Решение № 13951 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7185/2017 г.

Решение № 13951 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7185/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Б. М. Ф." ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. М., представлявано от изпълнителния директор - И. А. С., чрез пълномощника адв. В. П. срещу решение № 739 от 27 април 2017 г., постановено по адм. № 474/2017 г., по описа на Административен съд В. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 5 от 13 януари 2017 г. на Началника на Митница - В. и е осъдено да заплати на Митница - В. разноски в размер на 3 840, 32 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - Началникът на Митница "В.", чрез процесуалния си представител М. Р., в писмено становище от 01 септември 2017 г. изразява доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд В. е бил сезиран с жалба от "Б. М. Ф." ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. М., представлявано от изпълнителния директор - И. А. С. срещу решение № 5 от 13 януари 2017 г. на Началника на Митница - В., с което на осн. чл. 116, § 6, предложение 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във връзка с чл. 59 от АПК е оставено без уважение като неоснователно, искане вх. № 32-362484 от 28 декември 2016 г. на същото търговско дружество, за възстановяване на лихва за забава в размер на 20 825, 43 лв. (двадесет хиляди осемстотин и двадесет и пет лева и четиридесет и три стотинки) по митническа декларация MNR: 13BG002005H0046225 от 30 септември 2013 г. и лихва за забава в размер на 21 739, 57 лв. (двадесет и една хиляди седемстотин тридесет и девет лева и петдесет и седем стотинки) по митническа декларация MNR: 13BG002005H0050458 от 24 октомври 2013 г. Видно от доказателствата по делото оспореният акт е бил обжалван пред по-горестоящия административния орган. Последният се е произнесъл с решение № Р-134/32-30671 от 03 февруари 2017 г. на директора на Агенция "Митници" като е отхвърлил жалбата на "Б. М. Ф." ЕАД срещу оспореното по съдебен ред решение на Началника на Митница - В. за изплащане на лихви върху платеното антидъмпингово мито. За да отхвърли жалбата на търговското дружество, първоинстанционният съд е приел жалбата за допустима като подадена от легитимирано за това лице - адресат на акта, с правен интерес от неговото обжалване, в рамките на законоустановения срок и отговаряща на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. По същество е установил, че спорът между страните се свежда относно дължимостта на лихви в размер на законната лихва за забава, с оглед възстановените суми по всяко от двете акцизни ЕАД - към 21 декември 2016 г. Позовавайки се на чл. 129 от ДОПК, инстанцията по същество е обосновала извод за нейната неприложимост по отношение на претендираните митнически сборове и е констатирала тяхната недължимост, поради което е отхвърлил жалбата на "Б. М. Ф." ЕАД. Решението е правилно. Процедурата по възстановяване на митни сборове е регламентирана в глава 28 от Закона за митниците, от чл. 214 до чл. 219а, включително от същия. Разпоредбата на чл. 219а от ЗМ урежда въпроса за дължимост на лихвите върху недължими митни сборове, поради което във всички случая, в това число и при незаконосъобразно определени с митнически акт задължения, редът за възстановяване по чл. 214 от ЗМ. Съдът намира, че за разрешаване основния спорен въпрос между страните относно дължимостта на лихва върху възстановеното мито, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 241, второ тире от Регламент (ЕИО) 2913/1992 г. на Съвета от 12 октомври 1992 г., относно създаване на Митническия кодекс на Общността. С цитираната разпоредба се установява, че при възстановяване на митни сборове лихва се изплаща в случай, че "националните разпоредби предвиждат това", като тези лихви се изчисляват по начин, равен на този, който би бил начислен за тази цел на националния паричен или финансов пазар. В този смисъл е и нормата на чл. 219а, предл. второ от ЗМ, която обаче е отменена с ДВ, бр. 58/2016 г., както към момента на подаване на заявлението за възстановяване на недължимото внесено мито по процесните митнически документи - 21 декември 2016 г., така и към момента на произнасянето на депозиране на искането от страна на търговското дружество за изплащане на дължими лихви - 28 декември 2016 г. Безспорен е фактът с оглед нормата на чл. 219а, изр. второ от ЗМ, в сила до 29 юли 2016 г., че в случаите, когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митнически орган, недължимо платените суми се връщат със законната лихва, но след отмяната на тази вътрешноправна уредба не се предвижда изплащане на лихва в хипотезата на заплатени митни сборове в изпълнение на акт на митнически орган, признат за незаконосъобразен, т. е недължимо платените суми не следва да се връщат със законната лихва. Разглежданият случай попада именно в описаната хипотеза, поради което правилно инстанцията по същество е приела, че е налице недължимост на претендирата лихва. Също така правилно съдът се е обосновал с извода, че позоваването на разпоредбата на чл. 129 от ДОПК е неоснователно, поради това, че ДОПК е с предмет обхват задължения за данъци, осигурителни вноски и събиране на публични вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители (по арг. на чл. 1 от ДОПК). Разглежданите митнически сборове не попадат в кръга на изброените. По отношение на тях е налице специална уредба, регламентираща дейности, свързани с въвеждането или извеждането на стоки и други-изброени в чл. 1 от ЗМ на или от митническата територия на Е. С. Като не е приложил чл. 129 от ДОПК и е отхвърлил жалбата на дружеството против решението на Началника на М. В., отхвърлящо искането му за присъждане на лихва върху главницата, представляваща недължимо внесения от търговеца акциз, Административен съд В. е постановил съдебен акт, който не страда от релевираните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Следователно решението да се остави в сила. В жалбата е направено изрично възражение за прекомерност на присъдените от първата инстанция разноски по делото, възложени в тежест на касационният жалбоподател, като се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението в тази му част. За това искане е предвиден специален ред, уреден в чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с препращащата норма на чл. 144 от АПК. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Изчерпването на този специален ред за изменение на съдебния акт в частта му за разноските е процесуална предпоставка за допустимост на касационната жалба досежно разноските. В случая отзивния ред не е осъществен, поради което касационната жалба, в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено като касационната жалба, в частта й представляваща искане за изменение на решението в частта му за разноските, следва да бъде изпратена на Административен съд В. за произнасяне по него. Предвид изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да уважена като се присъди в размер на 100, 00 лв. (сто лева), съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,