Решение № 13360 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4333/2019 г.

Решение № 13360 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4333/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, едната подадена от Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител и другата от Е. Милев, чрез адв. С. Бърборски против решение № 570/30.01.2019 г., постановено по адм. дело № 8582/2017 г., по описа на Административен съд - София–град (АССГ). Министерство на правосъдието обжалва решението, в частта, с която е осъдено да заплати на Е. Милев сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по първата касационна жалба - Е. Милев, в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Е. Милев обжалва решението в частта, с която предявеният от него иск срещу Министерство на правосъдието е отхвърлен над сумата от 100 лева до пълния размер от 15 000 лева. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Ответникът по втората касационна жалба - Министерство на правосъдието, не изразява становище по насрещната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е осъдил Министерство на правосъдието да заплати на Е. Милев, сумата от 100. 00 /сто/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престой на 14.03.2016 г. в помещение за временен престой и изолация № 2 на Софийски градски съд (СГС), гр. София, състоящи се в негативни психични изживявания, причинени вследствие незаконосъобразното бездействие на ответника да осигури необходимите почистване и санитарно-хигиенни условия в помещението за временен престой и изолация, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. За да постанови този резултат съдът е приел, че предявеният иск е частично основателен поради противоправно бездействие на длъжностни лица, доколкото не са осигурени съответните условия в помещението, за което се изисква предприемане на съответните действия по поддръжка. Установени са безспорно неосигуряването на съответните условия в помещението и пренаселеността, лошите битови условия в помещението за временен престой и изолация в СГС, възприети от съда от свидетелските показания на свидетеля Пеев, изразяващи се и липсата на достъп до санитарен възел през цялата част от денонощието в наказателната килия. В арестното помещение не е имало мивка и тоалетна, мръсотията е невероятна, зимата е студено, а лятото много топло. Ако се използва тоалетната, се изчаква наличието на надзирател, който отвежда задържаното лице до тоалетната. По отношение на останалата част от претенцията на ищеца не са представени доказателства, поради което искът в останалата му част е отхвърлен. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя съображенията, изложени в мотивите на обжалваното решение. Съдът е приел, че по отношение на уважената част от иска са налице всички изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на затворническата администрация, изразяващо се в неизпълнение на задължения, пряко произтичащи от разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 128 от ЗИНЗС да осигурят на лишения от свобода нормални битови условия в местата за лишаване от свобода, от тези фактически бездействия Е. Милев е претърпял негативни изживявания от вида на твърдените от него, които са в пряка причинно -следствена връзка с лошите битови условия на живот в ареста, находящ се в сградата на Софийски градски съд (СГС). Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, приложима с оглед препращащата норма на § 49 от ПЗР на ЗИНЗС и към настоящото дело, неимуществените вреди, претърпени от лошите битови условия в местата за лишаване от свобода се предполагат до доказване на противното. Ответникът в процеса не е доказал, че условията на живот в ареста, находящ се в сградата на Софийски градски съд (СГС) отговарят на установените стандарти за водене на нормален живот в местата за лишаване от свобода, съхраняващ физическото и психическото здраве на затворниците и ненакърняващ човешкото им достойнство. Правилно и в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД съдът е определил и размера на обезщетението, отчитайки спецификата на увреждащите бездействия, характеристиките на вредите, интензитета и периода на увреждане. По изложените съображения не са налице посочените в касационните жалби отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение