Решение № 3500 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5529/2016 г.

Решение № 3500 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5529/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 1952/22.03.2016 г., постановено по адм. дело № 9087/2015 г. по описа на Административен съд, С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 22220314002734-091-001/09.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 1334/26.08.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – [населено място] при ЦУ на НАП за определените данъчни задължения в общ размер от 30 044, 39 лв., от които за корпоративен данък в размер на 7 783, 77 лв. и лихви – 1 511, 42 лв. за 2012 г. и 2013 г. и ДДС в размер на 16 636, 79 лв. и лихви – 4 112, 41 лв. за данъчни периоди от 31.01.2012 г. до 31.10.2014 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се съдържа оплакване, че неправилно съдът е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК и в тази връзка в решението на първоинстанционния съд било изрично отбелязано, че ревизиращият орган не е посочил нарушения на счетоводното законодателства във връзка с дейността. Относно потвърдените от съда констатации в ревизионния акт за реализирани приходи от продажба на стоки, касационният жалбоподател счита, че следва да се установи, че продавачът първо е получил стоките, а по отношение на последното са възможни две хипотези – първо същите да бъдат счетоводно заведени (заприходени) и второ – да не бъдат заведени в счетоводството. Касационният жалбоподател твърди, че при ревизията не са установени данни за неосчетоводени приходи от заприходени стоки и че ревизираното лице е получател на стоки, които не е осчетоводило. Съдържат се оплаквания в касационната жалба, че поисканите доказателства са тълкувани необективно и едностранно само и единствено с цел да се обоснове извод за недекларирани приходи. Сочи, че съдът е изградил изводите си на база предположение и по този начин жалбоподателят е възпрепятстван да се защитава, което е съществено процесуално нарушение. Според касационния жалбоподател неправилно съдът се е позовал на обяснението на бившата служителка Д. Ц., както и че са допуснати нарушения на чл. 171, ал. 4 АПК, тъй като съдът е бил длъжен, а не му е указал, че за някои обстоятелства от значение за делото трябва да ангажира доказателства. Твърди също така, че неправилно съдът е отхвърлил доводът му за смесване на облагането по материалния закон и това по аналог. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт, както и се претендират разноските, направени по делото. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Е. С.. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – [населено място] при ЦУ на НАП чрез юриск. Дечева я оспорва с аргументи, че обжалваното решение е правилно постановено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Ревизията на [фирма] е извършена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК. В частта за установения за довнасяне от приходните органи корпоративен данък за 2012 г. и 2013 г. първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт не е възприел доводите на жалбоподателя, че иззетите от приходните органи тетрадки въз основа на свидетелските показания на С. Я., в тях се е отбелязвало физическото движение на стоките от единия до другия магазин и по този начин собственика на дружеството се е опитвал да контролира продавачката в другия магазин след изгубване на доверие в нея. Съдът е приел, че дали тетрадките са се отнасяли за единия обект или и за двата, счетоводството на дружеството е единно и данните, вписани в тетрадките могат да служат за основа за определяне на дължимия данък. Съдът се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила, че няма плащания по банков път, а само в брой, поради което за всички покупки е следвало да се издаде касов бон. Съдът е установил, че процесните иззети тетрадки са водени за всеки месец и съдържат данни за реализираните ежедневни продажби на стоки в лева (дневен оборот) и с натрупване (салдо с натрупване в лева за съответния ден/месец). Според съда посочените обстоятелства по така водените тетрадки обосновават наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК – счетоводството на ревизираното дружество не дава възможност да се проследяват записаните обороти и салда по сметки от групи 50 и 70 и да се обвържат със записаните операции по сметките от група 30. Съдът е направил извод, че проследяването на движението на стоките – от момента на заприходяването до момента на продажбите и изписването на стоките, води до предварително желан/определен от предприятието резултат – осчетоводения, отчетен и деклариран оборот и отчетен приход и от дейността на предприятието или от дейността на негов самостоятелен търговски обект. При обсъждането на заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел, че от същото са констатирани дневни обороти за 2012 г. и 2013 г., които съотнесени към данните, вписани в посочените тетрадки показват наличие в магазините, управлявани от дружеството-жалбоподател на повече стока, която е била предмет на продажба, неотчитането й по предвидения в закона ред е довело до повече приходи, респ. до повече недеклариран и внесен ДДС. В. основа на тези данни съдът е направил извод, че вписаното в ГДД от страна на жалбоподателя не отговаря на действителните обороти и приходи на търговеца и това е обусловило законосъобразното приложение и на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Съдът въз основа на тези мотиви е приел за законосъобразно определените за 2012 г. неотчетени приходи от извършени продажби на стоки в общ размер от 55 795, 89 лв. и чрез тази сума е увеличена данъчната основа на основание чл. 78 ЗКПО и допълнително определен корпоративен данък в размер на 5 579, 59 лв. и съответните лихви. Върху същата сума според съда законосъобразно е и доначислен ДДС в размер на 11 159, 18 лв., които жалбоподателят бил задължен да внесе, ведно със съответните лихви. За 2013 г. пак от данните по делото съдът е приел, че за 2013 г. са извършени неотчетени продажби в размер на 21 603, 71 лв. и с тази сума е прието за законосъобразно увеличението от приходните органи данъчна основа на основание чл. 78 ЗКПО и допълнително определения корпоративен данък в размер на 2 160, 37 лв. и съответните лихви, а по отношение на дължимия ДДС върху същата данъчна основа са потвърдили определения за внасяне данък в размер на 4 320, 71 лв. Решението е правилно постановено. При извършване на ревизията на [фирма] приходните органи са установили, че дружеството извършва търговска дейност – търговия на дребно със стоки за бита и стопанството – бои, химически препарати и железария в два магазина под наем в [населено място]. В хода на ревизията, започнала по подаден сигнал от бивш служител продавач-консултант в дружеството са иззети три броя тетрадки, от които и приходните органи и съдът са направили извод, че в тях се съдържат данни за неотчетени счетоводни приходи от продажби в двата магазина, стопанисвани от дружеството. От съдебно-счетоводната експертиза по делото е установено, че за стоките в счетоводството на дружеството няма създадена аналитичност по видове търговски обекти. Вещото лице е извършило съпоставка между вписванията в иззетите от органите по приходите тетрадки, издадените фактури, оборотите, отразени чрез касовите апарати в двата магазина, които дружеството е стопанисвало за период от месец януари 2012 г. до месец октомври 2014 г., като общо за 2012 г. вещото лице е установило отчет по тетрадките 141 618, 20 лв., отчет по фактурите, издадени от двата магазина 11 181, 84 лв. и отчет от фискалните памети от касовите апарати – 106 288, 88 лв.; за 2013 г. същите стойности са, както следва: от тетрадките 112 560, 25 лв., от издадените фактури – 22 877, 26 лв. и от фискалните памети на касовите апарати – 136 479, 68 лв. За 2014 г. данните са, както следва: от тетрадките -53 628, 56 лв., от фактурите, издадени от двата магазина 9 490, 36 лв. и от фискалните памети на касовите апарати 91 396, 50 лв. В този смисъл неоснователно е оплакването в касационната жалба, че не са констатирани от ревизията несъответствия по счетоводните салда на сметките за отчитане на стоките, приходите от продажба и паричните средства. Неотчитането на приходите, посочени в иззетите тетрадки на практика представляват неотчетени счетоводно приходи, поради което тезата на касатора за липса на счетоводни нарушения, е несъстоятелна. Предвид установеното от приходните органи, потвърдено със заключението на съдебно-счетоводната експертиза неоснователно касационният жалбоподател е посочил, че процесните тетрадки отразяват вътрешно-разчетни отношения между двата магазина и че отразеното в тях е осчетоводено по с/ка "Стоки". В тетрадките са описвани продажбите на стоки по видове продадени количества и артикули и тяхната стойност в двата магазина, като същите са надлежно присъединени. Установената разлика по фискалните памети на касовите устройства, издадените фактури от дружеството и описанието в тетрадките е обосновало законосъобразен извод в ревизионния акт и в обжалваното съдебно решение за укрити приходи, както и счетоводни нарушения, поради което е доказано законосъобразното извършване на ревизията по особения ред при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК. Установено е също така от ревизиращите органи, че на последната страница на всяка една от тетрадките е поставен кръгъл печат на името на [фирма] праводател на [фирма]. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че приходните органи са извършили смесване на двата реда за облагане – по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК и по съответния материален закон – ЗКПО и ЗДДС. В този смисъл следва да се възприемат мотивите на решаващия съд, че не съществува друг правен способ за приходната администрация, след като установи наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК да обложи получения резултат по друг ред освен по материалните закон – в случая по чл. 78 ЗКПО, както и ДДС е изискуем при установени възникнали данъчни събития по доставките - чл. 25, ал. 1 ЗДДС, предвид неосчетоводяване на получени стоки, които впоследствие е осъществил последващи доставки. В тежест на жалбоподателя е било да опровергае констатациите на ревизионния акт, така както го задължава чл. 124, ал. 2 ДОПК, но това не е сторено от него. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от юриск. Дечева, на дирекция "ОДОП" – [населено място] следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 431 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение