Решение № 1054 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11869/2009 г.

Решение № 1054 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11869/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Илия Заваринов Терзиев от гр. Велинград, "Бялата скала" № 11, представител на ЕТ "Димси 91", против Решение № 911 от 2.07.2009 г. на Пловдивски административен съд, по адм. д. № 1594 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 651/3.04.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пазарджик, потвърден с Решение № 512/15.07.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2004 г. общо в размер на 3 759,50 лв. по фактури, издадени от "Сигма ойл 2001" ООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост, в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуални правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че са представени достатъчно доказателства за реалността и счетоводното отразяване на доставките на горива и че само неоткриването на доставчика не следва да бъде основание за санкциониране на получателя с отказ на данъчен кредит. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна. Първоинстанционният съд е съобразил неоткриването на прекия доставчик, както в хода на ревизионното производство, така и в последствие /потвърдено с неоспорено заключение на вещо лице/ и следващата от това липса на доказателства, както за начисляване на ДДС в счетоводството на доставчика, съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС /отм./, така и за реалност на доставките на гориво. Обсъден е подробно и РА, издаден на правоприемника на доставчика по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 предл., първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,