Решение № 6958 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2340/2009 г.

Решение № 6958 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2340/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу Решение № 1577/24.11.2008 г., постановено по адм. д. № 2498/07 г. по описа на Административен съд - гр. Варна (АС), с което е отменен Ревизионен акт № 1900229/27.08.2007 год. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Силистра, в частта потвърдена с Решение № 792/06.11.2007 год. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че в хода на данъчната ревизия не са събрани доказателства досежно приложението на чл. 64 от ЗДДС (отм.), тъй като не е установен факта на реалност на доставката, а представените допълнителни доказателства пред съда, които са взети предвид при изготвяне заключението на вещото лице са съставени за целите а процеса и на следващо място в част от товарителниците е посочен друг превозвач, а не "Инфомик Транс" ООД. Подробни доводи излага досежно наличие на предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО. Моли да бъде отменено решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата от "Инфомик Транс" ООД гр. Силистра, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 1900229/27.08.2007 год. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Силистра, в частта потвърдена с Решение № 792/06.11.2007 год. на директора на дирекция "ОУИ" -Варна при ЦУ на НАП, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 12.2006 г. в размер на 24 018,40 лв. и задължения за корпоративен данък в размер на 18340,50 лв. и лихви 1063,22 лв. В частта относно констатациите, във връзка с непризнаване правото на данъчен кредит за период м. 12.2006 год., по доставки на "Манаус комерс" ООД и "Бе ге ин" ЕООД с предмет складиране, товаро-разтоварни операции, съдът е приел, че в хода на ревизията при извършена насрещна проверка на доставчиците е установено, че фактурите са включени в отчетния регистър, услугата е извършена във връзка със сключен договор, данъка е начислен в счетоводството на доставчиците, дружествата разполага с техническа и кадрова обезпеченост за извършване на услугата. Съдът е обсъдил приетите по делото договори за складиране от 9.01.2006 год., съгласно който жалбоподателят в качеството на възложител, възлага на "Манаус комерс" ООД - изпълнител да съхранява и складира стоки в склад в гр. Варна, Западна промишлена зона., договор за наем на склад от 19.11.2002 год. и договор за складиране от 09.01.2006 год. сключен между жалбоподателя и "Инфомик транс" ООД като възложител, за складиране и съхранение на стоки в склад находящ се в гр. Варна, Западна промишлена зона". В хода на ревизията са представени и приети по делото приемо-предавателни протоколи между дружеството и "Манаус-комерс" за складирани керемиди. При извършена насрещна проверка на "Брамак покривни системи" ЕООД, е представен договор с "Минстрой Холдинг" АД сключен през 2006 год., примерен екземпляр от договор за покупко-продажба на бетонови керемиди, капаци и принадлежности, произведени от "Брамак покривни системи" ЕООД, списък на дистрибуторите на дружеството, договор за превоз на товари от 29.09.2005 год. сключен с "Инфомик транс" ООД. От неоспорените заключения на вещите лица, съдът е приел, че след анализ на представените превозни документи товарителници и пътни листи, които са приети по делото, в рамките на осъществените доставки от производителя "Брамак покривни системи" ЕООД до крайните получатели на стоката има предаване на стоки в складовете на "Манаус комерс" ООД и на "Бе ге ин" ЕООД в Западна промишлена зона, гр. Варна. Предаването е извършвано в периода от 04.01.2006 год. до 11.12.2006 год. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че жалбоподателят е оборил доводите на приходната администрация в обжалвания РА, свързани с клаузите на представеният договор с "Брамак покривни системи" ЕООД, съгласно които всички разходи на превозвача (жалбоподателя) във връзка с разтоварване, натоварване и престой на превозвания товар са за сметка на товародателя. При липса на префактуриране на "Брамак покривни системи" ЕООД на услуги- складиране и товаро-разтоварни операции по процесните фактури органа по приходите е приел, че липсва реално извършена доставка по чл. 6 от ЗДДС (отм.). До този извод съдът е достигнал като е приел, че икономическата обоснованост на сключените между жалбоподателя и контрагентите му договори не следва да бъде анализирана като самостоятелно основание, а след анализ на всички събрани доказателства. В тази насока съдът се е позовал на представените по делото товарителници, пътни листи, приемо-предавателни протоколи, заключението на ССЕ, от което се установява, че в рамките на осъществените доставки от производителя до крайните потребители има действително предаване на стоки в складовете на "Манаус-комерс" ООД и "Бе ге ин" ЕООД, съгласно предмета на сключените между страните договори и е достигнал до извода, че е налице реална доставка на услугата предмет на процесните фактури. Позовава се и на събраните в хода на ревизионното производство данни за наличието на техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за извършване на услугата - складови бази и нает персонал Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Както правилно е приел съдът, по делото няма спор относно наличието на предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.) с изключение на реалността на доставката на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Основния довод на органа по приходите да приемат липса на реалност на доставката е уговореното в договора между "Инфомик Транс" ООД и "Брамак покривни системи" ЕООД, че всички разходи на превозвача ("Инфомик Транс" ООД) във връзка с разтоварване, натоварване и престой на превозвания товар са за сметка на товародателя - "Брамак покривни системи" ЕООД. От "Брамак покривни системи" ЕООД не е извършено префактуриране на процесните услуги - складиране и товаро-разтоварни операции. Подробни доводи в тази насока са изложени и в касационната жалба, които настоящият състав намира за неоснователни. Както правилно е приел АС, релевантен е факта дали процесните услуги са реално извършени между конкретните страни, а не какви биха били последващи отношения във връзка с извършените разходи между "Инфомик Транс" ООД и "Брамак покривни системи" ЕООД. Действително в част от приетите по делото товарителници е посочен друг превозвач, а не "Инфомик Транс" ООД, но от заключението на вещото лице се установява, че "Инфомик Транс" ООД е сключило договори с дружествата "Крис комерс 77" ЕООД, "еуфорбия" ЕООД и ЕТ "Ванис" за извършване на транспортни услуги. Тези договори не се съдържат в кориците на делото, въпреки че вещото лице е заявило в заключението си, че са приложени по делото и се е запознало с тях. В тази си част заключението не е оспорено от процесуалния представител на касатора, който е присъствал в съдебно заседание при приемането му, поради което правилно съдът го е кредитирал изцяло като неоспорено и компетентно изготвено. Обстоятелството кой е извършил транспорта ("Инфомик Транс" ООД или друго дружество) е ирелевантен, тъй като предмет на установяване реалността на доставката не е транспортни услуги, а услугите по съхранение и складиране на материали въз основа на сключен договор за складиране. От приетите по делото договори за складиране от 09.01.2006 год., между "Инфомик Транс" ООД и "Манаус комерс" ООД, договор за наем на склад от 19.11.2002 год. и договор за складиране от 09.01.2006 год. сключен между "Инфомик Транс" ООД и "Инфомик транс" ООД като възложител, за складиране и съхранение на стоки и от извършената насрещна проверка на доставчиците се установява, че последните разполагат с кадрова и техническа обезпеченост за извършване на услугата. В приетите като неоспорени от проц. представител на касатора 45 броя товарителници, изпращач на стоката е "Брамак покривни системи" ЕООД с печат и подпис на представител на дружеството, поради което и предвид заключението на вещото лице, че при проследяване движението на товарите от производителя до получателя на стоката има предаване на стоки в двата склада на "Манаус-комерс" ООД и "Бе ге ин" ЕООД, като броя на предадените съответства на броя на излезлите количества палети, правилно съдът е приел, че процесните услуги са реално осъществени. При така установеното и безспорния факт на начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС и платен по ДДС-сметката в същия данъчен период, то правилно съдът е приел, че са налице кумулативните изисквания на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на данъчен кредит за получателя по доставката - "Инфомик Транс" ООД В частта относно преобразуване на финансовия резултат на "Инфомик Транс" ООД в посока увеличение със сумата от 120092 лева, на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.), от фактическа страна съдът е приел, че в счетоводството на дружеството-жалбоподател за 2006 год. са отчетени разходи за външни услуги по процесните фактури № № 115/12.12.2006 год. издадена от "Манаус комерс" ООД за 41 957 лв. и № 1597/18.12.2006 год. издадена от "Бе ге ин" ЕООД за 78 135 лв. По мотивите досежно установената реалност на процесните доставки съдът е приел, че преобразуването на ФР на дружеството със сумата по процесиите фактури е незаконосъобразно. В ревизионния акт липсват констатации за отчитане на разходите в нарушение на счетоводното законодателство. Установена е и документална обоснованост на направените разходи. Решението в тази си част, също е правилно. В съответствие с установената реалност на процесните доставки, правилно съдът е приел, че не са налице основанията на чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.) и незаконосъобразно на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) е увеличен финансовия резултат на дружеството. Не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2 т. 13 от ЗКПО (отм.), тъй като не са установени сделки съгласно глава първа, раздел IV от закона. За да извършат преобразуването на ФР, органите по приходите са се позовали на факта, че сделките са сключени в отклонение на данъчното облагане (хипотезата на чл. 14 от ЗКПО) отм. (, като са се позовали на липсата на предпоставките на чл. 6 от ЗДДС) отм. (, което с оглед изложеното досежно реалността на доставките, правилно е приел съдът, че е незаконосъобразно. С РА на основание на чл. 23, ал. 2, т. 10, поради липса на документална обоснованост е увеличен финансовия резултат на дружеството със сумата от от 2178 лева, за която е прието, че е налице несъответствие между действителния разход по ф-ра № 319/02.10.2006 г. (22 лева) и отчетения такъв за 2006 г. по същата фактура - 2 200 лева. Видно от жалбата с която е сезиран АС, жалбоподателят е оспорил РА в частта на увеличението на ФР за 2006 г. със сумата от 120092 лева по процесните доставки на "Манаус комерс" ООД за 41 957 лв. и "Бе ге ин" ЕООД за 78 135 лв. Въпреки липсата на конкретни доводи относно увеличението на ФР със сумата от 2178 лева, в жалбата не се съдържа и искане за отмяна изцяло на определения за внасяне корпоративен данък в размер на 18 340,50 лева, поради което като е отменил РА и в частта на преобразуването на финансовия резултат на дружеството в посока на увеличение със сумата от 2178 лева на чл. 23, ал. 2, т. 10, съдът е постановил недопустимо решение, което въпреки липса на довод в тази насока в касационната жалба, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК следва да бъде обезсилено, поради липса на обжалване в тази част. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, I отделение