Решение № 241 от 16.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 677/2012 г.

Решение № 241 от 16.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 677/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимата Н. К. Г. против въззивно решение № 27/21.02.2012 г. на Бургаския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 2/2012 г., с което е била потвърдена присъда № 131/04.11.2011 г. на Ямболския окръжен съд градски съд по НОХД № 290/2011 г. С тази присъда Ямболският окръжен съд е признал подсъдимата НАДЯ К. Г. за виновна в това, че на 20.05.2009 г., около 11. 00 ч., в [населено място], при управление на л а. "ВАЗ" с ДК [рег. номер на МПС] е нарушила правилата за движение по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Д. К. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 и вр. чл. 54 от НК е осъдил същата на 1 г. лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимата от право да управлява МПС за срок от 1 г. Произнесъл се е по веществените доказателства, както и е присъдил в тежест на подсъдимата да заплати направените по делото разноски. В жалбата на подсъдимата, поддържана пред ВКС от защитника й, са изтъкнати доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивния акт и оправдаване на Г. по повдигнатото й обвинение. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба на подсъдимата е неоснователна. Оплакванията за игнориране на обстоятелства с оправдателно значение, съдържащи се в показания на свидетели и експертни заключения и относими към правилното изясняване на въпроса дали е имало съприкосновение между автомобила на подсъдимата и пострадалата или всъщност тя сама е паднала, довело до незаконосъобразно осъждане по обвинението, са изцяло неоснователни. Същите възражения са били направени и пред въззивния съд в контекста на обосноваността на присъдата, като видно от мотивите те са били обсъдени и отхвърлени като неоснователни след споделяне на анализа на първоинстанционния съд, който е пълен и последователен. Тезата за липса на съприкосновение между автомобила на подсъдимата, извършвала маневра на заден ход и пострадалата, която е завършвала пресичането си на пътното платно, движейки се с бастун (основана върху част от показанията на св. К., Т., Д. и З., възпроизвеждали изявления на пострадалата, че сама била паднала, а частично и върху трасологическа експертиза на ВД, при която не било установено сходство между дрехите на пострадалата и влакна от автомобила) е била напълно опровергана от останалите доказателствени източници и основно от показанията на очевидеца на инцидента - св. Карамфила В., подкрепени от експертните констатации на тройната КМАТЕ и петорната СМЕ, които са имали съществено значение за идентифициране на телесните увреждания и механизма на причиняването им. Те обективно са сочели за реализирането на инициален удар на задната част на автомобила върху задната външна повърхност на лявото бедро на пострадалата (където е било установено дълбоко кръвонасядане), блъскане и падане върху терена по гръб и на дясната страна с голяма тежест (причинило счупване на дясната бедрена кост), последващо частично прегазване и притискане на гръдния кош при продължаващо движение назад, а след кратко спиране и придвижване на автомобила напред и наляво (довело до причинява не тежката гръдна травма и увреждания по крайниците, вкл. от елементи от шасито). При установената морфология и локализация на уврежданията, формирали извода за тежка съчетана травма (глава, гърди и крайници), вследствие на което е настъпила и смъртта на пострадалата, категорично е било прието, че те са в резултат на ПТП, но не и на еднократно падане. Изложеното дотук очертава, че противно на отразеното в жалбата, не са били игнорирани обстоятелства с оправдателно значение, а след обсъждането им те са били отхвърлени поради наличието на достатъчно по обем и сигурност обвинителни, на които е отдадена тежест при изложени за това конкретни и убедителни съображения. Поради това, липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното убеждение на въззивната инстанция, което е суверенно не само относно оценката на доказателствата, но и за тяхната достатъчност за формиране на конкретен фактически и правен извод, е било опорочено. Не са били допуснати нарушения от процесуален характер, които да поставят под съмнение преценките за доказателствената подкрепа и относимост на поведението на подсъдимата към инкриминираното й престъпление. Затова, ВКС намира, че като е възприел деянието й като съставомерно по текста на чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. с чл. чл. 242, ал. 1 от НК, явяващо се в причинната връзка с допуснатите нарушение по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, Бургаският апелативен съд правилно е приложил закона. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение