Решение № 6522 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10462/2015 г.

Решение № 6522 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10462/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) Образувано е по жалба на В. А. М., подадена чрез процесуалния и представител - адв. Тодорова, срещу решение № 3868 от 04.06.2015 г. по адм. дело № 9288/2014 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата й срещу принудителна административна мярка (ПАМ), описана в съобщение № ВО172102/05.09.2014 г., изразяваща се в принудително задържане, чрез поставяне на устройство тип "скоба", на лек автомобил Рено рег. № СА 9860 МК, собственост на жалбоподателката, от служители на "Център за градска мобилност" ЕАД - гр. София. По подробно изложени в жалбата доводи се оспорва решението като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се да бъде отменено. Претендира се присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Отвеникът - Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор в сектор "Принудително задържане / контрол платено паркиране", отдел "Паркиране" в дирекция "Паркиране и мобилност" в "Център за градска мобилност" ЕАД, чрез процесуалния си представител - адв. Григорова, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания от другата страна адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата на В. А. М. срещу ПАМ, описана в съобщение № ВО172102/05.09.2014 г., изразяваща се в принудително задържане чрез поставяне на устройство тип "скоба" на лек автомобил Рено рег. № СА 9860 МК, собственост на жалбоподателката, от служители на "Център за градска мобилност" ЕАД- гр. София. Съдът е приел, че ПАМ е приложена от компетентен орган, както и че са налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 с. з., до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. Съдът е изложил доводи, че за ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП не се изисква писмена форма, като в този смисъл е чл. 55 от НОДТСО. Според съда е достатъчен съставеният протокол за блокирани автомобили, който констатира поставянето на техническото средство и с който мярката се счита за наложена, тъй като от него е виден номерът и марката на автомобила, датата и часа на заскобяването. Съдът е приел, че по делото не е спорно обстоятелството, че след паркиране на автомобила не е заплатена дължимата такса за почасово платено паркиране, със стикер, СМС или талон. По делото е установено, че жалбоподателката се е опитвала да заплати паркирането чрез СМС едва след пристигане на проверяващите и след заскобяване на автомобила. С оглед изложеното съдът е стигнал до извод, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, поради което е отхвърлил жалбата на М. като неоснователна. Решението е правилно. Принудителното задържане на пътно превозно средство чрез техническо средство - скоба е принудителна административна мярка. По своя характер тя е форма на държавна принуда, а по своето предназначение цели да отстрани вредните последици от констатирано правонарушение - паркиране на определените за целта места, без да е заплатена дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. В настоящия случай съдът правилно е приел за установено, че към момента на поставяне на техническото средство за автомобила на жалбоподателката не е било заплатено паркирането чрез СМС, стикер или талон. С оглед изложеното е била налице материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ. Настоящата инстанция счита, че първоинстанционния съд е изяснил правилно фактическата обстановка, направил е подробен анализ на доказателствата и на приложимата правна уредба, и след обсъждане на всички въпроси, касаещи преценката за законосъобразност на оспорената ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - използване на техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, е извел правилни изводи и е приложил правилно материалния закон. Съгласно посочената разпоредба, службите за контрол, определени от кметовете на общините, прилагат мярката, когато за паркирането на ППС не е заплатена дължимата цена по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, като задържането е до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. От цитирания текст е видно, че правомощието на службите за контрол да прилагат мярката е нормативно установено и че единствената предпоставка за това е да е извършено паркиране, без да е заплатена дължимата такса, а обстоятелството дали водачът на превозното средство присъства при констатиране от компетентните органи на нарушението и при прилагане на мярката, е без правно значение. В контекста на изложеното доводите на жалбоподателката, че е била при автомобила си при поставяне на скобата, не налага промяна в правния извод на съда, че мярката е наложена при предвидената в закона материална предпоставка. Неоснователно е и възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно релевантната нормативна уредба оправомощени да констатират нарушението и да налагат предвидената принудителна административна мярка - принудително задържане на превозното средство, чрез скоба, са служители на общинското предприятие, а не самото предприятие. От приложената по делото заповед № РД-09-05-479/03.09.2012 г. на кмета на Столична община и приложение № 1 към същата заповед се установява, че именно служителите на "Център за градска мобилност" на длъжност "контрольор" са оторизирани да прилагат процесната ПАМ "поставяне на скоба на едно от двете колела на неправилно паркиран автомобил". С оглед изложеното постановеното от първоинстанционният съд решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като своевременно направена и доказана. Предвид горното и на осн. чл. 143, ал. 3 АПК, както и с оглед липсата на възражение на прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на касатора, в полза на "Центъра за градска мобилност" ЕАД - гр. София следва да бъдат присъдени претендираните разноски в размер на 600 ( шестстотин ) лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение