Решение № 5860 от 5.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси/ДАДРВВЗ срещу решение 7955 от 31.12. 2021 г., постановено по адм. дело 10243 от 2020 г., по описа на Административен съд София град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против решение 540 от 24.09.2020 г. на Комисията за защита от дискриминация (Комисията/КЗД), петчленен разширен заседателен състав, с което е установено, че с издаване на Заповед РД -10-396/16.10. 2018г. председателя на ДА е осъществил пряка дискриминация по защитени съгласно чл.4,ал.1 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./ признаци лично положение и възраст , както и нарушение на чл.14 от ЗЗДискр. спрямо лицето Т. Кънчев; както на основание чл.47,т.4 ЗЗДискр. са дадени задължителни предписания към ДА ДРВВЗ- да изплати в пълен размер допълнително възнаграждение за постигнати резултати за отработеното тримесечие юли- септември 2018 г. на Т. Кънчев. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК.Моли за отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Комисия за защита от дискриминация, чрез пълномощника й юрисконсулт Главчев , в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Ответника Т. Кънчев, чрез процесуален представител-адв. Лозанова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на размера на претендираните от касатора разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София град е образувано въз основа на жалба от председателя на ДА ДРВВЗ решение 540 от 24.09.2020 г. на Комисията, петчленен разширен заседателен състав, с което е установено, че с издаване на Заповед РД -10-396/16.10. 2018г. председателя на агенцията е осъществил пряка дискриминация по защитени съгласно чл.4,ал.1 от ЗЗДискр. признаци лично положение и възраст , както и нарушение на чл.14 от с.закон спрямо лицето Т. Кънчев; както на основание чл.47,т.4 ЗЗДискр. са дадени задължителни предписания към ДА ДРВВЗ- да изплати в пълен размер допълнително възнаграждение за постигнати резултати за отработеното тримесечие юли- септември 2018 г. на Т. Кънчев. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган и в пределите на предоставената му от закона власт, с оглед чл. 65 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 48, ал. 2, във връзка с ал. 1 от същия закон, във връзка с параграф 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, във връзка с чл. 4, ал. 1 от посочения. Постановено е от петчленен разширен заседателен състав по арг. на чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр., поради което е издадено при липса на основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Административният акт е издаден и в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, съгласно разпоредбите на чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр и чл. 66 от същия, във връзка с чл. 59, ал. 2 от АПК. При постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, от категорията на съществените и не е нарушен материалния закон. Въз основа на анализа на приложените с административната преписка доказателства и тези, събрани в хода на съдебното дирене, инстанцията по същество намира, че правилно петчленният състав на КЗД е приел, че с изключването на Т. Кънчев от Заповед РД-10-396/ 16.10.2018 г. на председателя на ДА ДРВВЗ , за изплащане на допълнително материално стимулиране на служителите в администрацията, за изтекло тримесечие- юли/септември 2018г. , е налице пряка дискриминация по признаци лично положение и възраст, поради което е налице нарушение на принципа на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Налице е неравностойно третиране на служителят Кънчев, базирано единствено на факта, че към момента на издаване на заповедта/16.10.2018г./ , служебното правоотношение е прекратено поради придобито и упражнено от Кънчев право на пенсия и осигурителен стаж и възраст, считано от 04.10.2018г. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно съдът е приел, че оспореното решение на КЗД, в посочената му част, е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Инстанцията по същество е провела контрол за законосъобразност на оспорения акт досежно частта му, с която е установено неравностойно третиране спрямо Кънчев, на всички правни основания, с оглед нормата на чл. 146 от АПК, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК, при относимите за спора доказателства и въз основа на тях е извел обосновани изводи за неоснователност на жалбата на председателя на държавната агенция. Обосновано е достигнал до правилен правен извод, че в случая установените по категоричен начин факти и доказателства съставляват неравностойно третиране на служителят в агенцията по признаци "лично положение " и "възраст" от страна на работодателя, с оглед хипотезата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. и чл. 14, ал. 1 от същия закон и параграф 1, т. 7 от ДР на ЗЗдискр. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. ЗЗДискр. цели санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците изброени в чл. 4, ал. 1 от посочения закон. Легално определение на понятието "неблагоприятно третиране" се съдържа в параграф 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., според който всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от посочения закон или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Съгласно правилото на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, като по силата на ал. 3 от същата разпоредба, критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективни трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В случая, обосновано съдът е приел, че от ангажирания доказателствен материал по делото по безспорен начин се установява по-неблагоприятното третиране на Кънчев на основание сочените признаци . Въз основа на задълбочен анализ на приетите в ДА ДРВВЗ Вътрешни правила за заплатите е констатирано, че със същите е утвърдена процедура по определяне на лицата , получаващи допълнителни възнаграждения за постигнати резултати и в какъв размер. В тези правила, съгласно редакцията им към м. октомври е утвърдена сложна процедура по определяне на лицата, които следва да получат допълнително материално стимулиране и в какъв размер. Тази процедура обаче не е спазена от издателят й , а е възприет формалистичен подход- ДМС е получено от всички служители, без оценяване, с изключение на напусналите и тези с не заличено дисциплинарно наказание. Правилно е установено от първостепенния съд, че е налице неблагоприятно третиране на служителят , изразяващо се в не получаване на ДМС за отработен от него период, което представлява нарушение на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр., във връзка със защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. "лично положение" и "възраст". Решаващият съд е обсъдил всички доводи и възражения, изложени от касатора и пред инстанцията по същество, съобразно приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото, че е допуснато дискриминационно третиране на Бочукова и е достигнал до обоснован извод за правилно приложение на материалния закон, поради което не са налице инвокираните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Решението следва да се остави в сила като правилно и обосновано. По водене на делото пред настоящата инстанция КЗД не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв., които са в съответствие с фактическата и правна сложност на спора. С оглед изхода на спора касатора следва да заплати на Т. Кънчев сумата 500 лева разноски за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение