Решение № 15714 от 29.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16152/2010 г.

Решение № 15714 от 29.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16152/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Кеворк Геворкян от гр. Пловдив срещу решение № 241 от 2.11.2010 г. по преписка № 159/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е прекратена преписката, образувана по подадена от него жалба вх. № 44-00-2497/26.07.2010 г. срещу Църковно настоятелство при църква "Сурп Кеворк" гр. Пловдив и Арменска апостолическа църква гр. София. Подробни съображения се излагат в жалбата. Процесуалният представител на КЗД изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока за обжалване. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред комисията е образувано по жалба на Кеворк Геворкян срещу Църковно настоятелство при църква "Сурп Кеворк" гр. Пловдив и Арменска апостолическа църква гр. София като цяло, за дискриминация по признака "народност", тъй като позовавайки се на чл. 47 от Устава на църквата, членовете на църковното настоятелство не са го допуснали до участие в отчетно-изборно събрание на органа, проведено на 5.12.2009 г. Жалбоподателят е гражданин на Република Армения със статут на постоянно пребиваващ в Република България от 1997 г., определящ се като вярващ и принадлежащ към Арменската апостолическа православна църква, който живее в Пловдив и посещава службите на находящата се в града църква "Сурп Кеворк". Следвайки принадлежността си към съответното вероизповедание, през 2009 г. е проявил желание да участва в събранията на църковното настоятелство при църква "Сурп Кеворк". В тази връзка се явил на организираното от настоятелството отчетно-изборно събрание на 5.12.2009 г., при извършване на регистрацията на присъстващите не е бил допуснат до участие в събранието, тъй като не е отговарял на изискванията на чл. 47 от Устава на Арменската апостолическа православна църква в България, който гласи: "Избиратели и избирателки са арменците от населеното място с арменогригориянско вероизповедание, пълнолетни и български граждани", а жалбоподателят не е отговарял на последното изискване да е български гражданин. Прието е, че съгласно от решение № 5 от 11.06.1992 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 11/1992 г. и чл. 4, ал. 2 от Закона за вероизповеданията е забранено държавно администриране на вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции, каквото би било издаването на решение от Комисията за защита от дискриминация. Цитирани са мотиви от решение от 16.09.2010 г. на Европейския съд по правата на човека по делото Светия синод на БПЦ (митрополит Инокентий) срещу България, в което е прието, че нарушаването на Конвенцията, установено по делото се отнася до намеса на държавата във вътрешната организация на църквата и нейното ръководство и че такива действия биха представлявали вмешателство във вътрешната автономия на Българската православна църква, действията на държавата, с които е нарушен чл. 9 от Конвенцията не засягат правата на собственост, а са намеса в свободния избор на църковно ръководство. Направен е извод, че КЗД няма правомощия да се произнесе дали разпоредбата на чл. 47 от Устава на Арменската апостолическа православна църква съдържа дискриминационни елементи или е пропорционална мярка, която преследва законна цел. Възразява се от жалбоподателя, че религиозните общности са подчинени на вътрешноправовия ред, като са задължени да зачитат правата на всички хора вън или вътре в религиозната общност, в случая индивидуалното право противостои на правото на автономия и защитавайки индивидуалното право държавата е длъжна да се намеси. Счита се, че всяка намеса на държавата, която е законосъобразна и пропорционална на преследваната цел е допустима, а намесата на държавата е задължителна там, където е налице грубо посегателство върху индивидуални права. Решението е законосъобразно. Съгласно чл. 13, ал. 2 от Конституцията на РБългария, религиозните институции са отделени от държавата. Както е посочено в мотивите на решение № 5 от 11.VI.1992 г. на КС на РБ по конст. д. № 11/92 г. "държавата чрез своите органи и институции не може да се намесва и да администрира вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции. Това се регулира от уставите и другите им вътрешноорганизационни правила. Това следва от разпоредбата на чл. 13, ал. 1, че вероизповеданията са свободни (както в личностен план, така и институционално), и от изричния текст на чл. 13, ал. 2, съгласно който религиозните институции са отделени от държавата". Посочено е в т. 4 от решението на КС, че е недопустима държавна намеса и държавно администриране на вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции, както и в тяхното обществено проявление освен в посочените вече случаи на чл. 13, ал. 4 и чл. 37, л. 2 от Конституцията. Изключенията са следните: когато религиозните общности и институции се използват за политически цели - чл. 13, ал. 4 и когато действията им са насочени срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани - чл. 37, ал. 2. Посочено е от комисията, че други граждани по смисъла на тази разпоредба са лица различни от изповядващите посоченото вероизповедание, съответно непринадлежащи към конкретната религиозна общност, поради което отказът жалбоподателя да бъде допуснат във вътрешноорганизационния живот не попада в изключенията, посочени в чл. 37, ал. 2 от КРБ и държавата чрез нейните административни органи, какъвто е КЗД, следва да се въздържа от вмешателство във вътрешните отношения на съответната религиозна общност (институция). Член 4, ал. 2 от Закона за вероизповеданията гласи, че държавната намеса във вътрешната организация на религиозните общности и религиозните институции е недопустима. Безспорно е, че автономията на религиозните общности включва правото им да избират свое ръководство, както и да определят вътрешноорганизационния си живот. Неоснователно е позоваването на чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр., който дава правомощия на КЗД да прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики, тъй като църковното настоятелство не е такъв орган, счита се, че не е забранена държавната намеса в религиозните права, а е забранена произволна намеса. Цитират се част от решаващите мотиви на ЕСПЧ по делото Хасан и Чауш срещу България, абзац 62, че "Участието в живота на общността следователно представлява изповядване на дадената религия, защитено от чл. 9 на Конвенцията. Когато става въпрос за организацията на религиозната общност, чл. 9 трябва да бъде тълкуван в светлината на чл. 11 от Конвенцията, предоставя гаранции срещу неправомерната държавна намеса в живота на сдруженията ... Тази защита директно обхваща не само организацията на общността като такава, но също и ефективното ползване на правото на свобода на религията от всичките й активни членове". Жалбоподателят не се позовава изрично на нарушение на чл. 9 от КЗПЧОС относно свободата на религията. Действително в посоченото решение се съдържат мотиви, че участието в живота на общността представлява изповядване на дадена религия, защитено от чл. 9 на Конвенцията. В случая може да има намеса със законосъобразна цел, но тя не е предвидена в закона и на конституционно ниво. Касае се за приложимия правен режим, който не може да бъде атакуван поради противоречие с Конвенцията. Оспореният пред комисията отказ жалбоподателят да участва в отчетно-изборно събрание е на църковното настоятелство и не е свързан с упражняването на граждански права. Неоснователно е позоваването на решение 259/23.11.2010 г. на КЗД, тъй като касае установяване на извършен тормоз от църковен служител на лице извън църковната общност, което не е във връзка с вътрешноорганизационен живот. Забраната на държавата за намеса във вътрешноорганизационния живот на църковните общности е ограничена до забраната да се извършват престъпления предвидени в наказателното законодателство на страната и на други правонарушения, засягащи правата и свободите на други граждани, в случая не е налице изключението по чл. 37, ал. 2 от Конституцията на РБ. Държавните органи не могат да се намесват във вътрешноорганизационния живот на религиозната общност и да установяват дискриминация, вкл. по признак "гражданство". КЗД правилно е приела, че няма правомощия за се произнесе за наличието на дискриминация в рамките на организационната автономия на Арменската апостолическа православна църква, който принцип гарантира свободата на вероизповеданията. Воден от изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,