Решение № 10259 от 22.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4376/2013 г.

Решение № 10259 от 22.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4376/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Павлов Манов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново срещу решение № 18 от 1.02.2013 г. по адм. дело № 712 по описа за 2012 г. на административния съд - Велико Търново. С него по жалба на "Совата 2004" ЕООД е отменен ревизионен акт № 041102995 от 2.04.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 341 от 2.07.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново относно отказано право на данъчен кредит за данъчни период от 1.07.2011 г. до 30.09.2011 г. общо в размер на 8 121.75 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на търговското дружество и се присъдят съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Совата 2004" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Найден Димитров. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция и представя списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Велико Търново е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 041102995 от 2.04.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден с решение № 341 от 2.07.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на "Совата 2004" ЕООД и с него е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07., м. 08 и м. 09.2011 г. общо в размер на 8 121.75 лв. по 9 броя фактури, издадени от "Агрария сървиз" ЕООД, понеже не са налице данни за реално осъществени доставки на услуги по смисъла на чл. 9 и данъчни събития по чл. 25 от ЗДДС, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Ревизираното търговско дружество е регистрирано като земеделски производител от 24.03.2009 г. и за ревизирания период дейността му е свързана с обработката на лозов масив в с. Совата, община Свищов. В хода на ревизията на ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ от 25.10.2011 г., в изпълнение на което са представени исканите документи. Връчено е ИПДПОЗЛ от същата дата и на прекия доставчик " "Агрария сървиз" ЕООД, в резултат на което също са представени исканите документи. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните многобройни доказателства, включително съдебно-счетоводна и съдебно-аграрна експертизи и възраженията на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е изложил подробни, точни и аргументирани правни изводи и съображения, които се споделят от настоящия съдебен състав и не могат да бъдат квалифицирани като порок в съдебното решение, както некоректно се твърди в касационната жалба. По делото безспорно е установено, че ревизираното дружество е собственик на имотите, които са включени в процесното лозе с площ от 1 284.6 дка, като същите са обработвани и са извършвани култивиране, окопаване с мотика и извличане на филизи, което се установява и от експерта по съдебно-агрономическата експертиза. По делото са събрани и гласни доказателства, разпит на свидетелите Ан. Николов и Марг. Иванова, агротехници при дружеството - пряк доставчик. Констатирано е също от експерта, че осъществяването на тези дейности е рутинно и необходимо, като същата е в изпълнение на договор от 4.01.2011 г., сключен между страните по доставките, с характер на рамков, в който е посочена услугата като вид, място и цена. При проверката от експерта е установено, че дружеството - изпълнител има ДА и работници при него, т. е. технически и кадрови потенциал за осъществяване на процесните услуги. От съдебно-счетоводната експертиза, която е проверила счетоводствата на двете дружества, страни по него, е видно че те са водени редовно, съставени са всички първични счетоводни документи, като са проверени и приемо-предавателните протоколи относно извършената услуга чрез конкретизация на място, вид и количество на услугата и осъществяването й. По делото не се спори, че е осъществено плащане по доставките и че данъкът е начислен. Основният касационен довод е, че по делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при цененето на доказателствата, които са оспорени в ревизионното производство и които имат частен характер, респ. неправилна преценка на фактите и данните, което е обосновало неправилна преценка и за приложението на посочените материалноправни разпоредби от ЗДДС по повод признаване правилното или не упражненото правото на данъчен кредит. Действително в мотивите на съдебния акт е налице правен анализ, който както беше посочено по-горе е аргументиран, но същият не води до подмяна на спора, както се твърди в касационната жалба. Доказателствата са правилно преценени, както и фактическата обстановка, като жалбоподателят е ангажирал събиране на гласни доказателства и две съдебни експертизи по повод оспорването и доказват твърдяните от него правнорелевантни факти, които обосновават извод за реалност на доставките. Съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 1 500.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, представляващо адвокатско възнаграждение, съгласно списък за разноските и платежно нареждане от 18.10.2013 г. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение