Решение № 8341 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4933/2018 г.

Решение № 8341 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4933/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК . Образувано е по касационна жалба на "Одисеас - 1" ЕООД, ЕИК - *********, подадена чрез адв. Киселичков, против решение № 266/21.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2309/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-02000216007679-091-001/12.05.2017 г., издаден от началник-сектор и главен инспектор по приходите, потвърден с решение № 183/31.07.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Б. при ЦУ на НАП. В жалбата са предявени касационни оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната му част, както и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. Б. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на "Одисеас - 1" ЕООД против горепосочения РА, с който на дружеството са определени задължения по ЗДДС в общ размер на 12 207,48 лв. и лихви 4387,47 лв. за данъчни периоди от м. 07. до м. 11.2013 г. и м. 01.2014 г., от които начислен ДДС на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и 2, вр. чл. 17, ал. 2 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС в общ размер на 9 623,46 лв. и непризнат данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в размер на 2584,02 лева. Част от процесните задължения са установени във връзка с декларирани ВОД от"Одисеас-1"ЕООД към клиенти от Гърция, за които е приложена нулева ставка, а именно: 1. St. Stefanakidis & Gios по фактура № 2/23.07.2013 г., фактура № 14/22.08.2013 г., фактура № 38/22.10.2013 г., фактура № 43/19.11.2013 г. и фактура № 46/17.01.2014 г., или общо за този клиент 14 457,50 лв.; 2. V. C. по фактура № 100000001/02.08.2013 г.; 3. T. G. по фактура № 13/21.08.2013 г.; 4. X. S. по фактура № 100000005/22.08.2013 г. и фактура № 100000009/30.08.2013 г.; 5. A. M. по фактура № 10/30.08.2013 г.; 6. L. S. по фактура № 100000011/01.09.2013 г., фактура № 22/04.09.2013 г. и фактура № 24/05.09.2013 г.; 7. Markis D. Vasileos по фактура № 28/17.09.2013 г. и 8. P. D. по фактура № 37/12.10.2013 г. Приходните органи са констатирали, че доставките на дърва за огрев към гръцките клиенти не са реално извършени, предвид липсата на безспорните доказателства, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС, което е пречка за прилагане на нулева ставка на ДДС по чл. 53, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Н. основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС, вр. чл. 17, ал. 2 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, върху фактурираната данъчна основа по описаните фактури в общ размер на 48 117, 34 лв. е начислен ДДС в размер на 9623,45 лева. За да отхвърли жалбата на дружеството в тази част съдът е приел за обосновани изводите на ревизиращите органи, мотивирайки се, че международните товарителници ЧМР не съдържат определеното в чл. 6, ал. 1 от Конвенцията минимално съдържание - няма точно посочен адрес, на който да бъде доставена стоката; не е попълнена и графата относно разноските за превоза; част от ЧМР са попълнени на ръка, като липсват коректно попълнени данни в графа от 1 до 5, номерата на товарните автомобили са вписвани в поле извън ограничението на формуляра. В повечето от тях не става ясно кой от всички екземпляри на международната товарителница притежава "Одисеас-1"ООД, кой е изготвил същите документи и как са били отчетени във връзка с приключване на превоза при дружеството-жалбоподател. По време на проверката от ревизиращия екип в базата данни на А. М., модул Пътни такси и разрешителни относно преминаването на вписаните в ЧМР товарни автомобили е установено, че за товарните автомобили, собственост на "Слав и ко" ЕООД, не са регистрирани данни за влизания в България по доставките, документирани с фактурите, отнасящи се към твърдените превози. Данните за извършените превози от "Б. транс-07" ЕООД, "Б. транс-77" ЕООД, "Влади транс 2006"ЕООД, ЕТ "Танида" и "Транс спед експрес" ЕООД, са същите, като са регистрирани влизания в страната на дати, различни от посочените или такива липсват. По доставката от "Лес транс"ООД насрещната проверка е установила, че превозът е вътрешен - до град К. и не е относим към твърдяната доставка до Гърция. Задължението за ДДС в размер на 2584,02 лв. произтича от непризнат данъчен кредит за м. 10.2013 г. по фактура № 201310002/08.10.2013 г. с предмет дърва за огрев. Отказът е обоснован с дерегистрацията на дружеството доставчик - "Глок 2010"ЕООД към дата 09.09.2013 г., /съгласно Акт за дерегистрация по ЗДДС № 102-020991300008293/05.09.2013 г., връчен на 09.09.2013 г. /. Съдът е приел жалбата за неоснователна в тази част, защото фактурата предмет на спора не е включена в дневника с продажби на "Глок 2010"ЕООД, данъкът не е бил начислен и внесен в съответствие с разпоредбите на чл. 86 от ЗДДС, поради служебно дерегистриране доставчика по ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е материоалнозаконосъобразно в частта, потвърждаваща РА относно установените с него задължения за ДДС и лихви в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 201310002/08.10.2013 г., издадена от "Глок 2010" ЕООД. Следва да се отбележи, че издаването на фактура след датата на дерегистрация на доставчика по ЗДДС само по себе си не е основание за непризнаване на правото на данъчен кредит на получателя по доставките, но само ако са изпълнени изискуемите от закона условия по същество за неговото упражняване. В същия смисъл е постановеното от СЕС решение от 22 декември 2010 по дело С-438/09, Dankowski. В случаят, обаче по делото не са налични доказателства, въз основа на които да бъде обоснован извод, че ревизираното лице е получило стоките предмет на спорната фактура, която не е включена и в дневника за продажби на "Глок 2010" ЕООД. Упражняването на правото на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура, а се ограничава до действително дължимите данъци, тези, отговарящи на облагаема сделка / т. 13 и т. 17 от решение на СЕО /сега СЕС/ по дело С-342/87. Представянето само на фактурата в обсъждания казус не е достатъчно за установяване осъществяването на доставката, поради което законосъобразно с РА е отказан ДК. По отношение не непризнатите ВОД касаторът счита, че съдът не е съобразил наличието на достатъчно доказателства, установяващи получаването на стоката в друга страна- членка на ЕС. О. са неоснователни. Предмет на спора в тази част е наличието на достатъчно обективни доказателства за осъществени вьтреобщностни доставки от "Одисеас - 1" ЕООД през м. 07, м. 08, м. 09, м. 10. м. 11.2013 г. и м. 01.2014 г. към горепосочените осем регистрирани за целите на ДДС търговци в Р Гърция и законосъобразността на направените от ревизиращите органи изводи, въз основа на които са определени спорните задължения за ДДС. С. легалното определение на понятието вътреобщностна доставка (ВОД) по чл. 7, ал. 1 ЗДДС, тя е доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Практиката на съдилищата относно освобождаването от ДДС на ВОД е константна. Съгласно нея, подобно освобождаване е приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава- членка и вследствие на това изпращане стоката е напуснала физически територията на държавата-членка. Доказателствената тежест за тези обстоятелства е за ревизираното лице по правилата на националното право (т. 38 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С- 273/11 ). Видно е от издадения РА, че органите по приходите не оспорват наличието на обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС, а спорът е налице ли са доказателства, обосноваващи по безспорен начин съществуването на последното от петте кумулативни изисквания на горепосочената разпоредба, а именно извършения превоз на стоките до друга държава членка. В процесния случай за доказване на ВОД е необходимо прилагането на транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка, когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика /арг. чл. 45, т. 2, б. б от ППЗДДС/, т. е потвърждение от страна на получателя не се изисква от закона. Приходните органи са констатирали по преписката наличието на съществени пропуски и несъответствия в съдържанието на представените ЧМР и в документите, доказващи фактическото преминаване и предаване на стоките. В този смисъл са и констатациите на вещото лице Арабаджиева и мотивите на решаващия съд. Не на последно място настоящият състав на ВАС, Осмо отделение съобрази приетото в Решение от 27.09.2007 г. по дело С- 409/04 Teleos от Съда на Европейските общности, че освобождаването на ВОД е налице, когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и са попълнени клетки 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 21, като доставчикът докаже, че таза стока е изпратена или превозена в друга държава-членка, и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физическите територията на държавата-членка на доставчика. Именно тази предпоставка не е доказана по делото. Както правилно сочи горестоящият административен орган в решението си при положение, че превозът е за сметка на жалбоподателя и той ще се ползва от намалената ставка на ДДС, същият би трябвало да се е снабдил с документи, доказващи по безспорен начин извършването на транспорта. При липса на пълно доказване на релевантното за спора обстоятелство относно транспортирането, преминаването на стоките от РБ на територията на друга страна - членка на ЕС, обосновано е прието, че липсва ВОД. В процесния случай не се прилага нулева данъчна ставка на облагане и се дължи ДДС в размера, определен от приходните орган. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,