Решение № 10764 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5347/2026 г.

ВАСВторо отделение28.10.2026 г.докладчик Галина Солакова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение №5154/09.02.2026 г. по адм. дело №5087/2025 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е отменено решение №444/15.06.2023 г. на СОС, в частта по т.1 за участъка на ПУР до о.т. 194г /нова/, представляваща част с триъгълна форма, предвидена за придаване към улица от УПИ ХХVІІ-1011, както и по т.2, в частта, с която е одобрено изменение на ПР относно УПИ ХХVІІ-1011 по отношение на участъка от този УПИ, предвиден за придаване към улица и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОБЕЗСИЛВА решение №5154/09.02.2026 г. по адм. дело №5087/2025 г. по описа на Административен съд – София град по отношение на С. М. Г., К. А. А. и Е. М. Н. и в частта ,с която Столичната община е осъдена да заплати в тяхна полза разноски от 1290 лева и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решение №5154/09.02.2026 г. по адм. дело №5087/2025 г. по описа на Административен съд – София град в останалата му част. ОСЪЖДА Столичната община да заплати на Х. П. с [ЕГН] сумата 600 евро /шестотин евро/, разноски. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА /п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба, подадена от Столичен общински съвет, чрез гл.юрк. Григорова, против решение №5154/09.02.2026 г., постановено по адм. дело №5087/2025 г. по описа на Административен съд – София град. С доводи за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, се претендира отмяна на решениeто със законните последици. Ответникът Х. П., чрез адв. Петров, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението в обжалваната част като законосъобразно. Претендира разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. Ответниците К. А. А., Е. М. Н. и С. М. Г., чрез адв. Добчев, излагат доводи за законосъобразност на решението и неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която то е неблагоприятно. При извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за частично недопустимо по следните съображения: С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно решение № 444/15.06.2023 г. на Столичния общински съвет /СОС/, в частта по т. 1: Изменение на плана за улична регулация относно отпадане на улица от о.т. 197а до о.т. 197б и създаване на нови улици от о.т. 194в до 194д (нова) и от о.т. 194е (нова) до о.т.194ж (нова ) и т. 2: Изменение на плана за регулация относно УПИ ХХVІІ-1011 и ХХVІІІ- „за озеленяване и трафопост“ от кв. 26а и създаване на нов кв. 26ж (нов), като е осъдена Столична община да заплати разноски на жалбоподателите Х. П., К. А. А., Е. М. Н. и С. М. Г.. Съдебното производство по оспорване на процесното решение на СОС е образувано пред Административен съд – София град /АССГ/ по две жалби, както следва: 1. жалба с вх.№ РСЛ23-ГР94-3804/04.09.2023 г. на Х. П. и 2. жалба с вх. №РСЛ23-ВК08-1084/04.09.23 г. на К. А. А., Е. М. Н. и С. М. Г.. Образувано е адм. д. № 10389/23 г. по описа на АССГ ,в което с влязло в сила определение №516/15.01.2024 г. на 04.04.24 г., на основание чл. 218, ал. 3 ЗУТ, е определен предмета на делото, а именно: оспорване на решение № 444/15.06.2023 г. на Столичния общински съвет /ДВ, бр. 67/04.08.2023 г./, в частта му по т. 1, с която е одобрено изменение на плана за улична регулация /ПУР/ относно отпадане на улица от о.т. 197а до о.т. 197б и създаване на нови улици от о.т. 194в до 194д /нова/ и от о.т. 194е /нова/ до о.т.194ж /нова /, както и в частта по т. 2, с която е одобрено изменение на плана за регулация /ПР/ относно УПИ ХХVІІ-1011 и ХХVІІІ- „за озеленяване и трафопост“ от кв. 26а и създаване на нов кв. 26ж /нов/. По делото е постановено решение № 28196/23.12.2024 г. по адм. д. № 10389/23 г. по описа на АССГ, с което е отменено като незаконосъобразно решение №444/15.06.2023 г. на СОС,но само в частта по т.1 касаеща участъка на ПУР до о.т. 194г /нова/, представляваща част с триъгълна форма, предвидена за придаване към улица от УПИ ХХVІІ-1011 по действащия ПУП, съставляващ ПИ с идентификатор 68134.702.1011 по ККР, както и по т.2, но само в частта, с която е одобрено изменение на ПР относно УПИ ХХVІІ-1011 по отношение на участъка от този УПИ, предвиден за придаване към улица. Оспорването на Х. П., С. М. Г., К. А. А. и Е. М. Н. е отхвърлено за останалата част от определения предмет на делото. Това решение е обжалвано с касационна жалба само от Х. П. и то в отхвърлителната жалбата й част. С решение № 4855/12.05.25 г. по адм. д. № 2250/25 г. по описа на Върховен административен съд, е отменено решение № 28196/23.12.2024 г. по адм. д. № 10389/23 г. по описа на АССГ в подложената на касационен контрол част и делото е върнато за ново разглеждане. В мотивите си ВАС изрично е посочил, че решението на АССГ като необжалвано, в частта, с която се отменя решение №444/15.06.2023 г. на СОС е влязло в сила. Това решение на АССГ е влязло в сила в неговата цялост и по отношение на жалбоподателите С. М. Г., К. А. А. и Е. М. Н., тъй като същите не са го обжалвали с касационна жалба. Именно поради това диспозитивът на отменителното решение на ВАС касае единствено жалбоподателката Х. П. – „ОТМЕНЯ решение № 28196 от 23.12.2024 г., постановено по адм.д. № 10389/2023 г. по описа на Административен съд София – град, в ЧАСТТА му, с която е отхвърлена жалбата на Х. П., "предмет на делото, съобщено в неофициален раздел на ДВ бр. 36/2024 г." и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд“. Следователно при повторното разглеждане на делото от АССГ е следвало в производството да се конституират като страни единствено Х. П. /жалбоподател/ и Столичен общински съвет /ответник/, тъй като в това производство по чл.218,ал.5 ЗУТ не се конституират заинтересовани страни служебно. Въпреки, че е обсъдил в обжалваното решение подробно дадените указания от ВАС в отменителното решение № 4855/12.05.25 г. по адм. д. № 2250/25 г. по описа на Върховен административен съд, първоинстанционният съд е постановил решението си с участието на жалбоподателите С. М. Г., К. А. А. и Е. М. Н., по отношение на които на основание чл.221, ал.3 АПК решението следва да се обезсили, вкл. в частта за разноските, и производството в тази част – да се прекрати. Недопустимо се явява обжалваното решение и в частта, с която е отменено повторно решение №444/15.06.2023 г. на Столичния общински съвет, в частта по т.1 касаеща участъка на ПУР до о.т. 194г /нова/, както и по т.2, в частта, с която е одобрено изменение на ПР относно УПИ ХХVІІ-1011 по отношение на участъка от този УПИ, предвиден за придаване към улица. В тази част следва да се обезсили решението, тъй като липсва предмет на делото по смисъла на чл.159,т.6 АПК, след като решението на СОС е вече отменено с влязлото в сила решение № 28196/23.12.2024 г. по адм. д. № 10389/23 г. по описа на АССГ. В останалата си част обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. След обсъждане на приетата по делото СТЕ, потвърдена изрично от вещото лице в открито съдебно заседание, проведено на 23.10.2025г., първоинстанционният съд правилно е приел, че решението на СОС, в оспорената част е незаконосъобразно, като постановено извън даденото разрешение за изработване проект за изменение на ПУП със заповед № РА50-342/30.04.2020 г. на главния архитект на СО, с която е допуснато да се изработи служебно изменение на действащия ПУП-ПР и ПЗ на части от м. „Подуяне“ и „Гео Милев“ и м. „Гео Милев- Подуяне-Редута“ в териториален обхват на ул. „Кочани“ в участъка от ул. „Калиманци“ до ул. „Манастирска“. Установено е по безспорен начин по делото, че в хода на административната процедура по изработване на плана е разширен обхвата на разработката като по реда на чл.134,ал.2,т.2 ЗУТ е процедирано съвместяване на новите кадастрални граници с регулационните за УПИ ХХVІІ-1011, което е довело до предвиждане на описаната в обжалваното решение нова улична регулация, под която попада част от подземното застрояване на това УПИ, като се препятства и законно изграден подход към подземните гаражи - нарушение на чл.108 ЗУТ. Разработката в тази й част е изцяло извън обхвата на разрешението по заповед № РА50-342/30.04.2020 г. на главния архитект на СО, което правилно е възприето от първоинстанционния съд като съществено процесуално нарушение. Обоснован е и изводът на съда, че в тази част изменението на ПУП не е икономично осъществимо и не дава възможност за целесъобразно устройство на УПИ ХХVІІ-1011, в който се засяга законно изградената сграда /подземно застрояване/, надлежно въведена в експлоатация с Удостоверение №107/05.10.2005г. от главния архитект на район „Слатина“ при СО. Предвид горното, постановеното от административният съд решение следва да се обезсили по отношение на С. М. Г., К. А. А. и Е. М. Н., както и в частта на присъдените в полза на тези жалбоподатели разноски, и на основание чл.221, ал.3, предл.1 от АПК да се прекрати производството по делото в тази част. Решението следва да се обезсили и в частта, с която е отменено решение №444/15.06.2023 г. на СОС, в частта по т.1 за участъка на ПУР до о.т. 194г /нова/, както и по т.2, в частта, с която е одобрено изменение на ПР относно УПИ ХХVІІ-1011 по отношение на участъка от този УПИ, предвиден за придаване към улица, като се прекрати производството по делото в тази част на основание чл.159,т.6 АПК. Решението в останалата му част, с която е отменено решение №444/15.06.2023 г. на СОС, в частта по т. 1, с която се изменя ПУР с отпадане на улица от о.т. 197а до о.т. 197б и създаване на нови улици от о.т. 194в до 194д (нова),без о.т. 194г /нова/, и от о.т. 194е (нова) до о.т.194ж (нова ) и в частта по т. 2, с която се създава нов кв. 26ж (нов), следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответницата Х. П., касаторът дължи реално направените в касационната инстанция разноски в размер на 600 евро, съставляващи адв.възнаграждение. Разноски в полза на лицата, по отношение на които се обезсилва първоинстанционното решение не се дължат. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 във връзка с ал.3, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

14