Решение № 5177 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2805/2021 г.

Решение № 5177 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2805/2021 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София – град против решение № 21/04.01.2021 г. по адм. дело № 7193/2020 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - А. А., от гр. София изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отменено решение № Ц 21-53–21–15/30.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/36 от 19.05.2020 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ досежно прекратено изплащане на наследствената пенсия на А. А., считано от 20.02.2020 г. Съдът е приел, че оспорените актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания за отмяната им като незаконосъобразни по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е правилно. Видно от удостоверение за раждане № **** г. А. А. е наследница на Б. И. и в качеството си на обучаваща се по специалността "Право" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" с разпореждане № [ЕГН] на ръководител "ПО" при ТП на НОИ София – град от 01.01.2018 г. и е била отпусната наследствена пенсия по чл. 82 КСО. Съгласно уверение № 342 от 11.03.2020 г., издадено от СУ "Св. Климент Охридски" - Юридически факултет А. А. се е дипломирала на втора редовна държавна сесия по учебен план на випуска с протокол № 002 от 19.02.2020 г. Разпределена е била за стажант-юрист в Софийски градски съд където е встъпила и практикувала за времето от 26.05.2020 г. до 26.11.2020 г. С разпореждане № [ЕГН]/36 от 19.05.2020 г. на длъжностното лице по "ПО" при ТП на НОИ София – град получаваната от нея наследствена пенсия е била прекратена на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, поради отпадане на основанието, считано от 20.02.2020 г. Разпореждането е потвърдено с решение № Ц2153-21-15/30.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ София – град. Възприети по този начин фактите по спора сочат точен анализ на приетите доказателства по делото, а заявените бланкетно касационни основания за съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост се явяват неоснователни. Спорът е материалноправен и касае въпроса, дали стажът, който полагат дипломираните юристи по специалност "Право", се включва в "срока на обучение" по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 КСО (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването и, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи. В изпълнение на законовата делегация на чл. 82, ал. 1 изр. второ КСО, чл. 34, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) приема, че лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи. Съдебната практика констатира, че тази подзаконова норма противоречи на чл. 294 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и наложи в спорове като настоящия да се прилага по-високия по степен нормативен акт (чл. 5, ал. 1 АПК, чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове). От 01.01.2017 г. е в сила новата редакция на разпоредбата чл. 82, ал. 1 КСО (доп. - ДВ, бр. 98 от 2016), извършена с § 3, т. 28 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., с която е добавено изречение трето, според което лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи. Това допълнение възпроизвежда в цялост текста на чл. 34, ал. 4 НПОС. След изменението на чл. 82, ал. 1 КСО съдилищата продължиха трайно да приемат, че стажът, който полагат дипломираните юристи по специалност "Право", се включва в "срока на обучение" по смисъла на промяната. (Виж решение № 327 от 09.01.2019 г. по адм. д. № 2853/2018 г., VІ отд. на ВАС; решение № 3676 от 10.03.2020 г. по адм. д. № 7764/2019 г., VІ отд. на ВАС и др.) Различно тълкуване е направено с решение № 13833 от 09.11.2020 г. по адм. д. № 3783/2020 г., решение № 11187 от 18.07.2019 г. по адм. д. № 9406/2018 г., решение № 12773 от 15.10.2020 г. по адм. д. № 9628/2020 г., и решение № 358 от 10.01.2018 г. по адм. дело № 7943/2017 г., всичките на VІ отд. на ВАС. В тях съдебните състави на Върховния административен съд са приели, че учащи по смисъла на чл. 82 КСО след завършване на средно образование следва да се считат само децата, които се обучават във висши учебни заведения по реда на Закона за висшето образование (ЗВО), съгласно който обучението по всяка специалност на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа, от което следвало, че при полагания стаж след дипломиране тези деца не се считат за учащи. Част от съдебните състави на Върховния административен съд са се позовавали на отменената Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист" (обн. ДВ, бр. 35 от 2 май 2017 г., изм. ДВ, бр. 41 от 18 май 2018 г., изм. ДВ, бр. 46 от 11 юни 2019 г., отм. ДВ, бр. 50 от 2 юни 2020 г.), в която е било нормативно закрепено, че обучението по специалността "Право" завършва с полагане на държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки. Позовали са се на буквално и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 КСО, достигайки до извода, че правоимащите лица след дипломирането си са загубили правото си на учащи и оттук правото на социални плащания под формата на наследствена пенсия. Обсъждали са приложението на принципа lex specialis derogat legi generali, приемайки че КСО е специалният закон, доколкото Законът за съдебната власт не съдържал норми от пенсионното право. При формиране на своите изводи, административният съд аналитично и последователно е изследвал двете тенденции в тълкуването и прилагането на чл. 82, ал. 1 КСО. За да придобият юридическа правоспособност на основание чл. 294, ал. 1 ЗСВ, завършилите висше образование по специалността "Право" следва да преминат 6-месечен стаж като стажант - юристи и да положат изпит пред Министерство на правосъдието. Независимо от законодателната промяна на чл. 82, ал. 1 КСО - ДВ, бр. 98 от 2016 г., с която се е търсило преодоляване на противоречието между чл. 34, ал. 4 НПОС и чл. 294 и сл. от ЗСВ законодателят не е успял да постигне целяното, защото не е отчел специалната уредба за срока на обучение по специалност "Право", различаваща се от всички останали случаи на придобиване на бакалавърски и магистърски степени. Не нормата извличана от разпоредбата на чл. 82, ал. 1 изр. трето КСО, а тази от чл. 294, ал. 1 ЗСВ е специална и осъществява дерогация или по-точно въвежда уточняващо изключение за студентите юристи. При условията на забележително точна техника на тълкуване, административният съд е посочил, че в lex specialis винаги е регламентирана някаква допълнителна особеност на фактическия състав спрямо общото правило. Нормата от чл. 294 ЗСВ е специална във връзка с понятието "срок на обучение", респ. "учащ". Целта на придобиването на юридическа правоспособност е упражняването на правнорегулирани дейности, изискващи такава правоспособност. Без придобиването й дипломирането по специалността "Право" не позволява самостоятелно упражняване на правна дейност и упражняване на юридическа професия. Неполучаването на правоспособност обезсмисля дипломирането, което от своя страна, наред с успешното полагане на държавни изпити, се явява необходима предпоставка за започване на стажа по чл. 294 ЗСВ и явяването на изпит за правоспособност. Обратното би поставило дипломираните студенти по специалността "Право" в по-неблагоприятно положение, в сравнение с останалите дипломирани студенти, които могат да упражняват специалността си веднага след дипломиране, без необходимостта от допълнителен стаж, завършващ с последващ изпит за правоспособност. Езиковото тълкуване на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 КСО не е достатъчно, за да изведе нейния точен смисъл. Тълкувана в систематичен план са налице особености, които са точно изяснени от първоинстанционния съд. Като допълнителен аргумент към мотивите на първоинстанционното съдебно решение във връзка със систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 изр. трето КСО може да се добави, че то не може да бъде осъществявано без отчитане на принципа за солидарност, уреден от чл. 3, т. 2 КСО, изискващ децата – сираци, които са учащи, до приключване на срока за обучение или навършването на 26-годишна възраст да получават наследствена пенсия. Законовата цел в случая е липсващата издръжка от починалия родител да бъде заместена от социално плащане, което да подпомогне финансово нуждаещите се учащи деца (лица), които не са започнали трудова дейност и са лишени от онзи имуществен статус да приключат успешно своето обучение. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение