Решение № 7835 от 3.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 441/2011 г.

Решение № 7835 от 3.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 441/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "АИППМП (Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ) - Салвео - Атанас Константинов" гр. Варна, представляван от д-р Атанас Христов Константинов, срещу решение № 2347 от 12.11.2010 г., постановено по административно дело № 1665 по описа за 2010 г. на Административен съд - Варна, с което е: 1) отхвърлена жалбата му срещу писмена покана № 29-05-3393/15.05.2010 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Варна; 2) осъден жалбоподателя да заплати на РЗОК - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Касаторът моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, както и да се отмени писмена покана изх. № 29-05-3393/15.05.2010 г. на директора на РЗОК - Варна. Ответникът по касация - директора на Районна здравноосигурителна каса - Варна, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Петя Добрева Иванова-Сотирова в писмено възражение моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от повереника на касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Писмената покана, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна по реда на чл. 145 и сл. от АПК, обективира волеизявление за възстановяване на суми, получени без правно основание в резултат на превишаване от изпълнителя на медицинска помощ на определените му регулативни стандарти извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране за второто тримесечие на 2009 г., в размер на 324.41 лв. Решението на Варненския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при недопускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила (установени в чл. 76а от Закона за здравното осигуряване) и при правилно приложение на материалния закон. Развитите в касационната жалба съображения отчасти се припокриват с релевираните доводи за незаконосъобразност на процесната писмена покана пред Варненския административен съд, на които последният е дал убедителен отрицателен отговор в мотивите на проверяваното решение, който отговор настоящия съдебен състав напълно споделя и не следва дословно да преповтаря. Обоснована въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал, е преценката на съда за материална законосъобразност на оспорената писмена покана на директора на РЗОК - Варна за възстановяване на неоснователно получени суми в посочения в нея размер вследствие на превишени регулативни стандарти за второто тримесечие на 2009 г. В хода на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и обуславящите го такива) не е опровергана формалната доказателствена сила на констатациите в протокола за неоснователно получени суми. На жалбоподателя като изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ съгласно индивидуален договор с НЗОК, са определени с двустранно подписани протоколи към индивидуалния договор конкретен брой регулативни стандарти за второто тримесечие на 2009 г., които касатора е превишил, като стойността на заплатените от НЗОК суми, които е получил неоснователно, е в размер, който е установен от контролните органи при извършената финансова проверка, приключила с протокол за неоснователно получени суми. Така наречените "регулативни стандарти" представляват метод за определяне на обективни критерии за възлагане на определен брой медицински дейности и тяхната стойност за отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ, и имат характера на прогнозна финансова рамка. Вместването на медицинските услуги (в това число и на профилактичните прегледи) в рамките на утвърдените регулативни стандарти обезпечава финансовият ред в сферата на здравното осигуряване. Става въпрос за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между изпълнителя на медицинска помощ (ИМП) и НЗОК правила и рамки, в които може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. С оглед на това в индивидуалните договори, сключени между НЗОК, респ. РЗОК, и ИМП, са установени правила и рамки, в които изпълнителите на медицинска помощ могат да назначават специализирани медицински и медико-диагностични дейности за сметка на НЗОК. Регулативният стандарт е финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностична дейност. Възложеният регулативен стандарт задължава изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определена стойност. Приемането от изпълнителя на медицинска помощ на задължението да назначи специализирана медицинска дейност в рамките на регулативния стандарт се удостоверява с подписването на протоколите за възлагане на регулативните стандарти (обхващащи в случая и стойността на назначените за профилактика изследвания). Излизането извън рамките на определените регулативни стандарти трябва да бъде за сметка на ИМП, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК е приела да финансира. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 4 от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) за 2009 г., а доводите за нарушение на материалния закон, поддържани като касационно основание, не могат да бъдат споделени. В процесният казус в нарушение на чл. 36 и чл. 37 на индивидуалния договор, сключен между жалбоподателя и НЗОК, където са установени правилата и рамките, в които изпълнителя на медицинска помощ може да назначава специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности за сметка на бюджета на НЗОК, изпълнителят на медицинска помощ е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и над разрешените надвишения (което не се оспорва и от жалбоподателя), и следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което получените неоснователно суми от жалбоподателя подлежат на връщане, съгласно чл. 37, ал. 3 от договора. Именно по силата на чл. 37, ал. 3 от индивидуалния договор между страните и на основание чл. 76а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е отправена оспорената пред административния съд писмена покана за възстановяване на суми, представляващи превишение на определените регулативни стандарти за направления за медико-диагностична дейност за II-то тримесечие на 2009 г. Досежно останалите касационни оплаквания трябва да се отбележи, че стоят извън контекста на процесното съдебно-административно производство. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е писмената покана за възстановяване на установено превишение на вече определени и договорени между страните регулативни стандарти, а не начина на определяне на тези стандарти. Съществен за разрешаване на спора въпрос е дали е налице превишение на регулативните стандарти и основателно ли е поискал административния орган от изпълнителя на медицинска помощ да му върне вече заплатени по договора между тях суми, а начина на определяне на регулативните стандарти е предмет на друго административно производство, стоящо извън обсега на настоящия процес. В тази връзка заключението по изготвената и приета съдебно-счетоводна експертиза се явява ирелевантно за изхода на спора. Предвид изложеното тезата, която се целеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна и е присъдил разноски в полза на ответника, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация за производството пред тази инстанция е основателно и трябва да бъде уважено в размер на 150 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,