Решение № 12281 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7624/2010 г.

Решение № 12281 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7624/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано пред петчленен състав на II-ра колегия на Върховния административен съд по повод искане на Илия Костадинов Костадинов за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК на влязлото в сила решение № 4355/6.04.10 г. по адм. д. № 15742/09 г. по описа на Върховния административен съд. Ответникът, Кметът на район "Приморски", община Варна в писмено възражение поддържа неоснователност на искането за отмяна с молба за отхвърлянето му. Върховният административен съд намира подаденото в срока по чл. 240, ал. 1 АПК искане за отмяна процесуално допустимо. При преценка на основателността му констатира: Искането за отмяна е мотивирано с довода, че тричленният състав на Върховния административен съд, е обосновал решаващия си правен извод за неправилност на първоинстанционното решение на доказателство, събрано след приключване на съдебните прения, с което страната е била лишена от възможността да го оспори и реално да участва в делото. С решение № 1644/14.10.09 г. по адм. д. № 2162/09 г. Административен съд Варна по повод оспорването по жалбата на Илия Костадинов Костадинов е отменил като незаконосъобразна Заповед № 38-ДС/22.07.09 г. на кмета на район "Приморски" община Варна, с която на основание чл. 108 вр. с чл. 107, ал. 1, т. 7 и чл. 7, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДС/ служебното правоотношение на оспорващия е прекратено. С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, тричленен състав на V-то отделение на Върховния административен съд е отменил решение № 1644/14.10.09 г. по адм. д. № 2162/09 г. на Административен съд - Варна и в хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК е постановил ново, с което е отхвърлил оспорването по жалбата на Илия Костадинов Костадинов срещу Заповед № 38-ДС/22.07.09 г. на кмета на район "Приморски", община Варна, Този правен резултат е възприет след съвкупна преценка на доказателствата, събрани в първата инстанция вкл. Удост. изх. № 20090917111320/17.09.09 г. на Агенция по вписванията, в което е отразено, че с дата 15.06.09 г. е вписано прехвърляне на търговско предприетия с отчуждител "Бест 70-Илия Костадинов, ЕИК 103319303 и правоприемник "Бест 70-Костадин Костадинов, ЕИК 200752898 и служебна справка с Търговския регистър, извършена по реда на чл. 23 вр. с чл. 11 от Закона за търговския регистър /ЗТР/ в срока за произнасяне, удостоверена с разпечатка от интернет /л. 9/. Решаващият правен извод за неправилност на първоинстанционното решение и неоснователност на оспорването е мотивиран с липсващо заличаване на фирмата на едноличния търговец по реда на чл. 60а от Търговския закон /ТЗ/, задължението във връзка с което е в тежест на държавния служител. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК влезлия в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Данните по делото налагат извода, че поставения с искането за отмяна казус не попада в хипотезите на правната норма, тъй като нарушения на съдопроизводствените правила, засегнали или ограничили правото на участие на искателя в делото не се установяват. Извършената служебна справка от търговския регистър след приключване на съдебните прения в касационната инстанция не може да бъде определена като ограничаваща процесуалните права на страната за участие в съдебното производство. Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ЗТР търговският регистър е публичен, със свободен безплатен достъп до него и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и пр. по фирмените дела, осигурен всекиму от Агенцията по вписванията. Публичността на търговския регистър и предоставения свободен безплатен достъп до него налага извода, че приложената интернет разпечатка, удостоверяваща справка по чл. 23, ал. 4 ЗТР, не представлява писмено доказателство по смисъла на чл. 184 ГПК вр. с чл. 171, ал. 2 АПК. Дори да се приеме обратното, приобщаването на писмени доказателства към материалите по делото след приключване на съдебните прения сочи на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което представлява касационно основание за отмяна, а не основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК. С оглед изложеното Върховният административен съд в настоящия петчленен състав намира разгледаното искане за отмяна, подадено на основание чл. 239, т. 5 АПК неоснователно, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 АПК