Решение № 8192 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 977/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. А. Х., гражданин на Сирия, чрез адвокат Недков, против решение 25875 от 04.12.2024 г., постановено по адм. дело 10516/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост, както и допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и отмяна на решението на административния орган. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрисконсулт Кръстева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Преценява обжалваното решение като правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд преценява, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Д. А. Х., гражданин на Сирия, срещу Решение 10340 от 01.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 12.07.2024г., жалбоподателят е подал молба за международна закрила, заведена в РПЦ-София. Установил е, че жалбоподателят е от мъжки пол, роден е на 01.01.2003г., гражданин на Сирия, женен, [етническа принадлежност], [вероизповедание]. Въз основа на протокола от проведеното интервю с чужденеца, съдът е приел, че кандидатът за международна закрила е напуснал Сирия, заради проблеми, свързани с войната и влошената обща обстановка там. Приел е казаното от чужденеца, че не е служил в армията и иска да спаси семейството си, за което много се страхува. Жалбоподателят е декларирал, че не е имал проблеми основани на етническата му принадлежност и изповядваната от него религия, както и че, не е имал проблеми с официалната власт и полицията в Сирия. Никога не е бил задържан, арестуван, съден, не е заплашван лично и не му е оказвано физическо и/или психическо насилие в държавата му на произход. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд е приел, че административният орган е изследвал всички основания за преследване по причини в чл.8, ал.1 ЗУБ и правилно е приел, че по отношение на жалбоподателя не са извършени конкретни лични действия на преследване по посочените в разпоредбата признаци. Съдът е преценил, че нежеланието на жалбоподателя да се сражава в редовете на сирийската армия, също не може да се приеме за преследване Съдът е преценил за обосновани извода на административния орган, че чужденецът е напуснал Сирия по лични причини, в търсене на по-добър живот. Съдът е преценил като правилни и изводите на административния орган, че спрямо кандидата не са установени основанията по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 ЗУБ, поради липсата на твърдения, че същият е бил или ще бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства в страната си на произход. Приел е също така, че не се установяват индивидуални, тежки заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, както и не се установява безогледно насилие в страната на произход на чужденеца от представената официална информация, поради което не е налице и хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Касационната инстанция преценява решението като валидно, допустимо и правилно. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и неправилно приложение на закона са неоснователни. В решението си, съдът е посочил установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Въз основа на установеното, административният съд е формирал правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Правилно е прието в обжалваното решение, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Чужденецът не обосновава наличие на съществуваща реална заплаха в страната си по произход, не твърди за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не съобщава в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. По тези съображения крайният извод на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че касаторът би бил изложен на преследване поради отказ от военна служба. По време на интервюто в ДАБ, а и пред съда в производството пред АССГ, чужденецът не е съобщил конкретни факти и обстоятелства, от които да се направи обоснован извод, че при връщането му в Сиря, той би бил преследван и наказван, заради отказа му да отбие военната си служба. Това опасение дори не е съобщено като първо по време на интервюто му. Чужденецът е напуснал Сирия заради войната и влошеното положение там, а като "друга" причина за напускането на страната си посочва, че не бил служил и подлежи на служба. В справката за актуалната обстановка в Сирия, възприета от административния орган и от съда не се съдържа информация, че отказът от военна служба е свързан с наказателно преследване или наказания. В справката, представена пред административния съд, изготвена от дирекция "Международна дейност" при ДАБ, от 15.10.24г. се съдържа информация, че според източник , цитиран в доклада на Агенцията на ЕС за убежището в Сирия, неизпълнението на военна служба се възприема като нелоялност или дори политическо несъгласие с официалния режим. Посочено е също така, че друг източник отбелязва, че режимът на Асад не разглежда непременно лица, избягващи военна служба като противници на правителството като цяло. Друг източник на информация, посочен в справката сочи, че през април 2022г. укриващите се от военна служба лица , които не са участвали в опозиционни дейности са задържани за кратко и след това са изпращани да отбият военната си служба. Чужденецът не е посочил в интервюто, че отбиването на военна служба противоречи на убежденията му, нито е споделял такива. От друга страна, от представените в касационното производство справки за актуалното положение в Сирия се установява, че обществено-политическата обстановка в Сирия е променена. Президентът Башар Асад е напуснал страната на 8 декември 2024 година, конституцията от 2012г. е суспендирана, а парламентът е разпуснат. В същата справка е посочено, че през февруари 2025г. няколко източника съобщават, че президентът на сирийското временно правителство Ахмед ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него не съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Правилни са изводите на съда, че при издаването на оспорения административен акт органът подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилното заключение, че не са налице предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно даденото пояснение в т. 35 от решение от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12 Diakitй на Съда на Европейския съюз, посоченото в чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. понятие въоръжен конфликт , следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. За да бъде приведен в действие в чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО е необходимо въоръженият конфликт да се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства и да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В тази връзка съгласно решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директивата е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. В случая тези критерии не са изпълнени. Опасностите на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява спрямо него и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Сирия той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 , съответно за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му.Вкомпетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реалнии потвърдениоснования да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното решение съобразно представената по делото, актуална към момента, справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След нейния анализ се установява, че на територията на Сирия, макар и обстановката да е нестабилна, то конфликтът на територията на страната от 2020 г. се намира в състояние на застой и не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в от Директива 2004/83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справката, представена от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Принципното желание изявено от търсещия убежище да потърси по-добро място за живот в Европа, не предпоставя предоставяне на хуманитарен статут. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "забрана за връщане , установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на касатора, направено в проведеното касационно заседание, че първоинстанционният съд напълно бил игнорирал факта, че касационният жалбоподател е [етническа принадлежност] и не бил изследвал положението на това етническо малцинство в Сирия. По време на интервюто в ДАБ чужденецът не е съобщил да се страхува от преследване заради етническата си принадлежност. Напротив, отговорът му на въпрос 9 е, че не е е имал проблеми, заради това, че е [етническа принадлежност]. Касационната инстанция съобразява и следните обстоятелства, свързани с поведението на чужденеца - той не се е явил на заседанието пред касационната инстанция, като едновременно с това призовката / лист 14 от касационното дело/, изпратена до него се е върнала с отбелязване, че чужденецът самоволно е напуснал РЦ "Враждебна" като сведението е дадено от заместник комендант на центъра. Това поведение на чужденеца е индиция за неговата незаинтересованост от получаването на международна закрила по реда на ЗУБ в РБългария. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила в частта на потвърдения отказ. Следва да се отмени като неправилно решението на административния съд в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на АССГ направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение за преводач. В тази част решението на АССГ противоречи на чл.92 от ЗУБ, който регламентира, че производствата по тази глава / съдебен контрол/ се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски с изключение на разноските за експертизи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,