Решение № 11725 от 5.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4454/2016 г.

Решение № 11725 от 5.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4454/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник- директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)- С. против решение № 99 от 12.02.2016 г. по адм. дело № 1137/2015 г. на Административен съд С. - област, с което е отменена заповед рег. № 5173-4150/05.11.2015 г. на същия административен орган, с която на В. П. В. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и е необоснован. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт пред двете съдебни инстанции. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд установи следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Като взе предвид изложените в касационната жалба основания съдът констатира, че касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд С. - област е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Изводът на първоинстанционния съд за отмяна на оспорената заповед е направен след законосъобразна преценка, че административният акт е постановен от компетентен орган (заповедта е издадена от орган по чл. 204, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно заключение за отсъствие на материалноправните предпоставки за дисциплинарно санкциониране на служителя. Установено е, че на 24.08.2015 г. младши инспектор В., младши автоконтрольор I ст. в група "Пътен контрол" на сектор "Престъпления по пътищата" на отдел "Криминална полиция" при ОДМВР - С., в изпълнение на служебните си задължения извършва проверка на два автомобила, без да състави протоколи по чл. 82, ал. 1 ЗМВР или да вземе отношение по административен ред и без за уведоми ОДЧ. В този смисъл са представените писмени доказателства, от които е видно, че проверката на двете моторни превозни средства не е отразена в часовия график на наряда за този ден и в работния дневник на ОДЧ. Допуснатите пропуски са в противоречие с изискванията на т. 1.5 на заповед № 8121з-873/24.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, според която "за всяко спряно за проверка МПС автопатрулът следва да вземе отношение по административен ред" и в нарушение на чл. 53, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, която предвижда, че полицейските наряди по пътен контрол "своевременно докладват в ОДЧ при извършване проверка на МПС". Възражението на В., че нередности при проверките не са установени и не е необходимо да се предприемат административни мерки, е неоснователно, тъй като е в противоречие с предвиденото в цитираната по- горе министерска заповед. Освен това, след като служителят е имал основание да провери превозните средства, е следвало да отрази констатираното по съответния ред (чл. 81, ал. 2, чл. 82, ал. 1 ЗМВР), което в случая не е направено. Доводът, че своевременно е докладвал в ОДЧ за проверките, също е неоснователен, тъй като се опровергава от представените доказателства. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че описаното поведение на полицейския служител правилно е квалифицирано от административния орган като неизпълнение на заповеди - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 ЗМВР, което е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Наказанието е съобразено с предвиденото за нарушение с такъв характер и е за минималния, установен срок. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че от страна на В. е допуснато, описаното в заповедта за налагане на наказание нарушение на служебната дисциплина, обосноваващо санкционирането му с предвиденото в закона наказание. Това заедно с обстоятелството, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон мотивират настоящата инстанция да приеме, че не се налице основания за нейната отмяна. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл съставът на Административен съд С. - област постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в противоречие с доказателствата. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано и следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК се постанови нов акт по същество, с който жалбата на В. против заповедта на заместник- директора на ОДМВР- С. да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37 от Закона за предоставяне на правната помощ В. следва да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-С. по 100.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт за всяка инстанция или общо 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство. По тези съображения, Върховният административен съд, пето отделение,