Решение № 550 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11295/2019 г.

Решение № 550 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11295/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Д. Георгиева от [населено място], чрез пълномощника й адв. Г. Павлова за отмяна на влязло в сила решение № 7463 от 20 май 2019 г., постановено по адм. дело № 879/2019 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение, с което е оставено в сила решение № 2084 от 15 ноември 2018 г., постановено по адм. дело № 1024/2018 г., по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Р. Георгиева от [населено място] против заповед № 166 от 25 януари 2017 г. на заместник – кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас за премахване на незаконен строеж "Пристройка към сграда на допълващото застрояване" с идентификатор 07079.650.88. 2 по КК и КР на гр. Бургас, построена в поземлен имот частна общинска собственост, представляващ УПИ II – 180, кв. 94, по застроителен план на ж. к. "Меден рудник", зона "Г", гр. Бургас и Р. Георгиева е осъдена да заплати на Община Бургас сумата от 300, 00 лв. (триста лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото. Поддържат се доводи, че искателката не е била конституирана и не е участвала като трето лице в процеса по делото, въпреки че е заинтересована страна, тъй като се легитимира като съсобственик на 1/6 идеални части от правото на собственост от подлежащата на премахване сграда и търпи негативни последици, рефлектиращи в правната й сфера. Иска се решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – Бургас. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 600,00 лв., обективирани в депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът заместник – кметът по строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по искането. Не претендира разноски. Ответната страна Р. Георгиева изразява подробно писмено становище за основателност на искането за отмяна. Не претендира разноски. Върховният административен съд, установи, че искането за отмяна е постъпило в срока по чл. 247 от АПК, във връзка с чл. 240 от АПК, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение № 2084 от 15 ноември 2018 г., постановено по адм. дело № 1024/2018 г., по описа на Административен съд – Бургас е отхвърлена жалбата на Р. Георгиева от [населено място] против заповед № 166 от 25 януари 2017 г. на заместник – кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ й е наредено да премахне собствения си незаконен строеж "Пристройка към сграда на допълващото застрояване" с идентификатор 07079.650.88. 2 по КК и КР на гр. Бургас, построена в поземлен имот частна общинска собственост, представляващ УПИ II – 180, кв. 94, по застроителен план на ж. к. "Меден рудник", зона "Г", гр. Бургас. При произнасяне по същество на спора, съдът е постановил и осъдителен диспозитив в полза на Община Бургас. Процесното първоинстанционно решение е оставено в сила с окончателно решение № 7463 от 20 май 2019 г., постановено по адм. дело № 879/2019 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на второ отделение. По силата на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК, отмяна на решението може да иска и лицето, спрямо което този съдебен акт има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако същият е неблагоприятен за това лице. Касае се не за всички неучаствали в делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В случая, те не са налице спрямо искателката, тъй като тя не е имала обезпечено право да участва в процеса като страна, след като не е обжалвала заповедта за премахване на строежа. В производството по оспорване на акта пред административния орган, участва лицето, чийто права са засегнати – извършителят на строежа. В съдебното производство по обжалване на заповедта издадена по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, с която е отхвърлена жалбата на Р. Георгиева против процесната заповед, страни са жалбоподателят – изпълнителят на строежа и органът, издал оспорения акт. Видно от мотивите на заповед № 166 от 25 януари 2017 г. на заместник – кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас, е посочено, че строежът е изпълнен от Р. Георгиева и съпругът й - Я. Георгиев, починал. По отношение на искателката, твърдяща, че не е конституирана в производството по оспорване законосъобразността на административния акт, не е установено извършено незаконно строителство и тя не е адресат на задължението за премахване на незаконния строеж. Съдебно-административното производство по премахване на незаконен строеж се развива единствено между извършител/извършителите на строежа и административния орган. Собственикът на имота, ако е лице, различно от извършителя на строителството, не е и не може да бъде адресат на такава заповед, дори и в частта, с която е разпоредено да извърши доброволно изпълнение по разпореденото премахване, както и не може да бъде ангажиран и за разноските по изпълнението, тъй като е изключен от посочените в разпоредбата на чл. 225а, ал. 6 от ЗУТ. По отношение на Д. Георгиева не е установено извършено незаконно строителство и тя не е адресат на задължението по премахване на обекта. С оглед на изложеното, искателката на самостоятелно основание не е могла да оспори заповедта за премахване на сградата по чл. 225а от ЗУТ, тъй като този административен акт не създава задължения за нея и не рефлектира негативно върху правната й сфера, а евентуалните вреди подлежат на обезщетяване по друг процесуален ред. Съображенията на Д. Георгиева, че административния акт засяга нейни права, придобити по наследство, съставляват твърдения, които биха могли да бъдат предмет на съдебен спор само при надлежно упражняване на право на оспорване от нейна страна, но не й придават качеството на заинтересована страна в съдебен процес, иницииран от адресата на акта. Правото на отмяна по чл. 246 от АПК е средство за защита само на такива трети лица, които е трябвало задължително да бъдат конституирани като страна в съдебен процес, приключил с неблагоприятно за тях съдебно решение, но не и за всички трети лица, които твърдят, че са имали право да бъдат жалбоподатели по същото дело, но не са упражнили правото си на жалба. С оглед на изложеното, подаденото, на основание чл. 246, ал. 1 АПК, искане за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд в настоящия 5-членен съдебен състав, втора колегия