Решение № 539 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 97/2012 г.

Решение № 539 от 20.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 97/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. К. чрез пълномощник адв. К. Т. срещу решение № 150 от 31.10.11 г. по гр. дело № 1621/11 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № ХIII-1262 от 26.07.11 г. по гр. дело № 676/11 г. на Районен съд - Бургас и са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от същата страна против [фирма] [населено място]. С определение № 993 от 20.09.12 г. на състав на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за обхвата на съдебния контрол по отношение на извършения от работодателя подбор, като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС - тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК. Според посочената задължителна съдебна практика преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове -решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 458 от 30.11.10 г. на управителя на [фирма], с която е прекратен трудовия договор на ищеца А. К. К., на длъжност "шлосер по Р.", на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращение в щата, е законосъобразна. Направен е извод, че е налице реално съкращаване в щата; при извършването на подбор ответното дружество като работодател е спазило основните критерии, установени в чл. 329, ал. 1 КТ, видно от представения протокол за подбор от 10.11.10 г., а по отношение на фактическата преценка на работата на включените в подбора са изложени съображения, че това е въпрос на целесъобразност, която единствено работодателят може да направи, поради което не подлежи на съдебен контрол. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с трайната практика на ВКС, която приема, че законосъобразното упражняване на правото на подбор подлежи на съдебен контрол. Моли решението да бъде отменено и исковете - да бъдат уважени. Ответникът по касационната жалба [фирма] моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 291, ал. 2 ГПК, намира следното: С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, неправилен е изводът на въззивния съд, че преценката на работодателя за нивото на изпълнение на възложената трудова функция от работника или служителя е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна - безусловно основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. В разглеждания случай от представените по делото писмени доказателства- заповед № 342 от 9.11.10 г. на управителя на ответното дружество, инструкция за осъществяване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, протокол от 10.11.10 г. на комисията за подбор, списък и оценъчен лист № 8 се установява, че работодателят е взел решение за съкращаване на 41 щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност"шлосер по Р. ". Подборът е извършен с участието на всички работници, изпълняващи сходни функции на "машинен монтьор", "шлосер", "шлосер по Р.", "шлосер по Р. - бригадир" и "монтьор". Приложени са законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ - професионална квалификация и ниво на изпълнение на трудовите задължения /вж. оценъчен лист № 8/. С представените по делото справка за стаж и образование, трудова книжка и диплома ответникът е доказал съответствието на оценките по показателите "образование"и "общ трудов стаж"на действително притежаваните от ищеца стаж и образование. От показанията на свидетеля С. Б., пряк началник на ищеца, се установява, че оценките, нанесени в оценъчен лист № 8,са били резултат от преките му наблюдения и впечатления за нивото както на работата на А. К., така и на останалите участници в подбора и че отговарят напълно на действителното положение. Настоящият състав счита, че показанията на свидетеля Д. А. не могат да наложат други изводи, тъй като същият не е бил пряк ръководител на ищеца, а негов колега, а освен това следва да се преценяват при условията на чл. 172 ГПК, тъй като е водил дела с ответното дружество. След анализ на събрания по делото доказателствен материал настоящият състав приема, че работодателят е доказал, че законосъобразно е упражнил правото си на подбор съобразно критериите по чл. 329, ал. 1 КТ. Ето защо, крайният извод на въззивния съд за неоснователността на предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ следва да бъде споделен, макар и с други мотиви. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 290 лв., определено по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.