Решение № 3423 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12199/2010 г.

Решение № 3423 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12199/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Благовест Михайлов против решение № 315/5.07.2010 г., постановено по адм. д. № 364/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Благовест Михайлов срещу РА№ 060900503/26.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В. Търново, потвърден с решение № 122/17.03.2010 г. на директор на дирекция "ОУИ"-гр. В. Търново. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията разноски по делото в размер на 310,12 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като сочените касационни основания се всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения, необоснованост. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, претендират се разноски. Ответникът в касационното производство дирекция "ОУИ"-В. Търново оспорва жалбата по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Съображенията на прокурора са, че жалбоподателят в качеството му на физическо лице е придобил чрез покупка от Италия ново превозно средство, която сделка подлежи на облагане с ДДС в България. Определящото според прокурора е, не дали с автомобила ще се извършва таксиметрова или друга транспортна дейност за превоз на пътници, а обстоятелството, че е налице придобито ново МПС. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. С РА, предмет на контрол пред административния съд, на жалбоподателя в качеството му на ревизиран субект е определен ДДС за внасяне за м. 01.2008 г. в размер на 2 542, 58 лв. и лихва върху тази сума в размер на 292,78 лв. Констатациите на органа по приходите са, че на 8.01.2008 г. ревизираният субект е придобил ново превозно средство, лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № ВР9477А, поради което за ревизираното лице е налице задължение за начисляване на ДДС за вътрешнообщностно придобиване, което то не е изпълнило. При тези констатации органът по приходите приема, че на осн. чл. 63, ал. 1-5 от ЗДДС вр. с чл. 168, ал. 2 от ЗДДС субектът дължи ДДС в определения размер. Защитната теза на жалбоподателя пред административния съд е била, че придобитият от него автомобил не е "ново превозно средство" по смисъла на ЗДДС, тъй като не е предназначен за превоз на пътници или товари, а е предназначен за негово лично ползване. Административният съд е отхвърлил жалбата приемайки, че е налице ВОП на ново транспортно средство, което по силата на закона е обект на облагане с ДДС, независимо че придобиващото лице няма специална регистрация по този закон. Съдът е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че дефиницията за "нови превозни средства", визирана в § 1, т. 17 б."в" предл. първо от ДР на ЗДДС не касае автомобилите за лична употреба. Съображенията на съда са, че за целите на данъчното облагане, не представлява интерес дейността, за която се използва МПС-то или дали въобще ще се използва, а предназначението, с което то е произведено и с което са съобразени неговите конструктивни и технически показатели. Съдът е изложил мотиви, че ЗДДС не съдържа дефиниция на понятията "превоз на пътници" и "превоз на товари" при определяне предназначението на съответното МПС, поради което следва да бъде ползвано нормативното категоризиране на МПС-тата, установено в Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Съобразно горното, процесният автомобил попада в категорията по чл. 149, ал. 1, т. 2, б."а" от ЗДвП. Решението на административния съд е обосновано и правилно. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, приемайки, че леките МПС-та, осъществяващи някоя от предпоставките за класифицирането им като ново превозно средство, придобити за лична употреба попадат в обхвата на ЗДДС. Както правилно е посочил административния съд, за целите на данъчното облагане от значение е характера и предназначението на придобитата вещ (ново превозно средство), а не с какви цели тази вещ се придобива. С оглед на тези съображения и предвид липсата на спор относно наличието на останалите предпоставки на закона, за класифициране на процесното МПС като ново превозно средство, и липсата на спор, че то е предмет на вътреобщностно придобиване в страната, основателно във връзка с придобиването му е определен ДДС. Като е отхвърлил жалбата срещу РА, с който е определение ДДС за процесния ВОП, административният съд е приложил правилно материалния закон, поради което решението му като правилно следва да се потвърди. Решението като обосновано и правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд