Решение № 11970 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5214/2016 г.

Решение № 11970 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5214/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. П., с. Е., община Ш., против решение № 25/09.02.2016 г., постановено по адм. д. № 473/2015 г. по описа на Административен съд Д.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. И. П., с искане за прогласяване на нищожност на заповед № КД-14-08-124/04.02.2013 г. на началника на СГКК, гр. Д., с която е одобрено изменение на КК и КР на с. Д., община Ш., състоящо се в заличаване на ПИ с идентификатор 24102.501.295 с площ 2467 кв. м. и нанасяне на нови обекти в КККР: ПИ 24102.501.650 с площ 1467 кв. м.; ПИ 24102.501.651 с площ 500 кв. м.; ПИ 24102.501.652 с площ 500 кв. м.; сграда с идентификатор 24102.501.650.1 с площ 63 кв. м., с предназначение: жилищна-еднофамилна; селскостопанска сграда с идентификатор 24102.501.650.2 с площ 35 кв. м. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Възражението за нищожност е било обсъдено от първоинстанционния съд и правилно е прието, че не са налице основанията за обявяване на оспорения акт за нищожен. Актът е издаден от компетентен орган, а именно - началника на СГКК гр. Д., на когото със заповед № РД-13-59/16.03.2012 г. изпълнителният директор на АГКК е делегирал правомощията си да издават заповеди по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР за одобряване на измененията на кадастралната карта и кадастралните регистри на територията на съответните области. Спазени са изискванията за форма на акта, като в него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Макар в акта да не е посочено фактическото основание за допуснатото изменение на КККР, то може да се извлече от обстоятелствената част на заповедта, в който смисъл е и трайната съдебната практика на ВАС. Н. или погрешното посочване в акта на правното основание за издаването му не е съществено нарушение, ако актът съдържа фактическите основания за издаването му. Не е основателно и възражението на жалбоподателя, че актът е следвало да бъде обявен за нищожен, защото е издаден въз основа на друг нищожен акт. Убедителни и обосновани са изводите на решаващия съд, че с даденото волеизявление на кмета на общината, изразено в изписания текст в горния ъгъл на протокола на архитектурно-градоустройствената комисия от 24.04.1999 г. - "одобрявам-кмет", подпис и печат, е по съществото си действие на заповед на кмета по чл. 93, ал. 5 от ППЗТСУ. Съдът е отчел, че заповедта е незаконосъобразна, но е влязла в сила, поради което не може да я отмени като незаконосъобразна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, доказано с представения договор за правна защита и съдествие, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника М. Х. Д. сторените разноски за един адвокат в настоящото производство. Възражение за прекомерност не е направено, поради което разноските следва да се писъдят в пълния им размер 1000 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав