Решение № 9196 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5116/2014 г.

Решение № 9196 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5116/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Илияна Дончева Дончева-Райчинова и Сергей Траянов Райчинов, от гр. София, чрез техния пълномощник, срещу решение № 6613/31.10.2013 г. и срещу определение № 7536/17.12.2013 г. по адм. д. № 500/2013 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваните съдебни актове за неправилни като постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендират от съда отмяната им и присъждане на разноски. Ответниците по касационната и частната жалба - началникът на РДНСК - Югозападен район и Лигия Иванова Кирова чрез своите процесуални представители намират жалбите за неоснователни, като ответницата Лигия Кирова претендира разноски. Ответницата по касационната жалба Мартина Сергеева Райчинова не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадените касационна и частна жалби. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-367/19.11.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЗР, с която им е наредено да премахнат незаконен строеж "Пристройка към съществуваща едноетажна жилищна сграда и преустройство" като изградени без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за валидност и законосъобразност на атакувания административен акт. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган, въз основа на констативни протоколи, при спазване на материалните и процесуални предпоставки на издаването му. Решението е материално законосъобразно: Съдът е установил релевантните за спора факти и спрямо тях правилно е приложил адекватния материален закон. Изводът на съда, че се касае за строеж в хипотезата на преустройство чрез премахване на носещ зид, изграждане на прозорци и премахване на прозорци и изграждане на пристройка, сочи на строеж, а не на извършен текущ ремонт. Липсата на строителни книжа прави строежа незаконен, която му характеристика е годна да предизвика правната последица премахване. С оглед време извършването на строежа същият не е търпим. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че административният орган е установил съществуването на предвидените в хипотезиса на правната норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 факти, като не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. В разглеждания аспект доводите в касационната жалба са твърдения за недействителност на обжалваната заповед, без да са конкретизирани. Недействителността по принцип може да е нищожност на административния акт или унищожаемост, в каквато насока не се правят разграничения в касационната жалба. Първостепенният решаващ съд е разгледал както валидността на акта, така и неговата законосъобразност съобразно всички възможни основания за отмяна, като крайният му извод се споделя и от настоящата инстанция. Предвид изложеното обжалваното решение не страда от твърдяните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила. По частната жалба: С атакуваното определение съдът е оставил без разглеждане молбата на жалбоподателите за постановяване на допълнително решение, с което да се обяви недействителността на обжалваната заповед с мотива, че е налице произнасяне по цялото оспорване на жалбоподателите. Определението е правилно: Както се посочи по-горе, недействителността има две проявления- нищожност и унищожаемост, като в първия случай се касае до невалидност на оспорения административен акт, а във втория-до незаконосъобразност. Съдът е разгледал обжалваната заповед както с оглед основанията й за валидност, като е изтъкнал доводи за компетентност на органа, така и с оглед твърденията за незаконосъобразност. В тази насока съдът е направил цялостен анализ на обжалвания административен акт както с оглед наведените в жалбата оплаквания, така и служебно съгласно всички законово предвидени в чл. 146 АПК основания за отмяна. Предвид изложеното крайният му извод за искане за промяна на постановения по делото резултат, а не за постановяване на допълнително решение, е правилен. Поради това приетата недопустимост на така предявената молба се споделя и от касационната инстанция. С оглед изхода на спора разноски не следва да се присъждат. Такива са претендирани от ответницата Лигия Иванова Кирова, но доказателства за сторени разноски пред касационната инстанция не се представят. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,