Решение № 12166 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6792/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. И. сирийски гражданин, чрез адв. Т. Апостолова, срещу решение 5389/27.05.2025 г. по адм. дело 1066/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М. А. И. срещу решение 2988/09.04.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България за отказ от предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба е наведено твърдение за неправилност и незаконосъобразност на съденото решение. От изложеното в касационната жалба косвено могат да се извлекат касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК противоречие с материалния и процесуалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е приел, че цитираното решение на председателя на ДАБ за отказ от предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е издадено в съответствие с материалния закон. Твърди, че не са изследвани всички факти и обстоятелства по делото, включително относно последното местоживеене на касатора в Сирия (гр. Албаб, обл. Халеб), като според касатора е неправилно прието, че не съществува риск за последния при евентуалното му връщане в Сирия. Изложени са твърдения, че не е изследвана в цялост обстановката в други части на Сирия, където евентуално касаторът и неговото семейство да бъдат върнати. В депозирано по делото писмено становище от адв. Т. Апостолова се поддържа касационната жалба и се навеждат твърдения, че справките, дадени от самия ответник, са частни свидетелстващи документи, компилиращи данни от други източници, поради което същите не са годно доказателствено средство. Иска се отмяна на решението на съда. Ответникът по касационната жалба председател на ДАБ при Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юриск. М. Кръстева, я оспорва с искане същата да се остави без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Представя справки относно общото положение и актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия от 20.10.2025 г. и 30.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура представя писмено заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на М. А. И., първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, както и за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК. Съдът е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на административното производство по издаване на оспорения административен акт, които да ограничават правото на защита на лицето и които са предпоставка за отмяна на оспорения акт. Това заключение е направено въз основа на обстоятелствата, относими към издаването на акта. Установено е от съда, че в административното производство е изискано е становище от ДАНС, в което не са изложени възражения срещу предоставяне на международна закрила на лицето. Проведено е интервю с лицето, в което му е предоставена възможност да изложи всички относими факти и обстоятелства за изследването на наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ при издаването на акта. Вследствие на проведеното интервю според съда органът обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение, въз основа на което е взето решение, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ на М. А. И. се отказват хуманитарен статут и статут на бежанец. От гледна точка на материалната законосъобразност на акта първоинстанционния съд е разгледал и анализирал отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут па бежанец по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ, по чл. 8, ал. 4 във връзка с ал. 3 и 5 ЗУБ, по чл. 8, ал. 6 ЗУБ, по чл. 8, ал. 7 ЗУБ и по чл. 8, ал. 9 ЗУБ, както и отсъствието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, по чл. 9, ал. 3 ЗУБ, по чл. 9, ал. 6 ЗУБ и по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, както и неприложимостта на принципа за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Първостепенният съд е приел, че обжалваното решение на административния орган е законосъобразно и затова е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е съобразил данните от проведеното в рамките на административното производство интервю, в което касаторът е посочил, че името му е М. А. И., роден на [дата]. в Сирия, от гр. Халеб, обл. Халеб,[етническа принадлежност], [вероизповедание], [семейно положение], по професия [заличен текст], с [заличен текст]. Според съда жалбоподателя е пояснил в интервюто, че през 2014 г. се е преместил в гр. Албаб в същата област и там живял заедно със съпругата си и децата си до напускането на Сирия на 15.08.2024 г., когато цялото семейство нелегално влязло в Турция. В Турция те останали до 13.10.2024 г., когато нелегално преминали границата с България, заедно с други лица (общо 16 души били). Правилно съдът е отбелязъл, че жалбоподателят в административното производство не е посочил да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членувал в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка, нито че е имал проблеми с официалните власти в страната., като в Сирия е останала само сестра му, а другата част от семейството му била в Турция. Относно отбиването на военната служба според касатора той не е служил в армията,нито е получавал повиквателна. Установено е от интервюто, че върху него не е упражнявано насилие, нито върху семейството му. Съобщил е, че той и семейството му било заплашвано от друго племе, защото негов близък бил убил човек от това племе при катастрофа и ги заплашвали с убийство. Той и семейството му са били заплашвани поради тази причина, както и че неговият живот и този на семейството му щели да са в смъртна опасност ако се завърне в Сирия. Твърденията на касатора са били, че е напуснал Сирия, заради войната и заради страха от отмъщение от другото племе [заличен текст] заради убития при катастрофа техен съплеменник. Правилно първоинстанционният съд въз основа на проведеното интервю в административното производство, е приел на първо място, че М. А. И. не е обосновал твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. В интервюто, проведено в рамките на административното производство, М. А. И. не е заявил да е преследвано поради етническата или религиозната си принадлежност, не е бил политически ангажиран, не е бил осъждан или задържан, не е бил преследван и върху него не е упражнявано физическо или психическо насилие, поради което не може да се обуслови извод за осъществено спрямо лицето преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Правилно според съда липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. М. А. И. е напуснал Сирия заради военния конфликт по причини от личен характер, а не такива, обуславящи предоставяне на международна закрила заплахата от саморазправа с друго племе, което допълнително съдът не счита за доказано твърдение. Правилно първоинстанционният съд счита, че в случай като процесния, в който не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрилата срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 ЗУБ. Що се отнася до предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд счита, че не се доказва реална опасност от тежки посегателства като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ спрямо М. А. И., като анализира всяка от изброените форми на посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ поотделно. Правилно съдът е обосновал решението си и със съдебна практика на СЕС по дело С-465/07 по приложението на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО (отм.). В цитираното решение СЕС е постановил, че чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; както и в смисъл, че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Същата разпоредба се съдържа и в Директива 2011/95/ЕО, което обуславя значението на цитираното решение на СЕС и спрямо актуалната правна уредба. Правилно е установено от съда, че не е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо М. А. И., вследствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗУБ. За анализа си в тази връзка правилно съдът се позовава на първо място на доводи от различни информационни източници съобразно които не се установява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. Асад променя положението в Сирия в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източници става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие, а тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни. Публикувани са материали за милиони сирийци, желаещи да се завърнат в Сирия. На следващо място, обосновано съдът е отчел, информацията от справки, изготвени от ДАБ справка МД-02-77/03.02.2025 г., справка МД-02-200/08.04.2025 г. и справка МД-02-159/14.03.2025 г. съответства на анализираната от него информация, достъпена от информационни източници. От информацията в цитираните справки се установява, че представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Обявена е обща амнистия. Липсват данни за принудително мобилизиране след 2024 г., за сметка на което са налице данни, че армията се оттегля от населените места и сигурността се предоставя на полицията. В справките се съдържат данни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от различни дати относно броя завърнали се в Сирия през съседни държави лица, броя на завърналите се по домовете си вътрешно разселени лица, както и относно силното намерение за завръщане в различни области, включително в обл. Халеб, която е сред най-предпочитаните дестинации за завръщане в Сирия. В справките се съдържа информация за обявяване на преходно правителство от временния президент А. Шараа. В обобщение на информацията от справките съдът правилно извежда заключението, че ситуацията в Сирия е до голяма степен овладяна, така че е подсигурено приемливо ниво на сигурност, свободно пътуване и възможност за вътрешно разселване. Дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно, на първо място, не е повсеместен, и на второ не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна, поради което не може да се приеме, че със самото си завръщане в Сирия М. А. И. ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Този извод на първоинстанционния съд се подкрепя изцяло от настоящия състав. Изложените от първостепенния съд правни изводи в тази връзка се потвърждават и от представените в касационното производство справки от ДАБ с вх. МД-02-572/20.10.2025 г. и МД-02-528/30.09.2025 г. В справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. се съдържат данни, че според оценки на ВКБООН към 26.09.2025 г., считано от 08.12.2024 г., около 1 027 887 сирийци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни. Също така към 26.09.2025 г., считано от 08.12.2024 г., 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Съгласно справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г., между 17.09.2025 г. и 23.09.2025 г. ВКБООН продължава да улеснява безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони. Само през посочения период 948 души се възползват от тази помощ, с което общият брой на завърналите се през тези три пункта лица достига 19 307 души от началото на годината. В подкрепа на тяхното връщане и реинтеграция, ВКБООН предоставя и парична помощ на 2 978 семейства (общо 10 785 завърнали се лица) в цяла Сирия. Общо подкрепените семейства са 5 787 (22 964 души). Тази безвъзмездна помощ служи като преходна предпазна мрежа, която помага на семействата да покрият основни потребности, включително храна, транспорт и лекарства през първите месеци след завръщането си, като им дава свободата да приоритизират и да осигуряват потребностите си по достоен начин. Данните, съдържащи се в посочената справка, сочат, че основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Според данните от справките общата обстановка по сигурността в страната е сравнително стабилна. Според данните от посочената справка на 03.03.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието е обявило, че е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, издадени през последните 14 години, като при пристигането си в Сирия завръщащите се граждани ще бъдат уведомявани относно текущия си правен статус. Според справката Сирия е започнала отново да изнася суров петрол вследствие на премахването на санкциите от страна на САЩ и възобновяването на международната търговия. Допълнително съобразно данните от справката са насрочени парламентарни избори в Сирия за 05.10.2025 г., като изборите ще са не пряко от сирийския народ, а от комисии и избирателни органи, назначени от преходното правителство, за две трети от парламента, а останалата една трета ще бъде назначена от президента А. Шараа. Правилно съдът е анализирал и отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно член от неговото семейство по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗУБ да има предоставена международна закрила. От личната бежанска история на М. А. И. не се установява същият да има член на семейството по смисъла на цитираната разпоредба от допълнителните разпоредби на ЗУБ, комуто да е предоставена международна закрила. Следва да се подкрепят и доводите на съда във връзка с неотносимостта на хуманитарната криза в Сирия към предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ като други причини от хуманитарен характер , тъй като чл. 9, ал. 8 ЗУБ изисква да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Във връзка с гореизложеното правилно съдът е формирал извод са отсъствие на предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставяне а статут на бежанец, както и на предпоставките по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Правилно съдът е анализирал приложението на принципа за забрана за връщане ( non-refoulement ) по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Този принцип намира приложение дори и при липса на основание за предоставяне на закрила по ЗУБ, настоящият състав намира, че той е залегнал и в чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците, респ. в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, изисква чужденец, влязъл в Република България, за да поиска закрила, или който е получил закрила, да не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. От бежанската история не може да се намери основание да се приложи забраната за връщане поради обстоятелствата, изложени по-горе, а именно, че липсват данни животът на касатора и свободата на същия да са застрашени по причини, свързани с раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание тоест липсват изискуемите предпоставки за приложение на забраната по чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците във връзка с чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Обстоятелството, че касаторът се чувства заплашен от представители на племето [заличен текст], не обосновава приложение на принципа, тъй като не попада в изискванията на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Въз основа на данните по делото и най вече от интервюто, което е проведено с касатора в административното производство законосъобразен е крайният извод на съда, че напускането на страната по произход на чужденеца са по причини от личен характер, което го характеризира като мигрант, а не като бежанец. Не на последно място по повод изложените твърдения, че не е изследвана в цялост обстановката в други части на Сирия, където евентуално касаторът и неговото семейство да бъдат върнати, следва да се отбележи, че както беше уточнено, първоинстанционният съд правилно е анализирал справките, представени от ДАБ, в които е очертана общата обстановка в цяла Сирия, а не само в областта по произход на касатора. Предвид изложеното съдът счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е постановено при спазване на материалноправните разпоредби на приложимия материален закон ЗУБ, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение