Решение № 12787 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6269/2015 г.

Решение № 12787 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6269/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Джорджета Тодорова Белчева, от с. Червен, чрез адв. Стоянова като процесуален представител, срещу решение № 36 от 30.03.2015 г., постановено по адм. дело № 148/2014 г. по описа на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-18-109/18.12.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) в частта, в която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлен имот с идентификатор 15031.501.440, с искане за прогласяване на нищожността й. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на административния акт в оспорената част. Ответниците - изпълнителният директор на АГКК, гр. София, община Главиница, Иванка Симеонова Милушева, Пламен Димитров Галев, Марияна Димитрова Галева, Валентин Величков Добрев, Диян Величков Добрев, Йорданка Величкова Добрева, Белчо Тодоров Белчев и Димитър Белчев Тодоров, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Силистра е отхвърлил жалбата на Джорджета Белчева срещу заповед № РД-18-109/18.12.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта, в която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР (ред., ДВ, бр. 29 от 2006 г.) са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за територията гр. Главиница, обл. Силистра, относно поземлен имот с идентификатор 15031.501.440. С подадената до административния съд жалба е направено искане за прогласяване на нищожността й в тази част, тъй като собственият на жалбоподателката имот е нанесен в КККР в противоречие със съдебно решение № 171 от 08.07.2003 г. по гр. дело № 347/2001 г. на Районен съд - Тутракан. За да постанови този резултат, съдът е обосновал извод за липса на основание за обявяване на заповедта в оспорената част за нищожна. Приел е, че същата е издадена от компетентен административен орган, а твърдяното от жалбоподателката противоречие на одобрената кадастрална карта с влязлото в сила съдебно решение би съставлявало основание за нищожност, но същото е непълно, което обстоятелство препятства съобразяването на границите на имота с него. Обжалваното решение е правилно. За да се обяви нищожността на заповедта в оспорената част, е необходимо тя да е засегната от особено съществен порок в изискванията за законосъобразност по чл. 146 АПК. В случая не са установени такива тежки нарушения, които да обуславят нищожността на акта. Доводите в първоначалната жалба за допуснати нарушения в проведената процедура по чл. 35 ЗКИР, несъобразяване на одобрената КККР относно поземлен имот с идентификатор 15031.501.440 с разпоредбата на чл. 41, ал. 3 ЗКИР и в несъответствие с предвидените в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. приоритети са свързани с унищожаемостта на акта и биха били основание за неговата отмяна като незаконосъобразен, но не могат да се обсъждат по подадено извън преклузивния срок оспорване. Правилно съдът е съобразил, че противоречието на заповедта с влязло съдебно решение би могло да обуслови нищожност съгласно чл. 177, ал. 2 АПК, но в случая като непълен правораздавателният акт на районния съд не може да бъде приложен при изработването на кадастралната карта. В съответствие с данните по делото правилно съдът е установил, че в решение № 171 от 08.07.2003 г. по гр. дело № 347/2001 г. на РС - Тутракан липсва конкретизиране на частта от имот № 439, която формира ревандикираните 551 кв. м. Непосочването в диспозитива на решението на площта с точно определени граници, подлежаща на присъединяване към имот пл. № 440, е непълнота на съдебния акт, представляваща пречка за съобразяване на кадастралната карта с него, тъй като административният орган не би могъл да присъедини към собствения на жалбоподателката имот произволен терен с посочената площ. Между страните в производството пред районния съд със сила на пресъдено нещо е разрешен въпроса за наличието на грешка в кадастралната граница между имоти пл. № 440 и пл. № 439, като 551 кв. м. неправомерно отнасящи се към имот пл. № 439 са собственост на касационната жалбоподателка и Белчо Тодоров Белчев. Със същото решение ответниците в процеса пред районния съд са осъдени да освободят владението на посочената част от 551 кв. м. и да предадат собствеността й на ищците. В случая обаче няма формиран диспозитив къде точно следва да се отрази кадастралната граница, както и индивидуализация на конкретното местоположение на ревандикираната част от имот пл. № 439. Липсата на графично онагледяване на постановеното с решението на районния съд в скица, която е неразделна част от същото, не може да се преодолее с изработената от вещото лице такава в съдебно-административното производство, както правилно е приел първоинстанционният съд. Това води до невъзможност да се изпълни влязлото в сила съдебно решение и съответно същото да се съобрази от административния орган при одобряването на кадастралната карта относно поземлен имот с идентификатор 15031.501.440. Ето защо, изводът на съда, че заповедта в оспорената част не е нищожна, е законосъобразен и обоснован. По изложените съображения и при извършената съгласно чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Предвид липсата на релевираните отменителни основания същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,