Решение № 5392 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14415/2012 г.

ВАСVII отделение17.04.2013 г.докладчик Иван Раденков

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Българска телекомуникационна компания" АД, със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение № 1959 от 27.09.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните.

Мотиви

Решение № 5392 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14415/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Българска телекомуникационна компания" АД, със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение № 1959 от 27.09.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което регулаторният орган е задължил дружеството да измени Общите си условия за предоставяне на фиксирани гласови услуги и на мобилни телефони услуги, като включи допълнителна клауза в тях. Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно, като издадено от некомпетентен орган, постановено при нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 145, т. 1, 3, 4 и 5 от АПК. По-конкретно твърди, че КРС не е компетентният орган, който пряко да прилага законодателството за защита на потребителите и да осъществява административен контрол във връзка с това, а тези правомощия са от компетентността на Комисията за защита на потребителите. Счита също, че липсва законово основание, което да налага вменяването на допълнителни задължения на операторите да уведомяват некоректните длъжници относно предприемането на действия по извънсъдебно събиране на неплатените им парични задължения. Иска се отмяна на решението на КРС.

Ответникът - Комисията за регулиране на съобщенията, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване административен акт.

За да се произнесе по съществото й, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното решение КРС на основание чл. 233, ал. 3 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е:

  1. задължила "БТК" АД да измени общите условия за предоставяне на фиксирани гласови услуги на дружеството, като включи следната клауза: "Предприятието се задължава предварително и по подходящ начин (чрез писмо с обратна разписка, записващ се телефонен разговор, писмо по електронната поща на посочен от абоната електронен адрес за контакти и др.) да информира абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети лица (кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и други). Информацията по предходното изречение задължително съдържа и данни за точния размер на претендираните парични задължения, за основанието, от което произтичат, както и за третото лице, което ще събере вземането".
  1. задължила "БТК" АД да измени общите условия за предоставяне на мобилни телефонни услуги на дружеството, като включи следната клауза: "Предприятието се задължава предварително и по подходящ начин (чрез кратко текстово съобщение - SMS, писмо с обратна разписка, записващ се телефонен разговор, писмо по електронната поща на посочен от абоната електронен адрес за контакти и др.) да информира абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети лица (кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и други). Информацията по предходното изречение задължително съдържа и данни за точния размер на претендираните парични задължения, за основанието, от което произтичат, както и за третото лице, което ще събере вземането".
  1. разпоредила е предварително изпълнение на решението.

Регулаторът е мотивирал решението си с постъпили жалби от потребители на електронни съобщителни услуги, с които същите се оплакват, че доставчиците на телефонни услуги използват услугите на специализирани фирми за събиране на вземанията към техните абонати, че последните не могат да получат информация за точния размер на задължението и на какво основание то се дължи, както и че абонатите не са информирани от доставчика, че задължението му ще се събира от кредитни бюра. Някои от абонатите са изложили оплаквания, че доста често са обезпокоявани настойчиво от лица, представящи се за служители на тези фирми, както и че в някои случаи им се отправят заплахи при несвоевременно заплащане на претендираните суми.

КРС с писмо изх. № 04-04-189 от 23.08.2012 г. е изискала становище от "БТК" АД по повод предложените изменения на Общите условия на дружеството. С писмо вх. № 04-04-189 от 5.09.2012 г. дружеството е изложило виждането си по направеното предложение. Като е обсъдила възраженията на "БТК" АД относно предписаните изменения и е приела същите за неоснователни, Комисията е приела процесното решение.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, тричленният състав на Върховния административен съд намира жалбата на "БТК" АД за неоснователна по следните съображения:

По делото няма спор за факти. Безспорно е, че жалбоподателят е предприятие, което предоставя обществени електронни съобщителни услуги на крайни потребители. Основните доводи в жалбата се свеждат до твърденията, че решението е издадено от некомпетентен орган, при нарушаване на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Настоящият състав на съда намира тези доводи за несъстоятелни и за защитна теза на жалбоподателя, която остава недоказана по делото.

Решение № 1959 от 27.09.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията е издадено на основание чл. 233, ал. 3 от ЗЕС, съгласно който изменение или допълнение на общите условия може да бъде извършено по инициатива на комисията с цел защита интересите на крайните потребители. В този случай комисията дава задължителни указания на предприятието за съответните изменения. Разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ЗЕС установява задължителното минимално съдържание на общите условия, които следва да се приемат от предприятията, предоставящи услугите, като от съдържанието на чл. 233, ал. 3 от ЗЕС няма основание да се заключи, че правомощието на КРС за изменение и допълнение на общите условия следва да се ограничи само до задължителните елементи на общите условия. Следователно, за да е законосъобразно упражнено правото на регулатора да изменя общите условия, следва да се установи наличието на специална цел, а именно защитата на интересите на крайните потребители и тъй като правомощието на КРС в случая е упражнено именно в интерес на крайните потребители, то не е налице изземване на компетентността на друг държавен орган, а оспореното решение е валидно, като прието от орган в рамките на материалната му компетентност.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, изложено в писмените бележки по делото, че решението е прието при допуснато нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като органът не е обсъдил възраженията и обясненията му. По делото са ангажирани безспорни доказателства в обратен смисъл. В изпълнение на задълженията си органът е информирал дружеството за предложените изменения. От представеното и прието писмено становище на жалбоподателя е видно, че същият е изложил подробно и задълбочено причини, поради които счита за неправилно предложението за изменение на общите условия, но регулаторът е преценил, че защитата на интересите на потребителите има приоритет. В случая правата на жалбоподателя не са нарушени, тъй като реално неговите възражения са обсъдени, а обстоятелството, че същите не са били съобразени от административния орган има отношение към материалната законосъобразност на акта, а не към спазването на административнопроизводствените правила.

Противно на изложеното в жалбата на "БТК" АД, оспореното решение е съответно и на разпоредбите на материалния закон. Най-общо възраженията на жалбоподателя в тази връзка се свеждат до това, че дружеството представя пълна и детайлна информация на своите абонати, включително и информация, касаеща размера на задълженията им и начините, по които същите могат да са погасени. Твърди също, че предложените изменения дават допълнителна защита на некоректните длъжници, която значително надхвърля вменените на предприятията задължения.

Отношенията между жалбоподателя и потребителите на предоставяните от него комуникационни услуги безспорно са търговски отношения, свързани с ползване срещу заплащане на престирана услуга. Същевременно това са отношения, осъществявани на държавно регулиран пазар. Неоспорим факт е, че на този пазар липсва ефективна конкуренция, тъй като жалбоподателят има значително въздействие върху него. Именно тази пазарна позиция му дава възможност да определя едностранно условията на предоставяне на услугата, както и дава основание на законодателя, за да гарантира конкурентната среда и правата на потребителите, да допусне държавна регулация. В конкретния случай, от съдържанието на указанията е видно, че същите целят да осигурят защита на потребителите при ползване на услугата, като им гарантират, че същите ще бъдат уведомени за това, че доставчикът ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на техни неплатени задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети лица, както и информация за точния размер на задълженията, основанието им и данни за третото лице, чиито услуги се ползват. Както и самият регулатор е изложил в мотивите на решението си, същият няма правомощия да забрани на съответното предприятие да използва фирми за събиране на задължения и указания в този смисъл не са дадени. Предвид известния в обществото факт, че множество абонати са обезпокоявани от лица, представящи се за служители на такива фирми, които в голяма част от случаите се държат арогантно и отправят заплахи, както и постъпилите в регулаторния орган жалби с подобно съдържание, то дадените на доставчика указания изцяло са в посока да осигурят високо ниво на защита на потребителите при техните отношения с доставчика, с оглед като което същите са материално законосъобразни.

Като се има предвид горното, неоснователно е възражението, изтъкнато в жалбата относно липсата на законово основание, което налагало вменяването на такива допълнителни задължения за оператора да уведомява длъжниците си. Такова законово основание е засягането интересите на крайните потребителите, което несъмнено е установено от регулатора, и чиято цел е предотвратяването занапред на това засягане.

Видно от изложеното по-горе, решението за изменения в Общите условия на "БТК" АД са изцяло от компетентността на КРС, прието е в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материално законосъобразно е и е съответно на целта на закона, поради което жалбата срещу същото следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

3