Решение № 16555 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11903/2012 г.

Решение № 16555 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11903/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Иван Тодоров Попов, от гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Васил Джостов, срещу решение № 1546 от 29.06.2012 г., постановено по адм. дело № 1132/2012 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 663 от 29.01.2012 г. на началник сектор "Пътна полиция" (ПП) към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - гр. Пловдив, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ). Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за наличие на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Счита, че първоинстанционният съд е направил необосновани изводи и неправилно е приложил материалния закон. По развитите в касационната жалба доводи се иска отмяна на атакуваното съдебно решение и решаване на спора по същество от настоящата инстанция. Претендира се присъждането на направените разноски. Ответникът - началникът на сектор "ПП" при ОДМВР - гр. Пловдив, не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С атакуваното решение състав на Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Иван Тодоров Попов против заповед № 663/29.01.2012 г. на началник сектор "ПП" към ОДМВР - гр. Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП му е наложена ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността". За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице възприетите от органа фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е преценен за законосъобразен. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с медицинско изследване или с техническо средство, се прилага ПАМ "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. А съобразно предписанието на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 с. з. се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № Iз-1393/9.08.2007 г. министърът на вътрешните работи е възложил правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. началниците на сектор в отдел "ПП" в ОДМВР, какъвто е издателят на оспорения административен акт. При тази нормативна уредба материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 1-во ЗДвП е шофиране след употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Според доказателствения материал по делото на Иван Тодоров Попов е съставен акт за установяване на административно нарушение № 663/29.01.2012 г. от младши автоконтрольор при сектор "ПП" към ОДМВР - гр. Пловдив, който е подписан от водача и съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. При наличието на надлежно съставен акт за установяване на административно нарушение, компетентният орган има правомощието да наложи или да не наложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В конкретния случай началникът на сектор "ПП" към ОДМВР - гр. Пловдив е преценил, че целта на закона ще бъде изпълнена с налагането на мярката, за да се осигури безопасността на движението и сигурността на участниците в него. Мярката не е наложена за конкретен срок, което обаче не е нарушение, водещо до незаконосъобразност на заповедта, както се твърди в жалбата, т. к. срокът на действие е разписан в самия ЗДвП и с изтичането му действието на акта се счита прекратено. При напълно изяснена фактическа обстановка по делото, решаващия съд е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта за законосъобразен административен акт. Въз основа на коректен анализ на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба е формиран верен извод за наличие на цитираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателната отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Възражението на касатора е, че в обжалваната заповед не са посочени мотиви за налагане на ПАМ е неоснователно, т. к. заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран, т. к. в текста му фигурира позоваване на фактически обстоятелства, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. Непосочването на срок също не прави заповедта незаконосъобразна, защото срокът е нормативно определен в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - до 6 месеца. ПАМ, макар и да са израз на административна принуда в широкия смисъл на думата, не са вид наказания. ПАМ и наказанията за извършени административни нарушения имат различна правна природа. Първите са актове по прилагането на диспозицията, а вторите - на санкцията на правната норма. Първите се реализират по реда на АПК, а вторите - по реда на ЗАНН. Актовете за налагане на ПАМ са административни актове, докато тези за налагане на административно наказание - правораздавателни. С оглед изложеното, оплакването на касатора, че ще бъде "свръхнаказан" е неоснователно. В същия смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, виж например решенията по адм. дело № 13627/2011 г., адм. дело № 2868/2012 г., адм. дело № 7365/2006 г., адм. дело № 7189/2012 г., адм. дело № 5855/2011 г., адм. дело № 5167/2012 г. на настоящия състав и други. Предвид изложеното, не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, постановено от Административен съд - Пловдив. При данните по делото, преценката на съда е обоснована, постановеното в този смисъл решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,