Решение № 9932 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3281/2010 г.

Решение № 9932 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3281/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Мобилтел" ЕАД срещу решение № 15673 от 18.12.2009 г. по адм. дело № 9833/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. В нея са развити подробни съображения за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуалните си представители, изразява становище, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение на тричленния състав и същото следва да се остави в сила. Ответниците "Българска телекомуникационна компания" АД и "Космо България Мобайл" ЕАД, чрез процесуалните си представители, също поддържат становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение тричленният състав е отхвърлил жалбата на "Мобилтел" ЕАД срещу решение № 453 от 19.05.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на основание чл. 21, ал. 2 от Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера при промяна на доставчик на обществена мобилна телефонна услуга във връзка с чл. 134, ал. 2 от Закона за електронните съобщения е приела: т. 1 - информирането на абонатите/потребители за повикване към пренесен номер следва да се осъществява от "Мобилтел" ЕАД, "Космо България Мобайл" ЕАД и "Българска телекомуникационна компания" АД чрез единен звуков сигнал с продължителност три секунди при посочените в решението технически характеристики на сигнала, т. 2 - предприятията по т. 1 се задължават да въведат сигнала по т. 1 в срок до един месец от стартирането на преносимостта на географски номера и т. 3 - до изтичане на срока по т. 2 предприятията прилагат действащия към момента начин на уведомяване, като в този период се задължават да направят публичен за потребителите си сигнала по т. 1. Съдът, след като е обсъдил данните по административната преписка и относимите нормативни правила, е приел, че обжалваното решение е законосъобразно. Счел е за неоснователни доводите за нищожност на оспорения административен акт, тъй като същият е издаден от компетентния административен орган на валидно правно основание. В тази насока е изложил съображения, че Функционалните спецификации имат характер на нормативен административен акт, издаден и приет от КРС по силата на законовата делегация на чл. 134, ал. 3 от ЗЕС. Съдържанието му е в рамките на определеното в ал. 4 на чл. 134 ЗЕС и не е проведено оспорване на разпоредбите, в т. ч. на чл. 21, ал. 2 от ЗЕС, по предвидения в АПК ред. Установяване на противоречие на текстове от Функционалните спецификации с тези на по-високия по степен законов акт по пътя на косвения съдебен контрол е недопустимо. По отношение на останалите възражения на дружеството за нищожност на обжалваното решение, съдът е приел, че съставляват доводи за материална незаконосъобразност и ги е обсъдил в този аспект. Съдът е приел за неоснователни доводите за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваното решение. Посочил е, че в това производство не се изисква обществено обсъждане и съгласуване по смисъла на чл. 150, ал. 3 във вр. чл. 36 от ЗЕС, която процедура е относима към изготвянето и приемането на проекти за общи и нормативни административни актове, а оспореният административен акт не притежава такава правна характеристика. Дружеството е било уведомено за въвеждането на звуковия сигнал и е представило възражение, което е било обсъдено от комисията в постановеното решение, следователно липсва такова нарушение на процесуалните правила, което би обусловило незаконосъобразност на акта. Съдът е счел също, че решението не страда от порока материална незаконосъобразност. В изпълнение на предоставените му законови правомощия секторният регулатор е наложил задължение на предприятията за информиране на абонатите/потребителите за факта на осъществяване на повикване към пренесен номер. Конкретизирането на това задължение с оспореното решение не съставлява нарушение на законовите разпоредби, то е решение в рамките на дискрецията на органа, прието в съответствие с легитимна цел в защита на интересите на потребителите. В тази връзка съдът е приел, че установените с решението технически параметри са възможен избор от няколко законосъобразни варианта и не подлежи на съдебна проверка. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Настоящият петчленен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна. Не могат да бъдат споделени възраженията на ответната комисия за отпаднал правен интерес от оспорване на административния акт и съответно за недопустимост на касационното обжалване поради това, че със свое решение № 373 от 17.03.2010 г. КРС е приела изменение и допълнение на Функционалните спецификации, обн. ДВ, бр. 26 от 6.04.2010 г., с което в § 9 и § 30 е включено изискване информирането на абонати/потребители за повикване към пренесен сигнал да се осъществява от всички доставчици чрез единен звуков сигнал с посочени технически параметри и към настоящия момент решение № 453/19.05.2009 г. е неприложимо. Наличието на правен интерес за оспорващия се преценява към момента на издаване на административния акт и следователно безспорно за дружеството такъв съществува. Настъпилите нормативни изменения имат действие занапред и не рефлектират върху допустимостта на обжалването. Обжалваното решение не страда от порока материална незаконосъобразност. При решаване на спора съдът, въз основа на точен и коректен анализ на данните по преписката и правилно приложение на материалния закон, е достигнал до правно обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Наведените в касационната жалба доводи са относими към преценката за валидност и законосъобразност на обжалваното решение на секторния регулатор; те са били релевирани и пред първата инстанция, която аргументирано ги е счела за неоснователни. Съдът правилно е посочил, че при приемане на оспореното решение комисията е действала в рамките на предоставените й правомощия - арг. чл. 134, ал. 4, т. 3 и 5 от ЗЕС , и като е определила начина за информиране на абонатите/потребителите за повикване към пренесени номера и конкретните технически характеристики не е надхвърлила установената й от закона компетентност. Преди издаване на акта комисията е провела процедура по обсъждане с мобилните оператори за начина на информиране на викащия потребител за повикване към пренесен номер и те са представили своите становища и искания. Волеизявлението на комисията е обективирано в обжалвания акт, в който се съдържат и мотивите за приемането му, поради което твърдението, че е нищожно тъй като същите не са отразени в протокола от заседанието по приемането му е несъстоятелно. Правилно съдът е приел, че решението на секторния регулатор не налага задължение, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 223 и чл. 225 от ЗЕС, тъй като изискването за единен звуков сигнал със съответните технически параметри е различно, базирано е на друго нормативно предписание и не попада в категорията на разписаните в тях изисквания за предоставяне на точна и вярна информация на абонатите/потребители чрез публикуване на цени и ценови условия. Въпросите, свързани с търговската политика на предприятието, която следва да проведе в изпълнение на решението на комисията са неотносими към този за неговата законосъобразност. Оспореното решение е в съответствие с принципите за обективност, предвидимост и минимална регулаторна намеса и преследваната с него цел е пропорционална на законово дефинираната такава за защита на интересите на потребителите чрез ясно и недвусмислено информиране за услугата повикване към пренесен номер. Предвид изложеното, обжалваното решение на тричленния състав е правилно, не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,