Решение № 15016 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7857/2012 г.

Решение № 15016 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7857/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Стойко Георгиев Андреев от гр. Бургас срещу заповед № ЧР-060026 от 10.09.2012 г. на министъра на правосъдието, с която е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР служебното му правоотношение като държавен служител поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорения административния акт. Иска се неговата отмяна, поради неправилно прилагане на материалния закон и допуснато съществено нарушение на административно процесуални правила при издаването му. Ответникът - Министъра на правосъдието, чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалба е подадена в срок против подлежащ на обжалване административен акт е процесуално допустима, а по същество - основателна. Предмет на съдебен контрол е заповедта на Министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното правоотношение с Андреев Тенчо Тенев поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Заповедта е издадена от компетентен орган, тъй като Андреев е заемал длъжността "началник сектор "Охрана на сгради" в Областна дирекция "Охрана Бургас", която е поделение на Главна дирекция "Охрана", а последната по силата на чл. 391, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е към министъра на правосъдието. Същата е в предвидената от закона форма - писмена и съдържа в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити, като цитираната разпоредба е приложима по силата на чл. 393, ал. 2 ЗСВ. Обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13, предл. второ от ЗМВР (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.), приложима в конкретния случай, служебното правоотношение на държавния служител в Главна дирекция "Охрана" се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО ред. ДВ, бр. 100/2011 г., действала към момента на постановяване на заповедта, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 27 години осигурителен стаж (след 1.01.2012 г.), от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР регламентира правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служителите, имащи изискуемия по чл. 69, ал. 2 от КСО стаж, без оглед на възрастта. Така, както е редактирана цитираната законова разпоредба предвижда прекратяването на служебното правоотношение на тази категория държавни служители при условията на чл. 69 КСО, без да конкретизира приложимата алинея. Последната разпоредба има специален характер и урежда придобиването право на пенсия при изрично посочените в нея категории служители. Алинея първа на чл. 69 урежда възможността на пенсиониране при облекчени условия на военно служещите и съответно сочи необходимостта от прослужено време по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. От доказателствата по преписката се установява, че жалбоподателят има прослужени 23 години, 1 месец и 24 дни като военнослужещ, но този стаж е натрупан от него до 6.06.2003 г. - датата на назначаването му като служител, осъществяващ дейност по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, видно от копие от книжка № 052255 на Министерство на народната отбрана. В конкретния случай е относима разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 КСО, която изрично урежда правото на пенсиониране при облекчени условия на държавните служители по ЗМВР, ЗИНЗС, чл. 11 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от ЗСВ, следователи и младши следователи да придобият право на пенсия независимо от възрастта им и при осигурителен стаж от 1 януари 2012 г. - 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. В конкретния случай, настоящият състав намира, че под "посочените закони" следва да се разбират тези, посочени в ал. 2 на чл. 69 КСО - ЗМВР, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), чл. 11 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от ЗСВ, следователи и младши следователи. Това е така, тъй като законодателят е отделил в отделни алинеи различните служители, ползващи този ред на пенсиониране, като в ал. 1 е посочил военнослужещите, в алинея втора - служителите по посочените в нея закони, а в ал. 3 е уредил това право на служители по Закона за Държавната агенция за национална сигурност (ЗДАНС), а в ал. 4 и 5 урежда други специфични длъжности. Следователно, самият законодател е разграничил различните хипотези за различните категории служители. Аргумент в тази насока е и уредбата, дадена в чл. 17 на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в който осигурителният стаж на лицата по чл. 69 КСО, отново е уреден диференцирано за различните служители по законите, посочени в отделните алинеи на чл. 69 КСО, като в този смисъл са и решения № 1525/5.02.201 г. по адм. дело № 14448/2009 и № 13100/4.11.2010 г. по адм. дело № 9473/2010 г., постановени от петчленни състави на ВАС. Действително, с изменението на чл. 69, ал. 2, т. 2 КСО - ДВ, бр. 44/2012 г. законодателят е приел, че от 1.01.2012 г. за държавните служители по ЗМВР, ЗИНЗС, чл. 11 ЗПУ, тези осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от ЗСВ, следователи и младши следователи се изисква 27 години осигурителен стаж, от които две трети, действително изслужени като държавни служители по посочените закони, като е включен и стажът по ЗДАНС и като военнослужещи по ЗОВС, но доколкото тази разпоредба е влязла в сила от 1.07.2012 г., а преценката за законосъобразност на обжалваната заповед следва да бъде извършена към момента на постановяване на заповедта - 6.06.2012 г., то следва извод, че не са били налице законовите предпоставки за прекратяване служебното правоотношение на Андреев на посочените в заповедта основания. Стажът на жалбоподателя към момента на постановяване на заповедта по смисъла на чл. 69, ал. 2, т. 2 КСО, в приложимата към този момент редакция - ДВ, бр. 100/2011 г. е бил 8 години, 10 месеца и 16 дни от общия му осигурителен стаж, при което не е налице втората изискуема от закона предпоставка - 18 години стаж по изброените закони, макар общият стаж на същия да е над 27 години, от които над 22 години да са придобити като военнослужещ. От така установеното следва, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като постановена при липса на законовите предпоставки на чл. 69, ал. 2, т. 2 КСО. Предвид изложеното настоящият състав на Върховния административен съд - Пето отделение, намира жалба за основателна, при което и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 2 АПК