Решение № 1115 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6331/2014 г.

Решение № 1115 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6331/2014 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 20.03.2014 г. по адм. дело № 5371/2013 г. по описа на Административния съд - София град, с което е бил отменен акта по уведомително писмо № 02 -160-6500/1557 от 1.03.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и изпратил на органа преписката по подаденото от Лютвие Мустафова Исова заявление с уникален идентификационен номер № 764768/1.06.2012 г. за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. за ново разглеждане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено със съответните последици. Ответницата Лютвие Мустафова Исова е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждането на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Лютвие Мустафова Исова подала до Държавен фонд "Земеделие" заявление с уникален идентификационен номер № 376476 от 1.06.2012 г. за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2012 г. Лютфие Исова декларирала за подпомагане 147 броя овце майки, както и един парцел с площ от 50 хектара в землището на село Балканец, община Троян, по Схемата за плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони и по Схемата за агроекологични плащания. Към заявлението било приложено разрешително № 3254/27.04.2012 г. за паша на 100 броя овце за времето от 27.04.2012 г. до 1.10.2012 г. в село Балканец, парков участък № 2, пасищен район "Трите извора", пасище "Трите извора". Според съставения при проверка от дирекция "Национален парк - Централен балкан" при Министерството на околната среда и водите протокол № 10559/25.10.2012 г. Лютвие Исова пашувала на определения й терен от 15.06.2012 г. до 24.09.2012 г. С уведомително писмо № 02-160-6500/1557 от 1.03.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национално доплащане и специфично подпомагане на Лютвие Исова било отказано финансово подпомагане по Схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството, по причина, че при извършените административни проверки не са установено наличието на всички заявени животни. Съгласно заключението на назначената от съда експертиза, към датата 10.06.2012 г., в интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните са били регистрирани 147 броя овце майки, собственост на жалбоподателката, които към тази дата са се намирали в животновъден обект № 4331-0089 в село Анево, община Сопот. Към датата 19.09.2012 г. в животновъден обект № 4331-0089 са били регистрирани 48 броя овце майки, а в животновъден обект № 5634-0131 в село Балканец, община Троян -100 овце майки. Животните в обект № 5634-0131 предстояли там от 15.06.2012 г. до 23.09.2012 г. Както е посочено в представените ветеринарномедицински свидетелства за транспортиране на животни, животните са били транспортирани от село Анево в село Балканец и обратно, като описаните в свидетелствата животни напълно съвпадат с тези, посочени като липсващи в оспореното уведомително писмо. По данни в Интегрираната система за администриране и контрол, жалбоподателката не е регистрирала временен животновъден обект за 2012 г., като на нейно име фигурирал само обектът в село Анево. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на принципа за истинност и принципа на служебното начало, които задължават административния орган да събере всички необходими доказателства, относими към правилното разрешаване на поставения пред него въпрос, и да основе решенията си на действителните факти от значение за случая. При издаване на административния акт не били съобразени и материалноправните предпоставки за участие в схемите за национални доплащания, предвидени в чл. 7 от Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане. Според предвиденото в нормативния акт, право на подпомагане по Схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанствата си най-малко 50 овце майки или кози майки или овце майки и кози майки, регистрирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти, поддържана от Българската агенция по безопасност на храните и продължат да отглеждат най-малко 80% от заявените овце майки и/или кози майки, не по-малко от 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. Към датата на подаване на заявлението за подпомагане и към 10.06.2012 г. жалбоподателката е отглеждала в стопанството си 147 броя овце майки, регистрирани в Система за идентификация и регистрация на животните. Към датата на административната проверка, въз основа на която бил издаден обжалвания акт, всички заявени за подпомагане овце майки, идентифицирани чрез ушните им марки, са били налични, в собственост на жалбоподателката и отглеждани от нея. Съдът посочил, че през 2012 г. в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на името на Лютвие Исова е бил регистриран животновъден обект № 4331-0089. Животновъдният обект № 5634-0131 не е бил регистриран в системата през 2012 г., но от приетото експертно заключение се установявало, че за предходната 2011 г. този обект е регистриран в системата на името на жалбоподателката. Не съществувало нормативно изискване за регистриране на обектите всяка година. Същевременно правото на подпомагане било свързано с реалното отглеждане на заявените животни в посочения срок от 100 дни, а изискването за вписване в регистъра - с възможността за проследяване на движението на животните. С тези мотиви административният съд отменил акта по уведомително писмо № 02-160-6500/1557 от 1.03.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и изпратил преписката на органа за ново разглеждане. Касационната инстанция намира, че решението не противоречи на материалния закон. Административният съд е направил някои неточни фактически констатации, които не кореспондират със съдържанието на доказателствените източници, но това не се е отразило на правните му изводи. Съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (в редакцията съгласно ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация в Българската агенция по безопасност на храните. Българската агенция по безопасност на храните е официалният компетентен орган за идентификацията на животните, който поддържа компютризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти. Системата за идентификация и регистрация на животните в разплащателната агенция, която се ползва при извършването на административни проверки, се поддържа от Българската агенция по безопасност на храните (чл. 30, ал. 4, т. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители ), така че регистрираните в едната система данни следва да се отразяват и в другата. До изменението на чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (изм. ДВ, бр. 7 от 25 януари 2013 г.) земеделските производители са регистрирали само собствени животновъдни обекти. След изменението на разпоредбата е въведено задължение и за регистрацията на обекти от лица, които са техни ползватели. С оглед на действащата към 2012 г. нормативна уредба, Лютвие Исова не е следвало да регистрира животновъден обект като ползвател по причина на временното транспортиране на част от отглежданите от нея животни в животновъдния обект в село Балканец. Тя не е била длъжна и да подновява регистрацията при положение, че регистрацията на животновъдния обект е безсрочна (чл. 137, ал. 8 ЗВМД). Що се отнася до промените във вписаните обстоятелства, те подлежат на регистрация по заявление на собственика или ползвателя на обекта. Противно на възприетото от административния съд, от събраните писмени доказателства и от експертното заключение се установява, че на името на Лютвие Исова е регистриран само един животновъден обект - обект № 4331-0089 в село Анево. Животновъдният обект № 5634-0131 в село Балканец не е регистриран на нейно име, което не означава, че изискванията за подпомагане не са били изпълнени. Както вярно е преценил административният съд, Лютвие Исова има право на подпомагане, тъй като отглежда в стопанството си 147 броя овце майки и продължава да го прави в течение на повече от 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. Временното транспортиране на животните в друг обект не означава, че те не се отглеждат в стопанството й, тъй като по определението, дадено в чл. 1, т. 36 от допълнителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност, "животновъден обект" е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории. Настаняването на част от животните в друг обект през лятото на 2012 г. е регистрирано в системата на Българската агенция по безопасност на храните. След като животните са идентифицирани и фактически се отглеждат от земеделския производител, не е имало основание за отказ за отпускането на субсидията. Постановеното в този смисъл решение на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд