Решение № 2548 от 10.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на К. Евтимов, чрез адв. С. Василева срещу Решение 2993/03.05.2022 г., постановено по адм. дело 9918/2021 г. от Административен съд - София- град /АССГ/, с което е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от два незаконосъобразни административни акта, издадени от длъжностното лице по ПО в дирекция Пенсии" на ТП на НОИ - София. В жалбата са изложени съображения за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Моли за отмяна на решението и връщането му за разглеждане от нов състав. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, чрез адв. Василева поддържа жалбата. В представена писмена защита моли жалбата да бъде уважена. Претендира разноски. Ответникът Национален осигурителен институт /НОИ/, в представена по делото писмена защита оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна като моли тя да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно. Подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отхвърлен иска, предявен от К. Евтимов срещу Националния осигурителен институт за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от два незаконосъобразни административни акта, издадени от длъжностното лице по ПО в дирекция Пенсии на ТП на НОИ - София: Разпореждане изх. 2110-21-143#1/09.09.2016 г., в размер на 45 000 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, за периода 14.09.2016 г. до 12.10.2021 г., и Разпореждане от 24.10.2016 г., в размер на 45 000лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, за периода 02.11.2016 г. до 12.10.2021 г., като неоснователен и недоказан. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства, включително и разпит на свидетели е приел, че липсва наличие на причинени на ищеца неимуществени вреди, които да са безусловна и необходима последица от цитираното разпореждане на ТП на НОИ - София. По отношение на второто разпореждане е прието, че същото не е отменено, поради което не е налице първия елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Върховния административен съд, трето отделение, намира, че при извършения анализ на доказателствата по делото съдът е достигнал до необоснован извод, че няма причинно-следствена връзка между Разпореждане 2110-21-143#1/09.09.2016 г. на ТП на НОИ - София, което приема за отменено като незаконосъобразно, и твърдените от ищеца вреди. Този извод се прави. С исковата молба, ищецът е направил искане за допускане на комплексна съдебномедицинска експертиза с конкретно формулирани въпроси. Съдът е отхвърлил това искане, като се е мотивирал, че е неотносимо, тъй като ищецът цели да установи посредством експертизата претърпени страдания, тяхната продължителност и интензитет, които подлежат на установяване с писмени и гласни доказателства. С оглед формулираните въпроси, противно на приетото от съда, искането на ищеца не е неотносимо, тъй като се цели да се установи именно наличието на пряка причинно-следствена връзка между отменения акт на служител на НОИ, с който не е определен полагащия се размер на личната пенсия на ищеца, и настъпилите неимуществени вреди. С отхвърлянето на искането на ищеца за допускане на експертиза, съдът го е лишил от възможност да докаже твърденията си, и без да притежава необходимите специални знания, интерпретирайки показанията на свидетелите, е извел необоснован извод за липса на посочената връзка. Според настоящата съдебна инстанция, АССГ не е изследвал относими към случая факти и обстоятелства и е решено при неизяснени обстоятелства. Като не е изяснил всички въпроси, съдът е постановил необосновано и неправилно решение, което е резултат и от допуснати от съда съдопроизводствени нарушения. По изложените съображения решението на административния съд е неправилно и като такова следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото, административният съд, изрично трябва да изследва всички относими към случая факти и обстоятелства, от които да формира подробни и правилни мотиви относно налице ли са предпоставките за реализиране на отговорността на ответника по ЗОДОВ. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,