Решение № 120 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4746/2007 г.

Решение № 120 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4746/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК, Дв, бр. 59/07 г. Образувано е по касационна жалба на М. Х., Х. Х., В. Х., П. С. и Е. Ц. срещу въззивното решение на Окръжен съд Добрич (ОС) по гр. д. № 801/06 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - неообснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответниците по жалба С. П., Д. Д., В. Ж. и С. И. не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен искът на касаторите срещу ответниците за установяване правото им на собственост върху посоченото по делото и в решението дв. място от 420 кв. м, част от УПИ * в кв.13 по плана на с. К., по наследство от общия наследодател на страните Х. Прието е, че страните не са собственици на спорната реална част от парцела (вкл. на придаваемата към него част от съседния имот на Хр. Е. от 78 кв. м), поради забраната на чл. 59 от ЗТСУ (отм.) за придобиването й по давност. Изводите на въззивния съд като краен резултат са правилни: С нот. акт за собственост по регулация № 155/15.06.66 г. наследодателят на страните Хр. Е. (поч. през 1984 г.) е признат за собственик на празно дворно място от 410 кв. м придадено към парцела му I-61, в кв.25 по плана на с. К. от имот пл. № 68. С дарение по нот. акт № 74/08.66 г. и нот. акт № 175/68 г. Хр. Е. прехвърлил на първоначалния ищец С. И. (Я.) дворното място, като идеална част от парцела и правото на строеж върху него (п II-96,97 на скица № 3 от закл. на в.л. пред РС). Според в.л. спорният между страните имот по плана от 1964 г. е урегулиран в парцел ****Х-68а, в кв.25. Парцелът е записан на името на отв. Ст. П. към плана от 64 г., като собственик на 450 кв. м от него, при съседи: Стоян И., път и ДЗС и на осн. покупка по нот. акт № 180/68 г. (в.л., трета задача-л.65). На Ст. П. е издадено строително разрешение през 1974 г. да построи жилищна сграда в парцел ****Х-68а и такава е построена, видно от заснемането в плана от 84 г. (скица № 3). С този план за имота на Ст. П. е отреден п.I-95, идентичен с п.IХ- 68а (т. 5 от закл. на в.л. пред ОС). Парцелът е с площ от 870 кв. м по регулационни линии, образуван по начина, посочен в т. 8 от закл. на в.л. Ответниците се снабдили с нот. акт № 18/02 г. по обстоятелствена проверка за собствеността на 420 кв. м от парцела, които са от имот пл. № 97 на Хр. Е. (скица 3 и 6, в.л. - осма задача пред РС). Ответникът Ст. П. сочи, че владее имота от 1973 г.; упражнявано от ответника владение върху имота най-късно от 1984 г. се установява от преобладаващата част от св. показания, анализирани подробно от ОС. В отговор на 11-а задача в.л. пред РС е посочило, че единствената нематериализирана на място регулационна линия на п.I-95 по плана от 1984 г. е тази по т. 1,2 и 2 прим по скица № 3. Установено е обаче, че частта от имота е заета и се владее от ответника Ст. П. непрекъснато от 1984 г., като придадена към парцела му - отв. построил там стопански постройки (скица № 4). Регулацията се счита приложена към съвпадането на регулационните линии с имотните граници, след заемането на придадените части и владението им за повече от 10 г.- ТР № 3/93 г., както е в случая. Затова целият п.I-95 по плана от 84 г. с площ от 870 кв. м е собствен на ответниците - кв. м те са придобили с покупка по нот. акт № 180/66 г., а останалите са придадени с приложената регулация, предпоставена от над 10 годишното владение. Искът е неоснователен и законосъобразно е отхвърлен от ОС. Въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.