Решение № 60090 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 530/2021 г.

Решение № 60090 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 530/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 5082590/14.05.2019 г. от М. Т. М., чрез адв. А. М., впоследствие с оттеглено пълномощно и упълномощен адв. Б. З. за отмяна на влязло в сила решение от 07.02.2019 г., постановено по гр. дело № 76248/2018 г. на Софийски районен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Поддържа се, че молителят вследствие нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото. В тази насока в молбата са изложени твърдения, че районния съд неправилно приел, че призоваването на молителя е редовно при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК, че молителят е следвало да се призове, чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, че адреса е посетен на 27.01.2019 г. и на 30.01.2019 г., като посещенията са извършени в интервал от три дни, а съгласно закона посещенията следва да са три в рамките на един месец. Сочи, че определението на районния съд за насрочване на делото в открито съдебно заседание е написано на ръка и е неразчитаемо, че е постановено на 21.01.2019 г., а делото е насрочено в съдебно заседание на 07.02.2019 г., което е твърде кратък период между датата на постановяване на определението и датата на насрочване на заседанието. Твърди се, че съдът не е връчил надлежно писмения отговор на ответника и не е процедирал по реда на чл. 312 ГПК, тъй като производството по делото е в хипотезата на чл. 310 ГПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което делото да се върне на Софийски районен съд за ново разглеждане. Ответникът по молбата за отмяна "Джи Ай Груп" ЕООД, [населено място], чрез адв. М. Д. в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на молбата за отмяна, като просрочена и за неоснователност по същество. С определение № 48/22.02.2021 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното: С решение от 07.02.2019 г., постановено по гр. дело № 76248/2018 г. на Софийски районен съд е отхвърлен иска на М. Т. М., чрез адв. М. за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му от длъжността"Общ работник", заемана при "Джи Ай Груп" ЕООД, извършено със заповед № 205/26.09.2018 г., считано от същата дата, както и исковете за възстановяването му на длъжността, заемана преди уволнението и присъждане на обезщетение по 225, ал. 1 КТ за периода от 26.09.2018 г. до 07.02.2019 г. В решението е отразено, че същото е връчено на ищеца – сега молител на основание чл. 42, ал. 2 ГПК в деня на постановяване на решението – 07.02.2019 г. С решението е прието, че исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ следва да се отхвърлят, доколкото първият иск съдът е приел за неоснователен. Посочено е, че не се твърди по време на съществуване на трудовото правоотношение да е била оказвана принуда, че ищецът не оспорва, че писменото изявление за прекратяване на правоотношение по взаимно съгласие изхожда от него. Прието е, че е изложено твърдение, че принуда е била оказана преди подписване на трудовия договор – т. е. преди възникването на трудовото правоотношение. Според съда, доколкото е имало такава принуда същата е ирелевантна, тъй като тогава е нямало трудово правоотношение и разпоредбите на КТ са неприложими. Формиран е извод, че само на това основание следва да се отхвърли искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Съдът е приел, че ответникът в качеството си на работодател не е имал задължение да сключи трудов договор с ищеца, нито ищецът е бил длъжен да сключи такъв – т. е. и да е било поставено условие/ да се подпише предварително молба за прекратяване по взаимно съгласие/ ищецът след като не е бил съгласен с него е имал възможност да не подписва трудов договор. Според съда и да е било поставено такова условие по същество то води до идентичност с подписване между двете страни на срочен трудов договор за изпитване, каквато възможност изрично е предвидена в КТ. Ищецът М. Т. М., чрез адв. А. В. М. е подал искова молба, с която е предявил срещу "Джи Ай Груп" ЕООД [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 205/26.09.2018 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие от длъжността "Общ работник", за възстановяване на длъжността, заемана преди прекратяване на трудовия договор и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа от 26.09.2018 г. за период от шест месеца. В исковата молба е посочен адрес за призоваване [населено място], [жк], Т. к. С. М., офис/№/, чрез адв. Ал. М.. Към същата не е приложено адвокатско пълномощно, от което да се установи надлежното упълномощаване от ищеца на адв. А. М.. По подадената искова молба е образувано гр. дело № 76248/2018 г. на Софийски районен съд. Производството по делото е проведено по реда на чл. 310 и сл. ГПК – бързо производство. С разпореждане от 03.12.2018 г. съдът е постановил препис от исковата молба да се връчи на ответника. Видно от приложеното по делото съобщение/л. 4 препис от исковата молба е редовно връчен на ответника на 06.12.2018 г. Писмен отговор от ответника по иска "Джи Ай Груп" ЕООД [населено място] е постъпил в Софийски районен съд на 07.01.2019 г. С определение № 17634/21.01.2019 г. съдът е изготвил писмен доклад по делото, произнесъл се е по доказателствените искания и е насрочил делото в открито съдебно заседание на 07.02.2019 г. с указания до страните в едноседмичен срок съгласно чл. 312, ал. 2 ГПК да вземат писмено становище по доклада с нови доказателствени искания и че след изтичане на този срок губят тази възможност. Видно от приложената на л. 13 от първоинстанционното дело призовка за насроченото открито съдебно заседание с препис от определението, постановено на 21.01.2019 г. същата е изпратена до ищеца М. Т. М., чрез адв. А. М. на посочения в исковата молба адрес – [населено място], [жк], Т. к. С. М. офис/№/ Призовката е върната в цялост с отбелязване, че няма лице, което да получи книжата, че лицето не е открито в кантората, не отговаря на телефоните. В същата призовка е удостоверено от връчителя, че адресът е посетен на 24.01.2019 г. - четвъртък, на 27.01.2019 г. – неделя и на 30.01.2019 г. – сряда. С разпореждане от 30.01.2019 г. съдът е приел редовно връчване на призовката на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Открито съдебно заседание по първоинстанционното дело е проведено на 07.02.2019 г., като видно от протокола за същото съдът е приел, редовно призоваване на ищеца на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. На това заседание ищецът не се е явил, а ответникът, редовно призован е представляван от адв. К.. Съдебното заседание е проведено и съдът е обявил решението с мотивите, посочено по-горе. Както се отбеляза в решението съдът е отразил, че същото е връчено на ищеца в деня на постановяването му, като препис е разпоредено да се приложи по делото по чл. 41, ал. 2 ГПК. Съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В настоящият случай твърденията са, че страната не е могла да вземе участие в делото поради нарушаване на правилата за призоваване. Според правилото на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Неизпълнението на това задължение има за последица приложението на фикцията по чл. 41, ал. 2, изр. 1 ГПК, според която всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. Установената от закона фикция се прилага, само когато страната е била уведомена от съда за задължението си да посочи новия си адрес, на който да бъдат връчвани съдебните книжа. В случая това изискване не е спазено. Преценката на съда за приложението на чл. 41, ал. 2 ГПК се извършва въз основа на удостоверяване от връчителя, че страната отсъства повече от месец от адреса, който при сведение, че лицето е напуснало адреса е длъжен да отрази качеството на далите сведения лица или въз основа на какви наблюдения е направил тази констатация. При удостоверяване от връчителя, че не е връчил съобщението, тъй като не намира адресата, без да има сведения, че е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК е приложима само при данни, че връчителят е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адреса. В настоящият случай връчителят, посетил съобщеният от ищеца адрес по делото е удостоверил посещения на 24.01.2019 г., на 27.01.2019 г. и на 30.01.2019 г., които са в период по-малко от един месец. Връчителят е удостоверил, че на посочения адрес адресатът не е открит. Неправилно първоинстанционният съд е приложил фикцията за връчване по чл. 41, ал. 2, изр. 1 ГПК като е приел, че ищецът е редовно призован за заседанието на 07.02.2019 г., съответно при същите условия му е редовно връчен препис от решението. С оглед на посоченото съдът преценява, че ищецът е бил лишен от правото да участва при разглеждане на гр. дело № 76248/2018 г. на Софийски районен съд. Налице са предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, постановено по посоченото дело. Молбата за отмяна на същото решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е основателна и следва да се уважи. Решението на Софийски районен съд, за което от данните по делото е видно, че не е неприсъствено решение по гр. дело № 76248/2018 г. следва да се отмени. Делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Съобразно задължителните указания, съдържащи се в т. 4 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноските, направени от молителя в настоящето производство, подлежат на присъждане с решението по съществото на спора. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение