Решение № 6406 от 27.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6380/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 379/31.03.2023 г. на Административен съд София област (АССО), постановено по адм. дело 403/2022 г. С обжалваното решение е отменен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, за кампания 2019 г., изх. 01-6500/2403 от 18.02.2022 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно постановено в противоречие с материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Оспорва изводите на съда, че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон и че не е мотивиран. Твърди, че Г. Н. е уведомен, че се открива производство за прекратяване на многогодишния ангажимент, тъй като е установено, че представения от него сертификат не отговаря на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 4/2015 г.). Твърди, че тъй като земеделският производител не е представил документ, че всички одобрени земеделски площи са преминали периода на преход и че е произведена продукция от земеделска култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респ. декларираните по мярката парцели в годината на издаване на документа, ДФЗ е отказал предоставяне на финансова помощ и е прекратил ангажимента. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата на Г. Н. се отхвърли. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрк. Велева. Ответникът по касация Г. В. Н. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация се представлява от адв. Паунова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. По делото от фактическа страна е установено следното: Видно от Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, изх. 02-230-6500/404 от 24.02.2016 г. Г. В. Н. е одобрен за участие по мярка 11, направление Биологично растениевъдство. Одобрените площи са посочени в Таблица 1 на писмото, като през 2015 г. те са общо 3,58 ха. В писмото за одобрение е посочено, че най-късно до 30 септември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, подпомаганите лица са длъжни най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът следва да удостоверява наличие на биологична продукция, съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4/24.02.2015г. С Уведомително писмо изх. 01-6500/2403 от 12.05.2021 г. Г. В. Н. е уведомен, на основание чл. 26, ал. 1 АПК, че се открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания 2019 г. В уведомителното писмо е посочено, че при извършени административни проверки, на основание чл. 46, ал. 1 Наредба 4/2015 г., е установено, че представеният от него документ не отговаря на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от посочената наредба, всички парцели да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели, в годината на издаване на документа. Посочено е, че административната проверка се извършва като геометриите на парцелите от кампанията на последното подадено заявление се пресичат географски със слой Обединена геометрия на парцелите с предоставен сертификат, който включва геометрията на всеки парцел, за който е представен сертификат, отговарящ на изискванията. Резултатите от административните проверки са изложени в Приложение 1, което е неразделна част от писмото. От таблици 1 и 2 на Приложение 1 съдът е установил, че декларираната площ за 2019 г. е 4,55 ха, от която площта със сертификати, обединена, е 3,43 ха, площта, заявена само като угар е 0 ха; по парцели: за парцел 58648-55-31-4 с декларирана площ от 0,16 ха и за парцел 58548-55-32-1 с декларирана площ от 0,95 ха не са налице сертификати, отговарящи на изискванията. Уведомително писмо изх. 01-6500/2403 от 12.05.2021 г. е връчено на Г. В. Н. на 09.06.2021 г. Г. В. Н. е подал Възражение вх. 01-6500/2403 от 16.06.2021 г. В същото относно парцел 58548-55-31-4 по таблица 2 на Приложение 1 с площ от 0,16 ха /част от поле по КВС 270082/ е посочил, че не е отразено добитото от земеделския производител (ЗП) през 2019г. количество сено, а именно 180 кг., декларирано пред ДФЗ с декларация от контролиращото лице Балкан Биосерт ООД, представена като допълнение към сертификат BG1347А/1-19 от 11.10.2019г. и потвърждението към него. Посочено е, че парцел 58548-55-31-4 като част от поле по КВС 270082 е силно мочурлив и с наличие на високи подпочвени води, като през всички години на подпомагането от тази част ЗП е добивал сено, което е с лошо качество, изоравал е земята и я е поддържал в угар. Посочил е, че след консултации с представители на ДФЗ през 2019 г. е обявил количеството добито сено чрез декларация, като допълнение към сертификат BG1347А/1-19 от 11.10.2019 г. и потвърждението към него. Относно другия парцел, посочен в таблица 2 от Приложение 1 към писмото на ДФЗ, с 58548-55-32-1, с площ от 0, 95 ха, е посочил, че за 2019 г. същият е деклариран като угар, т.к. земята е била оставена да почине и да възстанови качествата си след отглеждане на лимец през 2018г., чието количество е посочено в сертификат BG 1347А/1-18 от 12.10.2018 г. и потвърждението към него, издадени от Балкан Биосерт за 2018 г., а именно 855 кг. Посочено е, че през следващата 2020 г. от същия този парцел са добити 95 кг семена фацелия, което количество също е отразено в сертификата и потвърждението за него за 2020г. сертификат BG 1347А/1-20 от 09.10.2020г. С възражението са представени цитираните в него сертификати, потвърждения и декларация. Представено е и писмо изх. 94-2212 от 30.12.2020 г. на Министерството на земеделието, с което по повод отправено от Николов възражение вх. 94-2212 от 21.12.2020г. относно неизплатена финансова помощ за кампания 2019 г. по Наредба 4/24.02.2015г., ЗП е уведомен, че при извършената проверка в Регистъра на производителите, преработвателите, и търговците на земеделски продукти и храни, произведени по биологичен начин, информацията за стопанството на ЗП Г. Н. е въведена коректно от контролиращото лице Балкан Биосерт ООД. Посочено е, че въпросите за неполучено плащане не са от компетенциите на дирекция Биологично производство. От заявлението за подпомагане на ЗП за 2019 г. съдът е установил, че същият е запознат със задължението си да представи копие от сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологично производство, поне веднъж за [възраст] задължение, издадени от контролиращото лице. Установено е и (от Таблица на заявените площи за подпомагане по направления и дейности от мярка 11 Биологично земеделие, ПРСР 2014-2020г.), че за 2018 г. БЗС 58548-55-31-4 като част от поле по КВС 270082 с площ от 0,16 ха е заявен като угар, а за 2019 г. са заявени като угар същата площ от 0,16 ха и площта на парцел 58548-55-32-1, с площ от 0,95 ха, или общо 1,1 ха. Общо заявената площ по мярката с поет ангажимент е 4,55 ха. Към заявлението е приложен Анекс към договор за контрол и сертификация 2727/25.02.2015г., сключен на 10.05.2019 г. между Г. Николов и Балкан Биосерт ООД, в качеството му на контролен орган. В сключения анекс е инкорпорирана таблица, съдържаща данните на площите от стопанството на ЗП, които са в процес на биологична сертификация в съответствие с изискванията за биологично производство. Данните за заявените площи, преходен период, отглеждани култури и т.н. съвпадат с тези по подаденото заявление за подпомагане за 2019г., т.е., площите съответно от 0,16 ха и 0,95 ха са заявени като угар за кампания 2019 г. Компетентността на издателя на акта съдът е установил от представената Заповед 03-РД/2891 от 16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. При така установеното от фактическа страна решаващият съд от правна страна е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. В тази връзка е приел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за опорочаване на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК неспазване на установената форма поради неяснота на правното и липса на фактическо основание. Констатирал е, че от съдържанието на писмото не ставало ясно кой не са изпълнените изисквания респ. каква насока е непълнотата или липсата на данни в представения от ЗП документ за удостоверяване на съответствието на произвежданата от него растителна продукция с правилата за биологично производство. Посочил е, че тази неяснота е преодоляна чрез наличието на препращане към предхождащото оспорения акт писмо изх. 01-6500/2403/12.05.2021 г. За да отмени Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, за кампания 2019 г., изх. 01-6500/2403 от 18.02.2022 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ съдът е приел, че същият е опорочен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в противоречие с материалния закон. В тази връзка и след анализ на разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4/2015 г., чл. 48, ал. 9 от Наредба 5 от 3.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица (Наредба 5/2018 г.), в редакцията ѝ към ДВ бр. 93/2018 г.) и позовавайки се на представените от Г. Н. с Възражение вх. 01-6500/2403 от 16.06.2021 г. документи, приети като доказателства по делото, е посочил, че изискванията на посочените разпоредби са изпълнени. Посочил е, че видно от Сертификат BG 1347А/1-19 и писмо относно решение за сертифициране като неразделна част от сертификата за кампания 2019 г., за парцел 58548-55-32-1, като част от поле по КВС 270080 и 270079, в полето за произведена продукция от парцела е посочено угар. Със заявлението за подпомагане за 2019 г. същата площ е заявена като угар. По този начин площта е посочена и в таблицата, инкорпорирана в анекса от 2019 г. към договора между ЗП и контролиращото лице. В Сертификат BG1347А/1-18 и писмо относно решение за сертифициране като неразделна част от сертификата за кампания 2018 г. за парцел 58548-55-32-1 е отразена продукция от лимец 855 кг., във втора година на преход. Поради тази причина е приел, че с удостоверителния документ за 2018 г. са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 4/2015 г. в приложимата ѝ редакция. Заявяването на парцела като угар е приел, че е допустимо предвид чл. 34, ал. 1 и 2 от Наредба 4/2015 г. Относно БЗС 58548-55-31-4, част от поле по КВС 270082, с площ 0,15 ха, е посочил, че във възражението си ЗП е отразил, че парцелът е деклариран като угар през цялото време на подпомагане по мярката, тъй като земята е силно мочурлива, с високи подпочвени води, което се установявало от заявлението за подпомагане за 2019 г. и анекса към договора с контролиращото лице. Поради тази причина в сертификата за 2019 г. не е посочена произведена продукция от площта, а е отбелязано угар. Такива са отбелязванията за площта и в сертификационния документ за 2018 г., което е в съответствие с чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 4/2015 г. Посочил е и, че ЗП за 2019 г. е добил от парцела 180 кг. сено. Количеството и видът на тази продукция не са включени като данни в сертификата и писмото относно решението за него за 2019 г., но в последствие контролиращият орган е издал документ Декларация изх. 9583/08.10.2020 г., която съдържа всички необходими данни и отговаря на изискванията за удостоверяващ документ по чл. 33, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба 4/2015 г., съответно чл. 48, ал. 9 от Наредба 5/2018 г. Посочил е, че в нарушение на чл. 35 АПК административният орган не е взел посочените по горе обстоятелства, вкл. след изричното им релевиране във възражението, предхождащо издаването на оспорения акт, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ако ги беше взел предвид е щял да достигне до други изводи. Решението е неправилно. Изводите на съда, че са налице основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК за отмяна на административния акт са неправилни. Видно е от доказателствата представени по делото, че ЗП не получил сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното производство, както и че не е представил за всеки един от подпомаганите парцели доказателство за произведена (от конкретния парцел) биологична продукция. Установява се от същите, че макар през 2019 г. всички заявени парцели да са със статус биологичен, за два от тях няма доказателства за произведена биологична продукция. В оспорения акт Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за кампания 2019 г., изх. 01-6500/2403 от 18.02.2022 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е посочено, че многогодишният ангажимент се прекратява поради неизпълнение на задълженията по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4/2015 г., а именно не са спазени изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5. Член 33, ал. 1, т. 2, в редакцията му към датата на издаване на акта, предвижда, че подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3, са длъжни до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция.