Решение № 979 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11122/2010 г.

Решение № 979 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11122/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Николай Петков Йоцов от гр. Велико Търново против заповед № РД-26-745 от 10.08.2010 г. на министъра на отбраната, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е постановена и връчена по време на ползване на отпуск поради временна нетрудоспособност. В хода на съдебното производство процесуалният му представител навежда доводи за нищожност на оспорения административен акт, като постановен от некомпетентен орган. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на отбраната оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Йоцов е назначен като държавен служител на длъжност "главен експерт", в сектор "Центрове за индивидуално социално обслужване" - Велико Търново, отдел "Социално обслужване", Териториална дирекция - Плевен, в главна дирекция "Управление на социалните дейности", при Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната", като заема единствената щатна бройка за длъжността съгласно длъжностното разписание от 01.07.2009 г. Длъжността, изпълнявана от служителя, е с ниво Б 6 съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията, пряко е подчинена на началника на сектора и включва като основни преки задължения осъществяване на организация по реализиране на информационните кампании за подбор на кадрови войници, отговаря за изпълнението на програмите за социалната дейност и адаптация на освободените от кадрова военна служба от МО и Българска армия чрез организиране на участието им в курсове за преквалификация и трудови борси, работа с военно патриотичните организации на територията на общината, подпомагане реализацията на отдиха на личния състав на МО и Българската армия, както и на лицата, които имат право да ползват почивната база. С ПМС № 54/2010 г., в сила от 25.05.2010 г. Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" е преобразувана в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" със седалище София (чл. 2, ал. 1 от постановлението), която поема дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" по отношение на управлението на военните клубове, почивните бази, хотелите, детските градини, домовете за пенсионирани военнослужещи, ветерани и военноинвалиди, социалните кухни, осъществяването на културно-възпитателна и военно-патриотична дейност и производството и разпространението на телевизионна продукция на Министерството на отбраната и Българската армия (чл. 2, ал. 3, т. 2 от постановлението). С цитирания акт на Министерския съвет са приети Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" (чл. 3) и Устройствен правилник на Министерството на отбраната (чл. 1). Във връзка с извършените промени е утвърдено ново длъжностно разписание на министерството, в сила от 25.05.2010 г. (заповед № АМ-242 от 17.05.2010 г.). Съгласно последното длъжността "главен експерт" не съществува като нормативно определена позиция в отделите "Социална политика" и "Анализи и политики на кадрите", дирекция "Управление на човешките ресурси" на Министерство на отбраната. На основание описаните структурни промени със заповед № РД-26-745 от 10.08.2010 г. на министъра на отбраната, предмет на настоящото производство, служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. От заключението на вещото лице, дадено по назначената по делото експертиза основните функции за длъжността, изпълнявана от жалбоподателя се установяват в длъжностната характеристика за длъжностите "главен специалист" и "главен експерт" във Военен клуб Велико Търново, макар в тях да са добавени и нови задължения, които не са били предвидени като такива в утвърдената длъжностна характеристика за длъжността, заемана от жалбоподателя. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Заповедта е изпратена по пощата на 12.08.2010 г., като не е приложена обратна разписка, за да се установи датата на връчването й, но върху самата заповед е отбелязана дата на получаване 16.08.2010 г., при което настоящият състав счита, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. Оспорената заповед е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването. В случая министърът на отбраната няма качеството на орган по назначаването. Жалбоподателят е назначена като държавен служител в Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната". Последната е юридическо лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА "Социални дейности на МО" (отм.), като орган по назначаването на служителите в агенцията е изпълнителният директор (чл. 7, т. 7 от Устройствения правилник). С ПМС № 54/01.04.2010 г. агенцията е преобразувана в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". Последната е самостоятелна административна структура към министъра на отбраната, създадена съгласно чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, която се ръководи от изпълнителен директор. Същият е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 3 от Закона за администрацията, на когото са възложени функции на орган по назначаването по отношение на държавните служители в агенцията (чл. 10, т. 7 от Устройствения правилник на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело"). При описаното преобразуване на администрацията, служебните правоотношения с държавните служители следва да се запазят (арг. от чл. 87а от ЗДСл и § 4, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 54/2010 г.), като служителите следва преминат към новите структури съобразно разпределението на дейностите, посочено в чл. 2, ал. 3 от постановлението. По силата на чл. 2, ал. 3, т. 2 от постановлението дейностите във връзка с организацията на социалната, културно-масова и военно-патриотична дейност и отдиха на военнослужещите, осъществявани от жалбоподателката, преминават към ИА "Военни клубове и военно-почивно дело". Следователно последващите длъжностни промени, предвидени в длъжностното разписание на агенцията и свързаните с това съкращения на длъжности, следва да бъдат извършени от органа на назначаването на агенцията или от изпълнителния директор. По посочените по-горе причини министърът на отбраната няма качеството на орган по назначаването на служителите в изпълнителната агенция и не е компетентен да прекратява служебното правоотношение със служителите в нея, а в това число и с жалбоподателката. Обстоятелството, че функцията по адаптацията на освободените от кадрова военна служба служители, преминава към Министерство на отбраната (чл. 2, ал. 3, т. 1 от ПМС № 54/2010 г.) не може да обоснове обратния извод. Тази функция не е определяща за длъжността, изпълнявана от жалбоподателя, тъй като е само едно от правомощията, включени в системата от функции на длъжността. Поради всичко изложено съдът приема, че в случая компетентен да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателката е изпълнителният директор на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело". Министърът на отбраната не разполага с такива правомощия, поради което издадената от него заповед е нищожна. Тази нищожност следва да бъде обявена от съда. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Министерството на отбраната следва да заплати на жалбоподателката сумата 650 лв. разноски по делото, от които 500 лв. хонорар за един адвокат и 150 лв. възнаграждение за вещо лице. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение