Решение № 4937 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13915/2015 г.

Решение № 4937 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13915/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Й. от Р. Т., против решение № 134 от 26.10.2015 г., постановено по адм. дело № 303/2015 г. на Административен съд Д., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу писмо с изх. № АР - 16 - 733 от 7.04.2015 г. на Началника на Общинска служба "Земеделие" гр. Г. Тошево, обективиращо отказ да издаде скици за имотите, предмет на нотариален акт № 656, том 4с, дело 967/1994 г. на РС - Г. Т., по Заявление вх. № АР - 16 - 733 от 7.04.2015 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Д., като алтернативно се иска отмяна на обжалваното решение, отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - началникът на общинска служба по земеделие гр. Г. Тошево, с писмен отговор на касационната жалба, излага доводи за неоснователност на същата. Моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Аргументите за това са следните: Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Й. срещу писмо с изх. № АР - 16 - 733 от 7.04.2015 г. на Началника на Общинска служба "Земеделие" гр. Г. Тошево, обективиращо отказ да издаде скица за имотите, предмет на нотариален акт № 656, том 4с, дело 967/1994 г. на РС - Г. Т.. С оспорваното решение № 134 от 26.10.2015 г., постановено по адм. дело № 303/2015 г. Административен съд Д. е отхвърлил жалбата срещу обжалвания административен акт. За да постанови този акт административният съд е приел, че законосъобразно административният орган е отказал да издаде исканите скици, предвид факта, от 20.12.2000 г. партидите на двата процесни имота са закрити, като последните са трансформирани в 18 новообразувани имота, поради което в КВС те не съществуват във вида посочен от жалбоподателя. На следващо място съдът е приел, че в конкретния случай не се установява от фактите по делото М. Й. да е собственик или носител на вещни права върху заявените имоти по КВС, поради което не е изпълнена и задължителна предпоставка за издаване на скица, визирана в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е отказ на началника на Общинската служба по "Земеделие" - Г. Т. да издаде скица, което представлява извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията. Същата се обективира, чрез издаване на удостоверителен административен акт, с който се установява съществуването на факт с правно значение. За тази процедура се прилагат съгласно § 8 от ПЗР АПК правилата, уредени в кодекса за издаване и обжалване на индивидуални административни актове. Законосъобразно административният съд приема, че издаването на скица за имотите, предмет на нотариален акт № 656, том 4с, дело 967/1994 г. на РС - Г. Т. се регламентира от специален нормативен акт - Наредба № 49/05.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 49/2004 г., ОСЗГ /сега ОСЗ/ по писмено искане на собствениците, съда или други оправомощени органи и заинтересувани лица, издава и заверява скици на поземлените имоти, валидни за срок от шест месеца, които могат да бъдат презаверявани при липса на изменения в данните за имотите. Според ал. 2 на чл. 3 от същата наредба, скицата на поземления имот, която се издава от съответната Общинска служба по "Земеделие" е копие на картата на възстановената собственост и отразява състоянието на имота към датата на издаването й, респективно към датата на презаверката, която се извършва в хипотезата на ал. 3 Материалната законосъобразност на индивидуалните административни актове, какъвто съгласно чл. 21, ал. 3 АПК е и отказът за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, се преценява към момента на издаването им и спрямо фактите, посочени като основание за издаването им. От събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че двата имота, предмет на нотариален акт № 656, том 4с, дело 967/1994 г. на РС - Г. Т. с площ от 139,626 дка и 158,380 дка, към настоящия момент не са част от Картата на възстановената собственост. В този смисъл съдът съобразява и писмо с изх. № АР-16-666/14.04.2015 г. на началника на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) гр. Г. Тошево, с което е отказано регистриране на нотариален акт № 656/1994 г. и обединяване на имоти по него, което е стабилен административен акт, потвърден с окончателен съдебен акт /решение № 5847 от 17.05.2016 г. постановено по адм. дело 14013/2015 г. по описа на ВАС/. Следователно имотите, чиято скица е поискал касационния жалбоподател, не съществуват в картата на възстановената собственост към момента на издаване на отказа, поради което правилно и в съответствие с материалния закон това обстоятелство е прието като основание за отказа да се издаде скица на имотите. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,