдени с решение 354/10.06.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба е посочено, че в решението си съдебният състав не е изложил никаква фактическата обстановка по спора и не е извършил анализ на събраните доказателства. Счита, че в случая са налице всички предпоставки на чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на Н. Запрянов, в качеството му на управител на Ен Зед 5 ЕООД. По делото не е била спорна първата предпоставка от фактическия състав на чл.19, ал. 1 ДОПК. Счита, че втората предпоставка - укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите също е доказана. Установена е и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. Несъмнено са били предприети всички възможни действия за принудително събиране на просрочените публични задължения на дружеството, но в крайна сметка е установена невъзможност за събирането им, тъй като Ен Зед 5 ЕООД не е притежавало имущество. Изложени са съображения, че е доказана и причинно-следствена връзка между поведението на управителя и несъбраните задължения към държавата. Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и разноски за платена държавна такса. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ответника и иска същия да бъде намален до минималния размер. Ответникът - Н. Запрянов, чрез адв. Асадурян оспорва касационната жалба. Поддържа становище, че постановеното съдебно решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Не претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че не са налице основанията сочени при оспорването за отмяна на първоинстанционното съдебно решение, като предлага същото да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001618005681-091-001/26.03.2019 г., издаден от Г. Недкова на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Д. Станева на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията , поправен с РА за поправка П-16001619059746-003-001/12.04.2019 г., потвърдени с решение 354/10.06.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП. С процесния ревизионен акт, на ревизираното лице е ангажирана отговорност по чл. 19 ДОПК, в качеството му на управител на Ен Зед 5 ЕООД, за следните задължения: ЗДДС - главници в общ размер на 7 169.08 лв. и лихви в общ размер на 2 845.65 лв.; Осигурителни вноски за ДОО - главници в общ размер на 2 846.47 лв. и лихви в общ размер на 1 151.82 лв.; Осигурителни вноски за ЗО - главници в общ размер на 1 565.50 лв. и лихви в общ размер на 675.74 лв.; Осигурителни вноски за УПФ - главници в общ размер на 1 375.27 лв. и лихви в общ размер на 569.35 лв. Установеният общ размер на задълженията е 18 198.88., в т.ч. главници 12 956.32 лв. и лихви 5 242.56 лв. По време на ревизията е констатирано, че Ен Зед 5 ЕООД е вписано в Търговския регистър на 13.06.2014 г. с капитал от 2.00 лв. Управител и собственик на дружеството е Н. Запрянов от 13.06.2014 г. до 24.08.2016 г., когато продава всичките си дружествени дялова на Б. Рангелов. Задължения на ревизираното лице са установени във връзка с РА Р-16001615008827-091-001/05.04.2016 г., издаден на Ен Зед 5 ЕООД. Отговорността на ревизираното лице е ангажирана затова, че в подадените справки-декларации по ЗДДС управителят не е декларирал истински стойности на ДДС за внасяне, както и основание подадени декларации обр. 1 и обр. 6. По делото не е било спорно, че Н. Запрянов от 13.06.2014 г. до 24.08.2016 г. е бил управител на дружеството и го е представлявал, като в тази връзка е подписвал счетоводните документи във връзка с осъществяваната търговска дейност. За да отмени като незаконосъобразен ревизионния акт, съдът е приел, че в случая не са доказани всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19 ДОПК. В постановеното решение са изложени съображения, че ревизионния акт обоснова невъзможността за събирането на вземанията на дружеството с укриването на факти и обстоятелства в подадени СД по ЗДДС. Съдът е приел, че това поведение е относимо към установяването на задълженията на дружеството по ЗДДС, но не и към възможността за събирането им. По отношение на твърденията за разпореждане с имущество на дружеството - длъжник в полза на трето лице съдът е посочил, че непридобиването на лизингов автомобил и съгласието правото на придобиване да се упражни от трето лице не представлява такова отчуждаване, а от друга страна ако тази вещ беше придобита, това би намалило имущественото състояние на дружеството с паричните средства за придобиването на вещ, чиято стойност намалява прогресивно във всеки един момент във времето. Направен е извод, че по-скоро придобиването би могло да се тълкува като действие, което намалява имуществото на дружеството, отколкото обратното. Съдът е посочил, че не представлява такова действие по смисъла на чл.19 и последващото отчуждаване на дружествени дялове. За недоказано е прието и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството за данъци и осигурителни вноски. Според административният съд, приходните органи не са извършили задълбочен анализ какво точно имущество е притежавало дружеството за процесния период, и дали същото е могло да покрие задълженията на дружеството, установени с РА, съответно не са предприети необходимите действия за обезпечаване на предполагаемите задължения. Съдът е посочил, че органите по приходите са разполагали с възможността да обезпечат задълженията при условията на чл. 121 ДОПК още в рамките на ревизионното производство спрямо цитираното дружество, съответно да съберат впоследствие установените задължения без проблем. От неоспорената по делото експертиза, се установява имущественото състояние на дружеството към 31.03.2016 г. и към 30.04.2016 г. (РА на дружеството е от 05.04.2016 г.). Съдът е посочил, че към двете дати дружеството е разполагало с машини и оборудване, както и с касови наличности, които покриват неколкократно размера на установените на дружеството задължения. Направен е извод, че несъбираемостта на задълженията се дължи на бездействията на администрацията в хода на ревизионното производство, както и след това, а не на поведението на управителя, както е посоченено в РА и в решението на горестоящия административен орган. По изложените съображения, съдът е отменил РА. Решението е неправилно, постановено при съществено процесуално нарушение и следва да бъде отменено. При постановяване на решението съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, които налагат отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Съдът не е изложил никакви мотиви дали РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, както и дали при ревизията са допуснати съществени процесуални нарушения. Основателно е оплакването на касатора, че в решението си съдебният състав не е изложил никаква фактическата обстановка по спора. Съдът не е посочил дори въз основа на какъв акт са установени спорните задължения. Не е посочен и конкретният им вид и размер. Съдът неправилно е обсъждал наличието или липсата на предпоставки по чл. 19 ДОПК, без да посочи конкретните алинеи, които са приети за осъществени от органа по приходите. С решение 354/10.06.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП е потвърден РА, с който на ревизираното лице е ангажирана отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, в качеството му на управител на Ен Зед 5 ЕООД, за следните задължения: ЗДДС - главници в общ размер на 7 169.08 лв. и лихви в общ размер на 2 845.65 лв.; Осигурителни вноски за ДОО - главници в общ размер на 2 846.47 лв. и лихви в общ размер на 1 151.82 лв.; Осигурителни вноски за ЗО - главници в общ размер на 1 565.50 лв. и лихви в общ размер на 675.74 лв.; Осигурителни вноски за УПФ - главници в общ размер на 1 375.27 лв. и лихви в общ размер на 569.35 лв. Общ размер на задълженията 18 198.88., в т.ч. главници 12 956.32 лв. и лихви 5 242.56 лв. Видно от решението на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с което е потвърден процесния РА, директорът е посочил като осъществени и двете хипотези на чл.19 ДОПК. Същите предпоставки са посочени като основания и в ревизионния доклад. Настоящият състав намира, че съдът не е изяснил предмета по настоящия спор, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. При мотивирането на фактическите и правни изводи на съда същия следва да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да обоснове приемането им за доказателствен материал, както и да отдели спорното от безспорното съобразно събраните доказателства, фактите по делото и становищата на страните. Допуснатите от административния съд процесуални нарушения са съществени и препятстват проверката от касационния съд. Допуснатите нарушения лишават касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи фактическата обстановка по спора, да извърши преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да съобрази становищата на страните и да изложи конкретни мотиви във връзка с тях наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.19 ДОПК, като се посочи в коя от хипотезите попадат констатираните факти и обстоятелства в хода на ревизията. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да се съобрази с горните мотиви. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред Върховния административен съд. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,