Решение № 15342 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3834/2018 г.

Решение № 15342 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3834/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 49 от 15.01.2018 г. по административно дело № 358/2017 г., Административен съд Б., на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 27, ал. 1 ЗУСЕСИФ: 1) ИЗМЕНЯ Решение № 01/311/00737/301/04/01 от 28.04.2017 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за определяне на финансова корекция на ЕТ "З. Ходжа" [населено място] в частта на основата, върху която е определен размера на финансовата корекция, като определя за основа частта от допустимите разходи по договор № 01/311/00737, представляващи средства от ЕЗФРСР в размер на 311 474, 71 лв., и определя размера на финансова корекция от 77 868, 68 /седемдесет и седем хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/ лева и 2) ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ "З. Ходжа" [населено място] срещу Решение № 01/311/00737/301/04/01 от 28.04.2017 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в останалата й част. С трети и четвърти диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора съдът: 1) ОСЪЖДА Д. фонд "Земеделие" да заплати на ЕТ "З. Ходжа" [населено място] сумата от 296, 60 /двеста деветдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лева – разноски в производството и 2) ОСЪЖДА ЕТ "З. Ходжа" [населено място] да заплати на Д. фонд "Земеделие" сумата от 360 /триста и шестдесет/ лева – разноски в производството. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Първа по дата с вх. № 219/31.01.2018 г. в Административен съд Б. е жалбата на ЕТ "З. Ходжа" [населено място]. С тази касационна жалба решението е оспорено в частта, с която съдът е отхвърлил оспорването срещу Решение № 01/311/00737/301/04/01 от 28.04.2017 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно в тази му част, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обстоятелствено са релевирани доводи, че съдът, в противоречие със събрания доказателствен материал по делото е приел, че неизпълнението на задълженията от страна на бенефициента не се дължи на форсмажорни обстоятелства, поради което и неправилно е приел, че на ЕТ "З. Ходжа" законосъобразно е наложена финансова корекция. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде отменено Решение № 01/311/00737/301/04/01 от 28.04.2017 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Втора по дата с вх. № 309/13.02.2018 г. в Административен съд Б. е жалбата на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". С тази касационна жалба решението е оспорено в частта, с която съдът е изменил Решение № 01/311/00737/301/04/01 от 28.04.2017 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за определяне на финансова корекция на ЕТ "З. Ходжа" [населено място] в частта на основата, върху която е определен размера на финансовата корекция, като определя за основа частта от допустимите разходи по договор № 01/311/00737, представляващи средства от ЕЗФРСР в размер на 311 474, 71 лв., и определя размера на финансова корекция от 77 868, 68 /седемдесет и седем хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/ лева. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че финансовата корекция следва да бъде определена само върху получената от ЕЗФРСР сума, но не и върху средствата получени от национално съфинансиране. Иска се отмяна на решението в тази обжалвана част и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде потвърден изцяло оспорения административен акт. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че жалбите са процесуално допустими, подадени в срок и от надлежни страни, но решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила поради липса на касационни основания по чл. 209 от АПК. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лица, за които решението в оспорените с жалбите части е неблагоприятно, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. На първо място следва изрично да бъде посочено, че касационните жалби са насочени както в частта на решението с което се изменя административния акт, така и в частта с която се отхвърля оспорването в останалата част, поради което предмет на касационното производство е решение № 49 от 15.01.2018 г. по административно дело № 358/2017 г. на Административен съд - Б. в неговата цялост. При така определения предмет на касационното производство, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Решение № 01/311/00737/301/04/01 от 28.04.2017 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което на ЕТ "З. Ходжа" [населено място] е определена финансова корекция в размер на 97 335, 85 лв., представляваща 25 % от отпусната финансова помощ на едноличния търговец. От фактическа страна първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия, е установил, че между страните в производството е сключен Договор № 01/311/00737/14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година. Предмет на договора е отпускането на финансова помощ в размер до 70 % от одобрените и реално извършени разходи от едноличния търговец при осъществяването на проект № 01/ЗЗ/00737/13.05.2013 г. – изграждане на обект "Къща за гости" в имот п. и. 012014, м. "Папратница", с. К., община Г. Д.. Обектът "Къща за гости и ресторант" е въведен в експлоатация с Удостоверение по чл. 177, ал. 3 ЗУТ № 48/15.09.2015 г. и е категоризиран като туристически обект къща за гости "Аида" три звезди с Удостоверение № 00248/02.10.2015 година. За ресторанта също е издадено Удостоверение № 00247/02.10.2015 г. за утвърдена категория три звезди. По подадената на 16.10.2015 г. Заявка за плащане по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., ДФЗ е изплатил сумата от 389 343, 39 лв. на 07.12.2015 г. съгласно уведомително писмо изх. № 01-6500/1804/28.01.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Във връзка с постъпил на 29.12.2016 г. сигнал до ДФ "Земеделие", директор на Дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони" е поискал извършването на проверка на място по проект № 01/311/00737, която е назначена със Заповед № 330481/24.01.2017 г. на началник отдел Регионален технически инспекторат. Проверката е извършена в периода 25. 01-30.01.2017 г., в присъствието на управителя на търговеца, като е констатирано, че за времето от 15.09.2015 г. до 15.09.2016 г. и от 16.09.2016 г. до 15.01.2017 г. не са реализирани приходи от продажби на услуги за нощувки в къщата за гости и от продажби в ресторанта. Контролният лист от извършената проверка е подписан без възражения от управителя. Във връзка с констатациите при извършената на място проверка, до едноличния търговец е изпратено писмо изх. № 01-6500/977/20.02.2017 г. от Изпълнителния директор на ДФЗ, с което е уведомен за открито производство по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ за неизпълнение на разпоредбите на т. 4. 4, б. "б", т. 4. 17, б. "а", "д" и т. 81. 1 от Договор № 01/311/00737/14.10.2014 година. Писмото е връчено на 22.02.2017 г., като на 02.03.2017 г. е постъпило писмено възражение от едноличния търговец вх. № 02-011-6500/138/02.03.2017 г., в което той се е позовал на форсмажорни обстоятелства. Възражението е разгледано от Изпълнителния директор на Д. фон "Земеделие", но е прието за неоснователно. С Решение № 01/311/00737/301/04/01 от 28.04.2017 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", на ЕТ "З. Ходжа" [населено място] е определена финансова корекция в размер на 97 335, 85 лв., представляваща 25 % от отпуснатата финансова помощ на едноличния търговец. С оглед изясняване на спорните по делото факти, съдът е назначил съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза. Въз основа на представените заключения на вещите лица, съдът е приел за установено следното: П. Б. плана заложените нощувки са 4 800 на година за всяка една от десетте години, при цени на легло 30-34. 00 лв., на стойност 144 000 лв. на година за първите три години, 153 600 лв. за всяка една година от следващия тригодишен период и 163 200 лв. за всяка от последните четири години. За ресторанта заложените по бизнес плана посещения са 6 000 за всяка от десетте години, при средна цена на консумация от 10-12. 00 лв. на посетител, на обща стойност 60 000 лв. на година за първия тригодишен период, 66 000 лв. за всяка година от втория тригодишен период и по 72 000 лв. за всяка година от последните четири години. За периода 15.09.2015 г. – 31.12.2015 г. и за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. не са регистрирани посетители в къщата за гости и не са отчитани приходи от нощувки и от продажби в ресторанта. За периода 01.01.2017 г. – 30.09.2017 г. общо реализираните приходи са в размер на 113 538, 85 лева. За периода от 15.09.2015 г. до 15.09.2016 г. заложените по бизнес плана нощувки са 4 800 за 144 000 лв., а реализираните са 0 броя за 0. 00 лева. Процентът на изпълнение на приходите към датата на извършената на място проверка през м. 01. 2017 г., съобразно заложените в приходната част на бизнес плана и договора финансови параметри, е 0, 00 %, съответно за финансовата 2016 година процентът на изпълнение на приходите е също 0, 00 %. От заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза е установено, че къща за гости "Аида" е завършена и се ползва по предназначение, като достъпът до нея се осъществява посредством отклонение от общински път с трайна настилка, водещ до вилна зона "Чакара". Отклонението преминава над коритото на река Туфча чрез стоманобетонов мост, като, позовавайки се на Удостоверение изх. № 70-00-444/10.05.2017 г. на кмета на община Г. Д., вещото лице е посочило, че поради валежи на 17.01.2016 г. целостта на пътя до къщата за гости в участъка на река Туфча е била нарушена, респ. захранващият с питейна вода водопровод е бил с прекъсната цялост поради свличане на земни маси през м. 01. 2016 г. /според потвърдително писмо изх. № РД-09-841/12.05.2017 г. на В. Г. Д.. / Експертът не е открил и данни за извършените СМР за възстановяване на пътя и преминаване на моста над река Туфча. Подпорните стени в имот № 12014 са изградени за укрепването на терена поради наклона от запад на изток, като западната стена служи за укрепване на земните маси на естествения скат от запад, а тази в централната източна част на имота осигурява укрепване на дворното място около къщата. За възстановяването на пътя служителите в общинска администрация – Г. Д. нямат информация кой е извършил възстановителните СМР, но общината не е отпускала средства за изпълнението им. При така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на Изпълнителния директор изхожда от компетентния по закон орган, постановено е в писмената форма и със съдържанието по чл. 59 АПК вр. чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, като съдържа фактически и правни основания за налагането на финансова корекция, съобразно изискването на общия закон – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В производството не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на съответствието на решението на административния орган с материалноправните разпоредби на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и Закон за управление на средствата от Европейските структури и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), съдът е приел, че нереализираните приходи от заложените по бизнес плана нощувки и услуги съставлява неизползване на активите /къща за гости и ресторант/ по предназначение и неизпълнение на договорните задължения от ползвателя на финансовата помощ по чл. 4. 17, б. "а" от договора, което от своя страна е нередност по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на Наредбата и основание по чл. 46, ал. 3, т. 4 от Наредбата за възстановяване /частично/ на помощта чрез финансова корекция по чл. 73, ал. 1 вр. чл. 70, ал. 1, т. 7 и 9 ЗУСЕСИФ. Съдът е приел за неоснователно възражението по чл. 48 от Наредбата, доколкото дори и да се приемат за доказани настъпили форсмажорни обстоятелства, свързани с временно ограничения достъп до къщата за гости поради обилни валежи на 17.01.2016 г., не е доказана продължителността на затруднения достъп, както и уведомяването на органа за възникването на форсмажорните обстоятелства. По отношение на размера на наложената финансова корекция съдът е приел, че съгласно чл. 143 от Регламент № 1303/2013, финансовата корекция се изразява в отмяна на целия или на част от публичния принос за дадена операция или оперативна програма. Чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или се намалява размерът на изразходваните средства. Отпуснати средства с друг източник не подлежат на корекция по реда и основанията на ЗУСЕСИФ до допълнението на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ с изречение второ /обн. ДВ, бр. 85/24.10.2017 г. /, според което за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Доколкото нормата на чл. 1, ал. 2 от закона /обн., ДВ, бр. 85/24.10.2017 г. / е материалноправна и няма обратно действие при отсъствието на изрична законова разпоредба, придаваща й обратна сила – чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове, с оспореното решение финансовата корекция е неправилно определена върху стойността на цялата изплатена сума, включително върху сумата от националния бюджет. По силата на чл. 72, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ /в редакцията към датата на издаване на оспореното решение – 28.04.2017 г., ДВ, бр. 101 от 2015 г. /, финансовата корекция следва да бъде определена върху получената от ЕЗФРСР сума. Въз основа на тези правни изводи първоинстанционният съд е постановил решение, с което изменя Решение № 01/311/00737/301/04/01 от 28.04.2017 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за определяне на финансова корекция на ЕТ "З. Ходжа" [населено място] в частта на основата, върху която е определен размера на финансовата корекция, като определя за основа частта от допустимите разходи по договор № 01/311/00737, представляващи средства от ЕЗФРСР в размер на 311 474, 71 лв., и определя размера на финансова корекция от 77 868, 68 /седемдесет и седем хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/ лева и отхвърля жалбата на ЕТ "З. Ходжа" [населено място] срещу Решение № 01/311/00737/301/04/01 от 28.04.2017 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в останалата й част. Настоящият съдебен състав счита, че така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Безспорно е по делото, че между ЕТ "З. Ходжа" и Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) е сключен Договор № 01/311/00737/14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., като предмет на договора е отпускането на финансова помощ в размер до 70 % от одобрените и реално извършени разходи от едноличния търговец при осъществяването на проект № 01/ЗЗ/00737/13.05.2013 г. – изграждане на обект "Къща за гости" в имот п. и. 012014, м. "Папратница", с. К., [община]. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на ДФЗ заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение - чл. 26, ал. 1 от Наредба № 30/2008 година. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/2008 г., един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. В § 1, т. 6 и т. 26 от ДР на Наредба № 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията "икономическа жизнеспособност" и "устойчива заетост", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 30/2008 г., решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6, т. е., оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на Бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл Бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този начин се доказва "икономическата жизнеспособност" и "устойчива заетост" на проекта за съответния период. Съгласно сключеният договор, ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения Бизнес план и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Оттук следва извода, че заложените в Бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция (РА) може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че за периода от 15.09.2015 г. до 15.09.2016 г. заложените по Бизнес плана нощувки са 4 800 за 144 000 лв., а реализираните са 0 броя за 0. 00 лв. Процентът на изпълнение на приходите към датата на извършената на място проверка през м. 01. 2017 г., съобразно заложените в приходната част на Бизнес плана и Договора финансови параметри, е 0, 00 %, съответно за финансовата 2016 година процентът на изпълнение на приходите е също 0, 00 %. В този смисъл обоснован и законосъобразен е изводът на решаващия съд, че непостигането на заявените приходи от нощувки и продажби в ресторанта, нарушава поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Въпреки това, съдът неправилно е приел, че в конкретния случай бенефициента следва да понесе отговорност за неизпълнението на тези свои задължения и аргументите за това са следните: Съгласно чл. 48 от Наредба № 30/2008 г., страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, в случай че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства. Легална дефиниция на понятието форсмажорни обстоятелства е предоставено в § 1, т. 27 от Наредба № 30/2008 г. - смърт на ползвателя на помощта; продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта; експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан договорът за отпускане на финансова помощ; тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота; разрушаване на животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент; епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител. В конкретния случай по делото са предоставени доказателства за наличието на тежко природно бедствие, което е нанесло значителни щети върху имота на бенефициента, които са го направили негоден за експлоатация в периода 17.01.2016 година - 30.11.2016 година. По делото са представени заверени копия от официални документи - Удостоверение от директора на ТП "Държавно горско стопанство Г. Д." към Министерство на земеделието и горите; Удостоверение от кмета на община Г. Д.; Констативен протокол от кмета на с. К., както и частни документи - Писмо от началника на "ВиК" Г. Д.; Договор от 20.01.2016 г. за изграждане на подпорна стена за укрепване на свлачище над къща за гости "Аида", сключен между ЕТ "З. Ходжа" и "Риф-а" ЕООД, които доказват, че на 17.01.2016 година в следствие на паднали валежи и повишените нива на река Туфча са се свлекли земни маси западно и източно от къща за гости "Аида", което е довело до пропадане на имота, нарушаване на изолацията на къщата, наводняване на сутерена на кота - 2. 50 и накърняване на целостта на водопровода, като окончателното обезопасяване на къщата за гости е извършено на 30.11.2016 г. след изграждането на укрепителна подпорна стена. На това място следва изрично да бъде посочено, че удостоверенията издадени от кмета на община Г. Д. и директора на ТП "Държавно горско стопанство Г. Д.", както и констативния протокол от кмета на с. К. по своята правна същност представляват официални удостоверителни документи и имат обвързваща съда материална доказателствена сила относно изявленията в тях. Предвид факта, че тези официални документи не са оспорени по надлежния ред от Изпълнителния директор на ДФЗ и не е открито производство по чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно съгласно чл. 144 от АПК, то първоинстанционният съд е бил длъжен да приеме за установени фактите и обстоятелствата отразени в тях. В този смисъл настоящият съдебен състав намира за установено, че в конкретния случай са налице форсмажорни обстоятелства, съставляващи тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота, които форсмажорни обстоятелства са довели до неизпълнение на задълженията поети от ЕТ "З. Ходжа" със сключения Договор № 01/311/00737/14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година. На следващо място настоящият съдебен състав отчита, че видно от цитираните официални документи ЕТ "З. Ходжа" е уведомил държавните органи на територията на община Г. Д. – кмета на общината, кмета на с. К. и директора на ТП "Държавно горско стопанство Г. Д." към Министерство на земеделието и горите за наличието на процесните форсмажорни обстоятелства. Предвид факта, че Министерство на земеделието и храните е горестоящо ведомство на Разплащателната агенция и в този смисъл са в една учрежденска система, настоящият съдебен състав приема, че Разплащателната агенция е разполагала с информация за процесните форсмажорни обстоятелства и в тази връзка ЕТ "З. Ходжа" е изпълнил задължението си по чл. 48, ал. 2 от Наредба № 30/2008 година. Крайният правен извод на настоящия съдебен състав е, че неизпълнението на задълженията по сключения Договор № 01/311/00737/14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. се дължат на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 27 от Наредба № 30/2008 г., поради което налагането на финансова корекция е незаконосъобразно. Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отмени изцяло Решение № 01/311/00737/301/04/01 от 28.04.2017 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за определяне на финансова корекция на ЕТ "З. Ходжа", [населено място]. При този изход на спора пред касационната инстанция, на ЕТ "З. Ходжа" [населено място] се дължат претендираните разноски пред първата инстанция в размер на 1483, 36 лв., представляващи държавна такса 923, 36 лв., 280 лв. адвокатско възнаграждение, 80 лв. възнаграждение за вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна икономическа експертиза и 200 лв. заплатено възнаграждение на експерта по съдебно-техническата експертиза. Разноски за касационното производство не са претендирани, поради което такива не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,