Решение № 2480 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13034/2008 г.
ВАСII отделение23.02.2009 г.докладчик т Веселина Тенева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 от 9.05.2008 г. по адм. д. № 687/2006 г. на Окръжен съд Благоевград. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 2480 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13034/2008 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 280 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър срещу решение № 19 от 9.05.2008 г. по адм. д. № 687/2006 г. на Окръжен съд Благоевград, като се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, както и на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците по касационната жалба Илия Димитров и Свобода Димитрова чрез адв. Кабурав изразяват становище за основателност на касационната жалба. Останалите ответници по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-18-32/10.05.2007 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в частта и досежно имот с идентификационен № 04279.613.24. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Заповедта е издадена на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Излага се от касатора, че решението е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита се, че решението е постановено в нарушение на чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм) поради несъответствие между фактите и доказателствата и изводите на съда, а също така решението е непълно, тъй като съдът не е дал указания на административния орган при издаването на новата заповед как следва да бъде променен плана и точно по коя граница следва да стане нанасянето. Върховният административен съд приема, че решението е правилно. Установено е по делото, след анализ на относимите за спора факти, че за процесния имот е имало отчуждаване, което по-късно е отменено от съда. Междувременно със заповед от 1994 г. е одобрен КП, където е попадал имота, който не е бил заснет и отразен в плана, като реституиран. Със заповед № 1194 от 20.12.1997 г. на кмета на община Благоевград е одобрено допълване на КП по отношение на имоп пл. № 1715 в кв. 5 по плана на ЦГЧ Благоевград. По делото е назначена от съда съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като компетентно. Установява се, че в атакуваната кадастрална карта имота на жалбоподателите не е отразен съобразно данните от заповед № 1715 от 21.12.1997 г., а тя е изготвена в съответствие с плана одобрен със заповед № 323/1994 г., но по този план имотите още не са били отразени. Съгласно чл. 41, ал. 1 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данните, съдържащи се в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на ЗЕК на НРБ, отменения ЗТСУ, ЗСПЗЗ и др. Данните за собствениците се набират от представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3. В случая, при одобряване на кадастралната карта в обжалваната й част, тези изисквания не са спазени, тъй като административният орган не е ползвал данните от цифровия модел на КРП от 1994 г., както и от заповед № 1194/1997 г., с която е допълнен КП. Тези пропуски водят до извод до незаконосъобразност на процесната заповед в обжалваната й част, както правилно е приел съда, а с анализирането на относимите за спора факти и пропуски, са дадени указания на административния органпромяната на КК да се извърши след като се отчетат данните съдържащи се в документите за собственост и последвалото след 1994 г. допълване на плана. С тези съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че решението е правилно и обосновано, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение