Решение № 8467 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2773/2018 г.

Решение № 8467 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2773/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. И. У., чрез адв. Божинов, срещу решение № 182 от 8.01.2018 г., постановено по адм. д. № 7863/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С.-град, не изразява становище. В съдебно заседание, страните редовно призовани, не се представляват. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, приема касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 182 от 8.01.2018 г., постановено по адм. д. № 7863/2017 г. административният съд е отхвърлил жалбата на А. И. У. срещу решение № 2153-21-146/23.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ - С.-град, с което е оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-21-324/16.03.2017 г. срещу разпореждане № 610503/214 от 27.01.2017 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - С.-град, като неоснователна. За да постанови този правен резултат административния съд е приел, че правилно административният съд е отменил разпореждането, с което на Узунова е отпусната пенсия и съответно е отказал отпускането й, тъй като при подаване на заявлението, същата не е имала правото на пенсия за ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Също така е приел, че пенсията е била отпусната поради ползването на документ с невярно съдържание. От приложеното към преписката заявление вх. № МП-128560/30.10.2014 г. е видно, че Узунова е поискала отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, която й е отпусната с разпореждане № 6105036119/5 от 5.11.2014 г. на ръководителя на "ПО" на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 1.05.2014 г. Към този момент на Узунова е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд в размер на 19 г. 01 м. и 10 дни, като превърнат в трета категория на основание чл. 104 от КСО е изчислен общ осигурителен стаж в размер на 41 г. 00 м. и 26 дни. С писмо от 13.06.2016 г. директорът на Дирекция "Пенсии" - С.-град е поискал от н-к отдел "КПК" в ТП на НОИ - П. извършване на ревизия на документите в пенсионното досие на Узунова, в резултат, на което са извършени проверки при осигурителите, обективирани в писмени отговори и констативни протоколи. В предоставените отговори е отразено, че липсват данни за трудов стаж за периода 6.05.1977 г. - 10.04.1981 г., а за периода 17.04.1981 г. - 23.05.1982 г. при ТПК "Първи май", гр. П. е констатирано, че освен данните за отработени дни и осигурителен доход във ведомостите има следните записи: "за м. 04.1981 г. - 17.IV; за м. 02.1982 г. - "напуснала от 15.II; за месец 03.1982 г. - напус. ". Трудовият стаж при ПТО П. О. завод за периода 31.05.1982 г - 28.11.1985 г., е отразен в Констативен протокол № КП-5-15-00156803/14.07.2016 г. В съхраняваните от правоприемника "Ф." АД разплащателни ведомости, А. У. е намерена във ведомостите на СО "П." 03 "П. Ч." П. за периода 1.06.1982 г. - 27.11.1985 г., за което в хода на проверката е издадено удостоверение обр. УП-3 № 45/11.07.2016 г. от "Ф." АД. При извършената проверка в "Б." АД, правоприемник на ОПП М. 9-ти септември, видно от издадения констативен протокол, се установява, че осигурителят е представил копие на УП-2 № 32/23.06.2014 г., предоставено и от А. У. при подаване на заявлението за пенсия, но с различно съдържание относно периода на полагания труд, като в копието е посочено, че жалбоподателката е полагала труд от 1.01.1994 г. до 30.06.2000 г. и от 1.06.2001 г. до 31.10.2003 г. Контролният орган е извършил проверка на представените от осигурителя ведомости, като е установил несъответствия и във вписаните начислени и изплатени брутни трудови възнаграждения за периода 1.01.1992 г. - 31.12.1994 г. в удостоверение обр. УП-2 № 32/23.06.2014 г., предоставено от заявителката при отпускане на пенсията, послужило за определяне на размера на пенсията й. Констатирани са същите несъответствия и по отношение на другите периода, през които Узунова е упражнявала труд при този осигурител, поради което е издадено ново УП-2 № 24/14.07.2016 г. С оглед така извършената проверка, ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - С.-град е издал процесното разпореждане № 610503/214 от 27.01.2017 г., като е отразено, че към 30.10.2014 г. (датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия), жалбоподателката е навършила 53 г. 05 м. 27 дни, има осигурителен стаж от II категория в размер на 17 г. 05 м. 28 дни, стаж от III категория - 14 г. 10 м. 28 дни, и общият стаж, превърнат към трета категория по реда на чл. 104 от КСО възлиза на 36 г. 09 м. 11 дни. При тези данни, сборът от осигурителен стаж и възраст възлиза на 90 г. 03 м. и 08 дни, с което не са били изпълнени предпоставките на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, и поради това е наредено разпореждането за отпускане на пенсия, както и всички след него да бъдат отменени, отказано е отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е постановено надвзетата пенсия да се събере от лицето на основание чл. 114 от КСО. Разпореждането е оспорено пред директора на ТП на НОИ - С.-град, с оплакване, че стажът за периода 6.05.1977 г. до 10.04.1981 г. е положен в СД МПБУ "Б. Ш.", гр. С.. В тази връзка в контролно-административното производство е извършена проверка при посочения осигурител, като е установено, че лицето не фигурира във ведомостите за заплати на предприятието за посочения период. С обжалваното решение директорът на ТП на НОИ - С.-град е оставил без уважение жалбата на Узунова срещу разпореждане 610503/214 от 27.01.2017 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - С.-град. При тези данни, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателните предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Неоснователно е възражението на касационната жалбоподателка относно нищожността на административния акт. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В действителност, ръководителят на "ПО", упражняващ тази длъжност в териториалното поделение на НОИ, по местожителството на заявителя, издава разпореждането по чл. 98 за отпускане на пенсия, но в случая, при подаване на заявлението, Узунова е имала настоящ адрес на територията на поделението на НОИ - С.-град, поради което длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - С.-град е издало разпореждането за отпускане на пенсията. Това разпореждане не е оспорено от Узунова, като постановено от некомпетентен орган, поради което е влязло в сила, като валиден административен акт. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал по инициатива на органа - когато се установи, че: пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането ?; пенсията е определена в неправилен размер. Видно от текста на посочената разпоредба, правомощието да отмени влязлото в сила разпореждане за отпускане на пенсия е само на административния орган, който е издал разпореждането по чл. 98 от КСО, което в настоящия случай е ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - С.-град. П. на твърдяното от касационната жалбоподателка, независимо от това, че към момента на издаване на разпореждането от 27.01.2017 г., същата е живеела на адрес, попадащ в териториалната компетентност на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - П., то последният не е бил издател на разпореждането по чл. 98 от КСО, поради което не би бил компетентен да отмени влязъл в сила акт, издаден от друг орган. С оглед изложеното, неоснователни се явяват и възраженията за подсъдността на делото по подадената жалба пред Административен съд - П.. На основание чл. 133, ал. 1 от АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя. Оспореното административно решение № 2153-21-146/23.06.2016 г. е издадено от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - С. - град. С. на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, се намира в град С.. Постоянният адрес на жалбоподателката е в гр. П., но в това населено място администрацията на ТП на НОИ - С. - град няма изградена и съществуваща териториална структура. На основание чл. 28 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт (обн., ДВ, бр. 8 от 28.01.2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) всяко териториално поделение осъществява дейностите, възложени на НОИ съгласно КСО по държавното обществено осигуряване, съобразно териториалния му обхват, определен в чл. 9 - в границите и административните центрове на областите в Р. Б., утвърдени с указ на президента на Р. Б., където се намира и седалището на териториалното поделение. В разглеждания случай администрацията на органа, издал оспорения акт, няма териториална структура в гр. П., поради което е приложимо правилото на чл. 133, ал. 2, т. 2 от АПК и делото по оспорване на индивидуалния административен акт подлежи на разглеждане от Административен съд С. - град, в района на който е седалището на органа, издал оспорения индивидуален административен акт. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, решаващият състав правилно приема, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст А. У. е имала осигурителен стаж от II категория 17 г. 05 м. 28 дни и стаж от III категория - 14 г. 10 м. 28 дни. след приравняване на осигурителния стаж от II категория към III категория по реда на чл. 104 от КСО, осигурителният стаж на жалбоподателката към 30.10.2014 г. възлиза на 36 г. 09 м. 11 дни, като към този момент Узунова е била на 53 г. 05 м. 27 дни. От последното законосъобразно е изведено, че към 30.10.2014 г. касационната жалбоподателка не е отговаряла на условията за пенсиониране по § 4, ал. 1 от КСО, тъй като сборът от осигурителен стаж и възраст е бил в размер на 90 г. 03 м. и 08 дни. Не са приложени доказателства по делото, за оборване на констатираното от административния орган при осъществената проверка по пенсионното досие на Узунова за непризнатия осигурителен стаж, поради което аргументите в тази връзка, изложени в касационната жалба, се явяват неоснователни. Следва да се отбележи, че директорът на ТП на НОИ - С.-град е взел предвид възраженията на Узунова, направени с жалбата до него, за осъществяван от нея труд за периода 6.05.1977 г. до 10.04.1981 г. в СД МПБУ "Б. Ш.", гр. С.. По-горестоящият административен орган е наредил проверка при посочения осигурител, при която се е установило, че Узунова не фигурира във ведомостите на предприятието в проверявания период, поради което заявеният от нея стаж при подаването на заявлението за отпускане на пенсия, правилно не е бил признат от административния орган. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В чл. 40, ал. 3 от НПОС е предвидено, документите по ал. 1 и 2 да се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случая, както верността на отбелязаното в трудовата книжка, с която е удостоверен процесния стаж при подаване на заявлението, така и верността на представеното удостоверение УП-3 № 84/5.07.2017 г., не се подкрепят от записите във ведомостите, открити за целия период при СД МПБУ "Б. Ш.", гр. С.. По отношение на възражението за определения нов по-нисък доход, то също се подкрепя от констатираното при проверката при "Балкантекс", като брутното трудово възнаграждение, предоставено от жалбоподателката в УП № 34/1.07.2014 г., не съответства, както на записите във ведомостите, така и на копието на посоченото удостоверение, което осигурителят е предоставил пред контролните органи, осъществили проверката по разходите на ДОО на Балкантекс. Т. води до извод, че Узунова при подаване на заявлението за отпускане на пенсия се е ползвала от неверни данни. В случая намаляването на осигурителния доход, не е повлияло върху определяне на друг период преди 1997 г. служебно от административния орган, а същият е променен предвид факта, че Узунова не е работила в предприятието преди 1994 г., което също е установено при проверката, извършена в Балкантекс. Неоснователно е и възражението, че с процесния акт, административният орган е следвало да се произнесе по правото на пенсия към момента на издаване на разпореждането, т. е. към 27.01.2017 г. По принцип, няма пречка ръководителя на "ПО" към съответното ТП на НОИ да прецени правото на пенсия към момента на издаване на акта, но ако не го направи, това не представлява незаконосъобразност на разпореждането, тъй като за жалбоподателката съществува възможността да подаде ново заявление, към което да приложи необходимите документи, с които да удостовери правото си към датата на подаване на заявлението. По отношение на възражението в касационната жалба за приложението на чл. 114 от КСО, следва да се отбележи, че според настоящият състав, изречението: "Надвзетата пенсия да се събере от лицето на основание чл. 114, ал. 1 от КСО", с което завършва оспореното по това дело разпореждане № 610503/214/27.01.2017 г., не е властническо волеизявление, поради което не е част от диспозитива (властническата, разпоредителна част) на разпореждането. Това изречение представлява част от предложение до длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от КСО да издаде разпореждане по ал. 1 за възстановяване на сумите, които са били изплатени за отпуснатата пенсия. Оспореното разпореждане не съдържа точно определен размер на задължението и не съдържа мотиви относно добросъвестността на лицето, поради което в случая процедурата по чл. 114 от КСО следва да завърши с отделен акт. За да възникне задължение за осигуреното лице да възстанови парични обезщетения, в т. ч. и пенсия, като неоснователно получени, следва да бъде установеното неговото недобросъвестно поведение. Установяването на задължения за възстановяване на недобросъвестно получените от осигуреното лице пенсии се извършва по реда на чл. 114 от КСО. Недобросъвестното поведение на лицето като предпоставка за възстановяване на сумите се установява с издаване на разпореждане по реда на чл. 114, ал. 3 от КСО. При тези данни по делото, правилно жалбата срещу обжалвания административен акт е била отхвърлена. Атакуваното съдебно решение не страда от визираните в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,