Решение № 1720 от 15.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Р. Маноев, с [ЕГН], с адрес гр. Козлодуй, чрез пълномощника адв. И. Иванова, и от С. Луканова, чрез пълномощника адв. М. Димитров, срещу Решение 548/22.12.2021 г., постановено по адм. дело 296/2021 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е оставена без уважение жалбата на Р. Маноев против Решение 54 от Протокол 4/30.12.2019 г. на Общински съвет Козлодуй; оставена е без уважение жалбата на С. Луканова в частта за определяне размера на такса битови отпадъци за 2020 г. приложение 2 на Решение 54 от Протокол 4/30.12.2019 г. на Общински съвет Козлодуй; оставена е без разглеждане жалбата на С. Луканова в частта против чл. 14, ал. 1, изр. първо, чл. 17, ал. 3, чл. 40, ал. 1 на Решение 54 от Протокол 4/30.12.2019 г. на Общински съвет Козлодуй; оставени са без уважение жалбите на присъединилите се заинтересовани страни Е. Попов, Терра Рик ООД, Е. Попова и Й. Няголов, в частта против чл. 14, ал. 1, изречение първо, чл. 17, ал. 3 и Приложение 2 на Решение 54 от Протокол 4/30.12.2019 г. на Общински съвет Козлодуй; оставени са без разглеждане жалбите на Е. Попов, Терра Рик ООД, Е. Попова и Й. Няголов, в частта против чл. 40, ал. 1 на Решение 54 от Протокол 4/30.12.2019 г. на Общински съвет Козлодуй. В касационната жалба, подадена от Р. Маноев, се съдържат доводи за неправилност на оспорваното решение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на акта, което не е съобразено от съда. По материалната законосъобразност на акта счита, че съдът не е съобразил допуснато нарушение на чл. 67 от ЗМДТ поради липса на мотиви, които да обосноват избор на различна данъчна основа от тази по чл. 1. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата на лицето. Претендира присъждане на разноски. С касационната жалба, подадена от С. Луканова, се твърди, че атакуваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основното твърдение, застъпено в жалбата, е за липса на мотиви относно необходимостта от изменения на размера на ТБО. Счита, че съдът не е взел под внимание множеството допуснати нарушения при издаване на акта. В допълнително писмено становище излага подробни мотиви относно неправилността на съдебния акт, в частта, с която жалбата на лицето е оставена без уважение. Моли за отмяна на решението на административния съд и за постановяване на друго, с което актът да бъде отменен. Ответникът по касационните жалби Общински съвет Козлодуй, чрез пълномощника адв. Кашъмов, оспорва основателността им и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Заинтересованите страни Е. Попов, Терра Рик ООД, Е. Попова и Й. Няголов, редовно уведомени, не изразяват становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по тяхната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Производството е повторно, след като с Решение 7201/15.06.2021 г., постановено по адм. дело 145/2021 г. по описа на ВАС, е отменено Решение 363/29.10.2020 г., постановено по адм. дело 81/2020 г. по описа на Административен съд Враца, като са дадени задължителни указания при повторното разглеждане на делото. Постановено е, че административният съд е следвало да прецени единствено обосновано ли е решението на общинския съвет за увеличението на ТБО чрез увеличаване на промилите, с които се определя таксата върху данъчната основа, защото този начин на определяне на ТБО е предвиден в действащата към този момент Наредба 11. Прието е, че неизлагането на мотиви относно законосъобразността на пар. 4 от Решение 54 по Протокол 4/30.12.2019 г. на Общински съвет Козлодуй, с който се определят промили за ТБО по Приложение 2, правят съдебния акт необоснован и постановен в противоречие на съдопроизводствените правила. Според касационната инстанция не са изложени и мотиви относно постановената незаконосъобразност на пар. 1, пар. 2 и пар. 3 от оспорвания акт, които изменят чл. 14, ал. 1, чл. 17, ал. 3 и чл. 40, ал. 1 от Наредба 11 на Общински съвет за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Козлодуй. Прието е още, че неизяснен е останал въпросът относно правния интерес на жалбоподателите да оспорят и четирите параграфа на решението. По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Според заключението на вещото лице съображенията, посочени в доклада, обосноваващи увеличение на ТБО, сред които инфлация, увеличение цената на горивата, минимална работна заплата, застраховки, са се случили в обективната действителност, съответно дава становище, че разходите на Община Козлодуй също са се увеличили. При новото разглеждане на делото, Административен съд Монтана, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, е приел следното: с оспореното Решение 54 от Протокол 4 от 30.12.2019 г. на Общински съвет Козлодуй е прието изменение на Наредба 11 на Общински съвет за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Козлодуй (Наредбата), което изменение е отразено в пар. 1, пар. 2, пар. 3 и пар. 4 и касае чл. 14, ал. 1, изр. първо, чл. 17, ал. 3, чл. 40, ал. 1 и Приложение 2 размер на ТБО. Установено е, че предложението за изменение на Наредбата е направено с писмено предложение, обективирано в Доклад на Кмета на Община Козлодуй 410-01-248/06.12.2019 г. (л. 216). На същата дата докладът е публикуван на сайта на Община Козлодуй (л. 433). Предоставеният срок за предложения и становища е 14-дневен, като същият изтича на 20.12.2019 г. С Протокол 5 от заседание на Общински съвет Козлодуй, проведено на 23.01.2020 г., е гласувано и прието Решение 71, с което е одобрена план-сметка (л. 435). Проектът за план-сметката е публикуван на интернет страницата на общината на 17.12.2019 г. (л. 433). При тези фактически установявания, съдът е приел по отношение на правния интерес от оспорване, че лицата се ползват с такъв, тъй като са представили доказателства за притежание на имоти на територията на Община Козлодуй, а Р. Маноев и за притежание на куче. За да остави без разглеждане частично жалбата на С. Луканова, съдът е установил, че предметът на оспорване е бил разширен при повторното разглеждане на спора спрямо първоначално подадената жалба. По отношение на Е. Попов, Терра Рик ООД, Е. Попова и Й. Няголов не са били представени доказателства за правен интерес от оспорване на Наредбата в частта по чл. 40, ал. 1, като жалбите в тази им част са оставени без разглеждане поради недопустимост. Прието е, че при измененията на Наредбата, направени с Решение 54 от Протокол 4/30.12.2019 г. на Общински съвет Козлодуй, са спазени административнопроизводствените правила по издаване на акта, при отчитане на императивните изисквания на ЗНА. Постановено е, че към момента на вземане на решението за изменение на Наредбата, пар. 6 от ДР на ЗМДТ, предвиждащ, че в чл. 67, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарна цена не е бил в сила. Относно оплакванията за липса на мотиви, съдът се позовал на заключението по допуснатата СИЕ, като е приел, че в действителност променените икономически условия налагат увеличение на ТБО. Така постановено решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона, включително при съобразяване с дадените от ВАС задължителни указания, е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Основните оплаквания, застъпени и в двете касационни жалби, се отнасят до реда на издаване на акта, поради което следва да се посочи следното: съгласно чл. 77 от АПК компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Подробно регламентиране на изискването за обсъждане на проекта за нормативен акт е предвидено в чл. 26, ал. 2, 3, 4 и 5 от ЗНА. На първо място, видно от събраните по делото доказателства, в настоящия случай е извършено надлежно уведомяване на обществеността за откриване на производството по издаване на подзаконовия административен акт, като е извършено оповестяване на основните съображения за издаване на акта и формите за участие на заинтересованите лица в производството. Предоставена е възможност на същите да осъществят правото си на участие в производството, като е спазен срокът за това. Тук е мястото да се посочи, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗНА срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. В конкретния случай, противно на възраженията на Маноев, са изложени мотиви кое налага по-кратък срок, а именно в доклада на кмета е посочено, че ЗМДТ не допуска изменение на начина на определяне на ТБО в течение на годината, от една страна, а от друга данните относно таксите и отчисленията от регионалното депо за отпадъци са станали ясни в началото на м. декември 2019 г. Второ, отново във връзка с предоставената възможност както и в отменителното решение на ВАС, така и в решението, предмет на контрол пред настоящата инстанция, правилно се сочи, че органът издател на акта, не би могъл да докаже отрицателния факт, а именно липса на постъпили предложения и възражения в 14-дневния срок, тъй като това е в разрез с основния принцип на правото, че на доказване подлежат положителни факти. Трето неоснователни са и оплакванията за липса на мотиви, обосноваващи необходимостта от увеличение на ТБО и такса за притежание на куче. В доклада на кмета, по отношение на първата се сочи, че не е променяна 6 години, а за втората периодът е 12 години, като основна причина за увеличението им е промяна в икономическите условия. Конкретно се сочат инфлацията, увеличение цената на горивата, повишаване на минималната работна заплата, застраховки, а частта за таксата за куче и откриване на ветеринарен кабинет през 2020 г. Всичко тези фактори представляват факти от обективната действителност, чието съществуване е доказано в хода на делото посредством допуснатата и неоспорена експертиза. На следващо място не е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 1-5 от ЗНА, като видно от доклада на кмета, предложението съдържа освен мотиви, както вече бе посочено, и цели, необходими финансови средства, очаквани резултати и съответствие с правото на ЕС. По отношение възражението за приемане на план-сметка след приемане на решението за изменение на ТБО, следва да се посочи, че проектът за план-сметката е бил публикуван на интернет страницата на Община Козлодуй на 17.12.2019 г., т.е. преди гласуване на решението. С оглед това и доколкото приетата впоследствие план-сметка е именно тази, чието съдържание е обявено, не е налице нарушаване правото на зашита на адресатите на акта. Неоснователни са и доводите за незаконосъобразност на акта поради противоречието му с материалния закон. По-конкретно се сочи, че с промяната на ТБО е допуснато нарушение на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ съобразно данъчната оценка на имота, а не според количеството на отпадъците. Освен изложените от административния съд мотиви в тази насока, които настоящата инстанция счита за излишно да възпроизвежда, следва да се посочи, че напълно необосновано в жалбата на Маноев се сочи, че с измененията на Наредбата и определяне на данъчна основа за облагане данъчната оценка на имота, ТБО се превръща в имотен налог. Видно от преписката по делото и приложен препис на Наредбата (л. 125) преди оспорваните изменения, размерът на ТБО за жилищни имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията отново е бил определян върху данъчната оценка на имота, т.е. промяната не засяга данъчната основа, а единствено промилите. В този смисъл подробно са изложени мотиви с Решение 7201/15.06.2021 г., постановено по адм. дело 145/2021 г. по описа на ВАС. При този изход на спора и навременна претенция на ответника по касация се следват разноски в размер на 1 800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения решението на административния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,