Решение № 8025 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14686/2010 г.

Решение № 8025 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14686/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Мария Миткова Кючукова от гр. Хасково срещу решение № 354 от 15.10.2010 г. по адм. дело № 414 по описа за 2010 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № Ж-88-1/21.06.2010 г. на Директора на РУСО - Хасково. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 53, ал. 1 и 4 от КСО - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Хасково е решение № Ж-88-1 от 21.06.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, потвърждаващо разпореждане № 152 от 29.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което Мария Миткова Кючукова от гр. Хасково е задължена да възстанови сумата 2080 лв., представляваща недобросъвестно получено обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за времето от 23.03.2009 г. - 09.12.2009 г. и 278.32 лв. - лихви. Решението на Административен съд - Хасково, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Съдът законосъобразно е приел, че майката няма право на паричното обезщетение по ал. 1 за времето, през което детето Мартин е било настанено в ОДЗ № 20 "Весели очички", гр. Хасково. Съдържанието на понятието "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО е извлечено от разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (редакция - ДВ, бр. 33 от 2003 г.). Установено е, че детето е било настанено в детското заведение на 23.03.2009 г., но майката не е изпълнила задължението в 3-дневен срок да уведоми РУСО - Хасково за настъпила промяна на обстоятелствата, декларирани в молба-декларацията от 20.10.2008 г. за изплащане на парично обезщетение по чл. 53 от КСО. Съзнанието за факта, че е детето е настанено в детско заведение, сочи за недобросъвестно поведение на осигуреното лице, което не е изпълнило задължението да уведоми осигурителния орган за изменението на обстоятелствата. Касационните доводи за неправилно прилагане на административнопроцесуалните норми на чл. 25, чл. 26 , чл. 27 и чл. 57 от АПК са изцяло неоснователни. При издаването на административните актове не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които са попречили на адресата да се защити, повлияли са върху съдържанието на волеизявлението на административния орган и са обуславили материалноправна незаконосъобразност на актовете. Изцяло неоснователно е и изложеното в касационната жалба твърдение, релевиращо съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК. Към решението си Административен съд - Хасково е изложил мотиви, в които подробно е посочил исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Във връзка с довода на жалбоподателката за нищожност на разпореждане № 152 от 29.04.2010 г. съдът се е позовал на заповед № 40/16.03.2010 г. на Директора на РУСО - Хасково, овластяваща ръководителя на контрола по разходите на ДОО да издава разпореждания за възстановяване на неоснователно получени суми по чл. 114 от КСО. Обоснован е правилния извод за издаване на актовете от материално и териториално компетентни органи. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. На основание чл. 53, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Настаняването на детето в детско заведение е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. Към 23.03.2009 г. за "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора на заведението и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г.). В подадената на 20.10.2008 г. молба - декларация /приложение № 3/ за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО жалбоподателката изрично е декларирала по т. 5, че детето й не е настанено в детско заведение, както и че й е известно, че в 3 - дневен срок от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства се задължава да подаде декларация за промяната и че при неизпълнение на това задължение следва да възстанови неправомерно полученото обезщетение заедно с дължимата лихва, съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. Тя не е изпълнила така поетото задължение, не е уведомила осигурителния орган за настъпилата промяна в обстоятелствата и е продължила да получава парични обезщетения за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО. Неправдоподобно и лишено от логика е възражението й, че не била разбрала, че е настанила детето си в детски ясли, защото в Наредба № 26 от 18.11.2008 г. е употребен термина "приемане", а освен това била полагала лично грижи в неприсъствените дни в ОДЗ. Затаяването на известни на осигуреното лице правнорелевантни обстоятелства, за които то по силата на закона е длъжно да уведоми работодателя и осигурителния орган, е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Хасково е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Обжалваното съдебно решение е правилно и в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на административния орган в размер на 150 лв. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на колегиите, в случаите, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебноадминистративното производство. Прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен правилно съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,