Решение № 4685 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10867/2017 г.

Решение № 4685 от 28.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10867/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), подадена чрез упълномощен представител срещу Решение № 124/20.07.2017 г. по адм. дело № 120/2017 г. на Административен съд - Ямбол, в ЧАСТТА, с която същата e осъдена да заплати обезщетение на стойност в размер на 2850 (две хиляди осемстотин и петдесет) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2014 г. до окончателното й изплащане. Счита решението в обжалваната част за необосновано и неправилно, поради несъответствие с материалния закон. Намира искът на лицето за неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. Посочва, че не са налице доказани претърпени вреди, както и причинно следствена връзка между тях и претендираното незаконосъобразно действие/ бездействие. Счита, че размерът на присъденото обезщетение е необосновано висок и не е подкрепен с доказателства. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковата молба на А. А. в тази част, с която му е присъдено обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и потвърждаване на съдебния акт в останалата част. При условията на алтернативност се моли присъденото обезщетение да се редуцира до минимален размер. По делото е постъпила и касационна жалба от А. А., подадена чрез адв. Конарев, в качеството му на пълномощник, против Решение № 124/20.07.2017 г. по адм. дело № 120/2017 г. на Административен съд - Ямбол, в неговата отхвърлителна част. Касационният жалбоподател А. А. счита решението в обжалваната от него част за неправилно и необосновано, като постановено в противоречие на материалния закон. Намира определения от съда размер на обезщетение за неимуществени вреди за изключително занижено и крайно несправедливо. Излага аргументи, че искът безспорно е доказан от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Счита, че обстоятелствата преценени в тяхната съвкупност и отчитайки степента на негативното въздействие през дълъг период от време водят до изводи различни от приетите от първоинстанционния съд, досежно справедливия размер на обезщетението. Смята, че този справедлив размер е именно исковата сума и предявения иск следва да бъде уважен така, както е предявен. Иска отмяна на обжалваното решение на АС Ямбол в отхвърлителната част и да се уважат в пълен размер предявените претенции за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. Претендира и разноски по делото. По делото от юрисконсулт Стоянова в качеството на процесуален представител на касационния жалбоподател Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", е постъпил писмен отговор, с който моли да се остави касационната жалба на ищеца без уважение и уважи касационната жалба на адм. орган. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата на ГД "Изпълнение на наказанията" за частично основателна, а тази на А. А. за неоснователна. Смята, че решението в осъдителната част следва да се отмени частично в частта за разликата над 600 лева, като се отхвърли предявеният срещу ГДИН иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 600 лева до 2850 лева, а в останалата част решението следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на А. А. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, за сума в размер на 20000 (двадесет хиляди) лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от бездействия на администрацията, за периода 15.06.2012 г. - 30.10.2014 г. на изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Бургас. Изложени са твърдения, свързани с лошите битови условия в затвора. Ищецът посочва, че жилищната площ в килията, която е обитавал е много под минимално допустимото, поради пренаселеността на затвора, като липсва достатъчно естествена светлина и въздух. Наред с това всяко денонощие в определен времеви отрязък е бил лишен от достъп до санитарен възел и течаща вода. С обжалваното Решение е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на А. А. обезщетение за неимуществени вреди за нарушение по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода по време на престоя му в Затвора в гр. Бургас от 15.06.2012 г. -30.10.2014 г. (1. Недостатъчна жилищна площ на спалните помещения: № 401 и № 417, в които е бил настанен и 2. Лоши битови и санитарно- хигиенните условия в килиите, и в общите помещения на затвора, които са били неподходящи за живеене), изчислено за 2 години, 4 месеца и 15 дни на стойност в размер на 2850 (две хиляди осемстотин и петдесет) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2014 г. до окончателното й изплащане. Наред с това е ОТХВЪРЛЕН предявения иск за неимуществени вреди, за разликата над 2850 (две хиляди осемстотин и петдесет) лева до претендирания с исковата молба размер от 20 000 (двадесет хиляди) лв. Със същото решение е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на лицето разноски по производството за заплатена държавна такса в размер на 10 (десет) лева и адвокатски хонорар в размер на 429. 50 лв. (четиристотин двадесет и девет лева и петдесет стотинки). За да приеме този резултат адм. съд установява недостатъчна жилищна площ на спалните помещения № 401 и № 417, в които е бил настанен ищецът. Смята, че според съответната им посочена квадратура от началника на затвора в Бургас от 26. 73 кв. м. (за № 401) и от 27. 93 кв. м. (за № 417), дори и при минималния посочен от свидетелите брой на пребиваващите в тях (12 или 15) изчислената жилищна площ възлиза около 2 кв. м.. Тази жилищна площ съдът счита като недостатъчна за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на настанените лица. Следващата констатация на решаващия съд е, относно лошите битови и санитарно- хигиенните условия в килиите, и в общите помещения на затвора, които са били неподходящи за живеене. Посочено е, че в килиите е имало само легла, разположени на етажи, и метални шкафове за съхранение на вещи, които са били недостатъчни за всички затворници. Вечер след заключване на спалните помещения осветлението се е спирало, лишените от свобода не са имали възможност да ползват тоалетна, като за такива нужди се е предоставяла във всяка килия кофа. Адм. съд счита, че исковата молба срещу ответника ГДИН, на който законът е възложил осигуряването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода, е доказана по основание, по арг. от материалноправните норми на чл. 3 ЗИНЗС и при приложение на законовата презумпция за настъпване на неимуществени вреди по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Адм. съдът счита, че справедливото обезщетение за ищеца в случая е в размер на 100 лв. месечно при отчитане на кумулативния ефект на констатациите по-горе и съобразно периода на продължителност на престоя му в затвора в гр. Бургас от 15.06.2012 г. -30.10.2014 г., или такова му се полага за 2 години, 4 месеца и 15 дни (28. 5 месеца), което възлиза съответно на стойност в размер на 2850 лв. За разликата над тази сума до претендирания размер от 20 000 лв. исковата претенция е отхвърлена. Касационната жалба на А. А. е НЕОСНОВАТЕЛНА, а тази на ГД "Изпълнение на наказанията" е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по отношение на размера на определеното обезщетение. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни доводите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с които дефинира искът на лицето за изцяло неоснователен и недоказан. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Затвора Бургас. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. По делото е установено, че битовите условия в Затвора Бургас са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Безспорно по делото се доказват фактите, относно нарушение на изискванията чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС (Обн. - ДВ, бр. 25 от 2009 г.,) относно критерия за желателен стандарт за жизнена пространство. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ. Лишеният от свобода е бил в килии, без санитарен възел и не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Налице са нарушения на изискванията чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр. 25/2009 г. във връзка чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС относно достъпът до санитарни възли и течаща вода. Тези неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС. Тези негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС Бургас е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. От друга страна ОСНОВАТЕЛНИ са доводите развити в касационната жалба на ГДИН по отношение на размера на присъденото обезщетение, обуславящи искането за неговото намаляване. Това е обусловено и от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Настоящият съдебен състав счита, че ограничаването на жизненото пространство не е в такава голяма степен, тъй като същото е еквивалентно на чистата жилищна площ на помещението- площта, ограничена от ограждащите стени на съседните обекти, предвид § 5, т. 30 ЗУТ. При преценката на данните по делото, съдът не е отчел фактът, че установеното от съда унизително отношение към ищеца не е било с продължителност през цялото денонощие, респ. през целия му престой за процесния период в Затвора- Бургас. В Затвора- Бургас през деня е осигурен свободен достъп до санитарен възел на всички задържани лица, поради това, че помещенията са отворени. На следващо място при преценката на данните по делото, съдът не е отчел фактът, че предвид останалите развити оплаквания на ищеца липсват данни за влошени битови и санитарно- хигиенни условия. Няма индикации за замърсеност или условия, които не отговарят на изискванията. Налице е добра проветримост и осветеност на помещенията - чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС. Няма данни за отрицателни преживявания със засилен интензитет или по- голяма времева продължителност. Липсата на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите обуславя определяне на сума по- малка от така присъдената. В конкретния случай следва да се отчете, увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, както и продължителността на престоя на ищеца, в който е било налице отклонение на изискванията в Затвора Бургас от около 28 месеца. Преценката следва да съобрази и размера на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005 г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006 г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.). Настоящият състав счита, че справедливото обезщетение в случая следва да е в размер на 1200 лв. за целия период. Така фиксираната сума, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отчита се наличието на правоотношение в пенитенциарна среда, интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху лицето. Предвид тези съображения относно размера на обезщетението касационната жалба на А. А. срещу решението в неговата отхвърлителна част се явява неоснователна. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 2850 лв. на 1200 лв. За разликата над 1200 лв. до 2850 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата осъдителна част за присъдения размер от 1200 лева решението като правилно следва да се остави в сила. По отношение на претенцията за лихви, съобразно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г., на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на лихва, при незаконни действия или бездействия на административните органи е от момента на преустановяването им. В случая този момент е от дата 31.10.2014 г., когато е напуснал мястото за лишаване от свобода. Решението, в частта за разноските е постановено в съответствие със специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, която дерогира правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Предвид това, правилно с решението ГД "ИН" е осъдена да заплати внесената държавна такса и разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,