Решение № 8827 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3906/2017 г.

Решение № 8827 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3906/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Ш. М. от с. В., община О., Търговищка област, подадена чрез адвокат А. М., срещу решение № 10 от 28.02.2017 г. по адм. д. № 177/2016 г. на Административен съд-Т.. С него съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство срещу уведомителното писмо на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което е бил уведомен за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампания 2014 г. Със същото решение съдът е осъдил Б. М. да заплати на ДФЗ разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея касаторът моли, да се отмени съдебното решение, като се отмени и обжалваното уведомително писмо, което да се върне на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона. От ответника по касация - заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е постъпило писмено становище, подадено чрез юрисконсулта Т. С., в което се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът излага възражения, които противопоставя на тези в касационната жалба. По изложените съображения моли, съдебното решение да се остави в сила. Претендира присъждането на направените по делото разноски, при разглеждането му от Административния съд-Т., от Върховния административен съд, новото му разглеждането му от административния съд и повторната касация. За поисканите разноски е представен списък общо в размер на 1400 лв. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Прокурорът счита, че с оглед мотивите на решението на Върховния административен съд и събраните доказателства от възражението на Б. М. срещу заповедта на министъра на земеделието и храните, а сега министърът на земеделието, храните и горите, се налагал изводът, че следва да бъде съобразено заключението на допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза, според която процентът на наддеклариране е по-малък в сравнение с определения в уведомителното писмо, предмет на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Б. М. е обжалвал уведомително писмо с изх. № 02-250-6500/5906 от 29.09.2015 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С него земеделският производител, каквото качество притежава жалбоподателят, е бил уведомен за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. Земеделският производител е кандидатствал по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), за Плащания по схемата за преразпределително пращане (СПП) и за Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2). По всяка една от тези мерки той е декларирал площ по 10,58 ха. След извършени административни проверки по реда на чл. 37 ЗПЗП е била установена площ годна за подпомагане в размер на 5,32 ха по всяка една от заявените мерки. Разликата между заявената и установената годна за подпомагане площ е била в размер на 5,26 ха, което представлява 98,87% наддекларирана площ. Поради това и на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 е направено намаление на поисканата сума както следва: по СЕПП 3184,14 лв., по СПП - 1406,08 лв. и по НР2 - 1448,47 лв. Поради това, че процентът на наддеклариране е повече от 50 на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 по СЕПП му е наложена санкция за бъдещ период в размер на 1583,04 лв. и по СПП - 699,05 лв., а санкцията по НР2, наложена на основание чл. 16 от Регламент 65/2011, е в размер на 720,13 лв. Посоченото уведомително писмо е било обжалвано относно трите заявени мерки за подпомагане в частта му за направените намаления, описани вече. Жалбата на Б. М. е била разгледана от Административния съд-Т., който с решение № 10 от 29.01.2016 г. по адм. д. № 182/2015 г. я е уважил, като е отменил уведомителното писмо при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Това решение е било отменено с решение № 12301 от 15.11.2016 г. по адм. д. № 3007/2016 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. В мотивите си касационнната инстанция се е позовала на отразеното в обжалваното уведомително писмо, че Б. М. е подал възражение срещу заповед № РД 09-807 от 5.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, наричана само "Наредба № 105", е одобрил обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели, който е актуализиран за 2014 г. по посочения в раздел I на заповедта начин. От съществено значение за възможността Б. М. да обжалва уведомително писмо относно установеното обстоятелство, че част от заявените от него парцели излизат извън одобрения със заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. е бил отговорът на подаденото от Мехмедов възражение. По - точно посочването от административния орган пред кого и в какъв срок може да се обжалва така одобрения окончателен специализиран слой. При повторното разглеждане на жалбата при условията на чл. 226 във връзка с чл. 224 АПК съдът е изпълнил указанията на касационната инстанция. По делото е било представено възражението на Б. М. - лист 15 от адм. д. № 177/2016 г. и отговора на министъра на земеделието и храните на това възражение - лист 26 от същото дело. В последния абзац на този отговор, получен на 7.05.2015 г., според приложената обратна разписка, е записано, че на обжалване не подлежи това писмо (отговора на възражението), а на обжалване подлежи общия административен акт, какъвто е заповедта № РД 04-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, в 14-дневен срок пред Върховния административен съд. Това указание в отговора на възражението е било съобразено от страна на Административния съд-Т. и поради липсата на обжалване от Б. М. на заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е бил одобрен окончателния специализиран слой, съдът е направил извод, че обжалването на този слой, чрез обжалване на уведомителното писмо е недопустимо, поради преклудиране на това му право. Поради това и не е зачел приетото без оспорване заключение на съдебно-техническата експертиза, която е дала заключение за по-малък процент на наддеклариране на площите за подпомагане, в сравнение с установеното в уведомителното писмо. При това фактическо установяване и правни изводи съдът е отхвърлил жалбата срещу уведомителното писмо. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С изменението на ЗПЗП, обнародвано в ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г. е приет нов чл. 33а, според който Министерството на земеделието и храните създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40. Същевременно с това изменение на ЗПЗП е приета и нова т. 6 в чл. 43, ал. 3, според която Разплащателна агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП, а след изменението на алинеята, обн. в ДВ, бр. 12 от 13.02.2015 г. (влязла в сила норма към момента на издаване на уведомителното писмо от 29.09.2015 г.), или отказва плащане по схемите за директни плащания когато: т. 6- заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а. След изменението на ЗПЗП е направено изменение и в Наредба № 105, издадена по силата на законовата делегация на чл. 30, ал. 6 ЗПЗП, което изменение на наредбата е обнародвано в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г. В разпоредбите на чл. 16а-16ж от тази наредба е описан начинът на създаване на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" и специализирания слой "Постоянно затревени площи". Указана е възможността за подаване на възражения до министъра на земеделието и храните, като е посочено, че заповедта на министъра, с която се одобрява окончателния специализиран слой е общ административен акт, а процедурата му по приемане препраща към чл. 66 АПК. След влизането в сила на заповедта на министъра, с която е одобрен окончателния специализиран слой, тя се предава на ДФЗ и данните от нея автоматично се въвеждат в системата за идентификация на земеделските парцели. Въз основа на този специализиран слой ДФЗ-Разплащателна агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане за следващата година - чл. 16ж, ал. 2. От това следва, че влезлият в сила специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" е задължителен за ДФЗ-Разплащателна агенция и земеделските производители. Поради това правилни са изводите на административния съд, че е било недопустимо чрез обжалване на уведомителното писмо да се обжалва и окончателния специализиран слой, извън който са останали части от заявените парцели за подпомагане. Правилно съдът не е зачел заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като обжалването на слоя е било недопустимо, поради това, че е преклудирано. От данните по делото безспорно е установено, че Б. М. не е обжалвал заповедта на министъра, с която е одобрен окончателния специализиран слой. Пак от данните по делото се установява, че той е бил запознат и с обстоятелството, че заявените от него площи за подпомагане са излизали извън този специализиран слой още при подаване на заявлението му за подпомагане. Доказателство за този извод е извършената на 31.05.2014 г. автоматична проверка на въведените данни - лист 46 от адм. д. № 182/2015 г. При нея е установена грешка, според която 4 БЗС-та от заявените са излизали извън площите, подходящи за подпомагане. Земеделският производител се е съгласил с този резултат и се е подписал, от което следва извод, че още при очертаването на парцелите той е бил наясно, че част от площите им излизат извън подходящите за подпомагане такива. Направените твърдения в касационната жалба, че решението е необосновано са неоснователни. Съдът е изпълнил точно указанията на касационната инстанция и е направил правилни правни изводи въз основа на фактическите установявания. Неоснователно е и твърдението, че решението е постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Правните изводи са в съответствие с установените факти, от което следва, че уведомителното писмо е законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд. Постановеното решение е в съответствие и посоченото Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на първа и втора колегия на Върховния административен съд, на което в касационната жалба адвокат Моренов дава неправилно тълкуване, в съответствие с поддържаната от него защитна теза. С оглед на изложеното касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация е частично основателно. Решението на административния съд не е обжалвано от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, дори и в частта му за разноските, нито е поискано неговото изменение по реда на чл. 248 ГПК. С оглед на чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд се произнася по разноските за водене на делото и пред Върховния административен съд, от което следва, че с решението си, първоинстанционният съд се е произнесъл по всички разноски направени към момента на постановеното от него решение. След като решението му не е обжалвано в частта за разноските, нито е поискано изменението му по реда на чл. 248 ГПК, то е влязло в сила и ответникът по касация може да претендира за присъждане на разноските направени пред Върховния административен съд при повторната касация. За подаденото писмено възражение по реда на чл. 163 АПК и реално неосъществено процесуално представителство пред касационната инстанция, на ДФЗ следва да се заплатят разноски от страна на касатора, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определени на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Искането до размера на 1400 лв. като неоснователно следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение