Решение № 6162 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11060/2017 г.

Решение № 6162 от 11.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11060/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 227 във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 1453/03.08.2017 г., постановено по адм. д. № 122/17, по описа на Административен съд гр. В./АС/.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 209 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата, писмените бележки и в съдебно заседание касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отченен обжалвания РА. Претендира разноски. Ответната страна Директор дирекция "ОДОП" – гр. В. при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си гл. йрк. С. Д., в писмени бележки излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-03002515010481-091-001/12.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 379/14.12.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 11. 2014 г. и м. 12. 2014 г. е установено задължение за ДДС в общ размер на 59485, 90 лв. и лихви за забава в размер на 9789, 11 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издадне в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила на ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит през м. ноември 2014 г. по фактури за доставка на: кафе, безалкохолни напитки, бира, вино, водка, уиски и ракия, издаден от [фирма], придружени с опис на стоките по артикули и количество, приемо- предавателен протокол и заявка. Обсъдени са представения договор за периодични доставки на стоки от 01.11.2014 г., договор от 14.11.2014 г. за наем на недвижим имот за срок от 1 месец, договор за превоз сключен между [фирма] и [фирма], в качеството на превозвач, ведно с издадена фактура. За извършения превоз са представени товарителници издадени от [фирма] с товародател [фирма] и получател [фирма], с посочен маршрут и пътни листи от 14.11.2014 г. Подробно са обсъдени от съда предходните доставчици по веригата. През д. п. м. 12/2014 г. ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от [фирма], , придружени с опис на стоките по артикули и количество, приемо- предавателен протокол и заявка. За установено е прието, че през 2014 г. закупените стоки не са отчитани по количество и единична цена, а се завеждат само стойностно по доставна цена по търговски обекти на дружеството. Установено е, че в рамките на всеки обект, стоките са осчетоводени по групи: топли напитки, безалкохолни напитки, алкохолни напитки, други стоки и основни ястия, стоките се изписват само стойностно по кредита на сметка 304 "Стоки" на 31.12.2014 г. по метода на средно- претеглена цена. Складовата програма на дружеството не е обвързана със счетоводната програма. Установено е, че при закупуване, стоката се завежда отделно в счетоводството и в складовата програма, поради което в хода на ревизията е невъзможно да бъде проследено движението на стоките в складовата програма от закупуването им, отчитане на продажбите и отписване на продадените стоки, както и да бъдат установени наличните стоки към 31.12.2014 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, след подробен анализ на предходните доставчици, че дружествата по веригата нямат назначени материално отговорни лица, които да отговарят за съхранение, товарене и разтоварване на стоките в обектите наети едновременно през м. 11/2014 г. от предходния доставчик [фирма] и прекия [фирма] и през м. 12/2014 г. от [фирма] и [фирма] и склад, стопанисван от [фирма] и [фирма]. Съдът е възприел извода на органа по приходите, че не са налице реални доставки между участниците във веригата, тъй като [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] не развиват друга стопанска дейност и в отчетните им регистри са отразени само фактурите по изследваните доставки на стоки, фактури за наем във връзка с нает обект- склад и транспортна услуга от [фирма]. Съдът подробно е обсъдил събраните в хода на ревизията доказателства, както и приетите без оспорване съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза и е достигнал до извода за липса на реално предаване на стоките. Решението е правилно. Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Относно доставчика [фирма] е безспорно установено, че стоките придружени с опис по артикули и количество, приемо- предавателен протокол и заявка са по първоначална доставка по веригата от касатора: т. е. от [фирма] - [фирма]- [фирма]- [фирма] и отново до [фирма]. По идентичен начин е установен и стокооборота по веригата относно доставчика [фирма], а именно: от [фирма] на [фирма], от [фирма] на [фирма], от [фирма] на [фирма] и от [фирма] на [фирма]. Последното дружество-касатор е и превозвач на стоката и към всяка от фактурите по веригата са представени заявки за доставка, приемо-предавателни протоколи за стоката и описи с посочена единична цена, количество и обща стойност на всеки от артикулите с положени подписи за получател и доставчик. Фактурите са включени в счетоводството на дружествата и данъка е начислен. Доставките по веригата са с идентични количества и артикули кафе, безалкохолни напитки, бира, вино, водка, уиски, ракия и джин, поради което не може да бъде споделен довода на касатора за липса на идентичност на стоките, респективно предходност на доставката, с изключение на стоката доставена на [фирма]. каквато идентичност не може да се установи. Действително пет от дружества имат идентично седалище и адрес на управление, на който обаче се намира административната сграда, както и че свързаните лице не са касатора и прекия му доставчик, но предвид общата установена схема на доставките, правилно тези факти са обсъдени от съда, макар и не водещи, но като част от фактическия състав за установяване реалното получаване на стоката. Правилно е прието от съда, че в един и същи ден една стока първоначално е превозена от склад на жалбоподателя, в качеството му на превозвач и продавач, а след това е продадена на други 3 дружества, при което отново се връща при жалбоподателя, което е в противоречие с търговската и житейската логика, поради което стоката не е била превозвана, а само документално са оформени нереални доставки. Всички писмени доказателства като частни удостоверителни документи нямат обвързваща материална доказателствена сила и подлежат на преценка от съда с оглед на всички събрани по делото доказателства. От приходната администрация е поддържана неверността на документите представени в хода на ревизията, като от заключението на вещото лице се установява, че стоката е била натоварена на камиона, и същият е бил претоварен над допустимата маса, както и обем, застрашаващ живота и здравето на участниците в движението, както и целостта на стоката. Установените от вещото лице, изготвило ССЕ записвания в счетоводните книги, следва да се преценява с оглед разпоредбата на чл. 51 ДОПК, според която всички счетоводни записвания се преценят според тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. Правилно АС е приел, че въпреки издаването на необходимите за доставките счетоводни и отчетни документи, те реално не са извършени, тъй като няма фактическо предаване на стока от доставчика на получателя. Този извод е изведен от безспорният факт, че само за едни ден стоката е тръгнала в начална точка и се е върнала в крайна точка, при един и същ търговско-правен субект – [фирма], като разстоянието от единия склад до другия респективно 1 км. и 3 км.. Преценени в съвкупност, всички тези факти, налагат на извода, че липсва реалното предаване на стока между страните по отделните доставки, а само за изкуствено създаден документооборот и перфактуриране на стоки, което макар и документално обосновано не налага на извода на наличие на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Действително конкретни доводи за наличие на данъчна измама не се излагат от органа по приходите, но в практиката си ВАС винаги приема, че само документална обоснованост на доставката, не е основание за признаване на правото на данъчен кредит. Необходимо е установяване на икономическа обоснованост с доказване на реално предаване на стоките предмет на доставката. В тази насока е и практиката на СЕС подробно обсъдена в решението на АС и която се споделя от настоящия състав. В случая не се установява икономическата обоснованост на сделката, тъй като стоката е продадена на три дружества и закупена в един и същи ден, от едно и също лице –касатора, с негов транспорт. Действително получените стоки може да се използват за целите на икономическата дейност на получателя или за последваща облагаема доставка, но в случая именно втората цел е дискредитирана, тъй като не се установява икономическа логика и обоснованост, стоката да бъде продадена в рамките на един ден и получена обратно същия ден от едно и също лице-касатора. Всички останали подробно изложени от съда доводи: относно претоварване на автомобила с който се твърди, че стоката е превозена, че в товарителниците по делото не е посочено количеството на натоварената стока, че счетоводството не е водено аналитично са допълващи извода за наличие на префактуриране на стока, без реалното й получаване. При тези факти, въпреки счетоводните записвания и двустранно подписаните частни свидетелстващи документи се налага извода, че фактурите са издадени без реално осъществена доставка и правилно съдът е приел, че правото на данъчен кредит законосъобразно в хода на ревизията е отказано по реда на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решеине, което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по касация, [фирма] следва да заплати сумата от 2 608 лева, юрисконсултско възнаграждение, за настоящата инстанция. Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,